Įdomybės
024
Без право на слабост
Без право на слабост Ела, моля те… Аз съм в болницата. Мирослава дори не помнеше докосването на
Įdomybės
028
Тя погреба мъжа си, издържа сама, вдигна цялото стопанство… а после съседката започна да шушука.
Погребах мъжа си, устоях сама, стегнах стопанството и после съседката си отвори устата. Преди време
Įdomybės
032
Скъпо удоволствие
Скъпо удоволствие Милена, пак ли? Колко още ще се повтаря това? Само за котката ти работя! Котаракът
Įdomybės
058
Майчината интуиция: Когато Юлия предчувства беда и се бори за живота на сина си в България, а едно б…
ПРЕДУСЕЩАНЕ ЗА БЕДА Маринка се събуди посред нощ, а сънят повече не я споходи до зори. Странни сенки
Įdomybės
069
Малко момиченце влезе в районното управление на полицията, за да си признае за тежко престъпление, но думите й оставиха полицая напълно шокиран.
Автоматичните врати на районното управление се разтвориха с тих механичен звук, пропускайки в сградата
Įdomybės
022
Свободна. Ново начало.
Свободна. Точка. Лилия седеше на неудобното офисно столче и несъзнателно въртеше чашката с кафе в ръце.
Įdomybės
054
Преди четири месеца станах майка и кръстих сина си на баща му, който така и не успя да го зърне – коварната болест го отне, докато бях в петия месец. Не подозирах обаче, че съдбата е подготвила още по-голямо изпитание… и решението ми потресе всички около мен… / 17:06 Един леден зимен изгрев след нощна смяна, докато се прибирах към вкъщи, внезапно чух плач – не коте и не кученце, а бебе. Този момент завинаги преобърна живота ми: Викът на изоставено дете на автобусната спирка ми даде нов дом, нова надежда и втори шанс – за мен, за моя син и за още едно малко сърце…
Преди четири месеца се роди синът ми. Моят съпруг така и не стигна да го види болестта му го отне, когато
Įdomybės
039
Заклевам се в неродените си деца, ако не съм си забравил зарядното за телефон в онази хотелска стая…
Кълна се в бъдещите си деца, ако не бях забравила зарядното си за телефон в онзи хотел…
Петър израсна в многодетно българско семейство – баща му, често посягащ към ракийката, сменяше работа след работа, докато майка му буквално се разкъсваше между своята служба в пощата и домакинството, за да изхрани трите си деца.
Дневник на Веселин Петков, 17 ноември Растях в голямо семейство. Баща ми, обича̀ше да надига чашата