Įdomybės! – Page 3

– Детето отдавна мечтае за куче, – казваше мъжът. Седмица по-късно намериха кученце на спирката.

Мъжът избираше кученцето така, както се избира подарък за цял живот. Развъдчицата се усмихна.

„Детето отдавна мечтае за куче – казваше мъжът. Седмица по-късно намериха кученцето на спирката.“

Помня времето, когато Георги Илиев избираше кученце така, сякаш търсеше подарък за цял живот.

– Детето отдавна мечтае за куче, – казваше мъжът. Седмица по-късно намериха кученце на спирката.

Мъжът оглежда кученцето, сякаш избира подарък за цял живот. Жената от развъдника се усмихва.

Дойде сама в болницата, без никой да я придружава по време на раждането: и щом бебето ѝ се роди, лекарят я погледна само веднъж и забеляза нещо, което го разплакаТогава лекарят видя, че по китката на новороденото е вързана същата стара броеница, която той беше дал на сестра си преди години, точно преди да замине за чужбина.

Тя пристигна сама в болницата, без до нея да има човек, който да я подкрепи по време на раждането.

Пристигна сама в болницата, без никой да я придружава по време на раждането: и щом бебето се роди, лекарят я погледна само веднъж и забеляза нещо, което го разплакаИ тогава лекарят видя на вратлето на новороденото малък родилен белег във формата на сърце – точно като на дъщеря му, която беше загубил преди години, и усети как болката се превръща в надежда.

Тя пристига сама в болницата, без никой до нея по време на раждането. И щом бебето ѝ се ражда, д-р Димитров

Пристигна сама в болницата, без никой да я придружава по време на раждането: и щом се роди бебето ѝ, лекарят я погледна само веднъж и забеляза нещо, което го разплака.

Тя пристига сама в болницата, без никого до себе си по време на раждането: и щом бебето ѝ се ражда, докторът

Любовни нелепостиТой продължаваше да вярва, че някой ден тя ще го погледне с любов, въпреки че всяка сутрин тя минаваше покрай него, сякаш той беше невидим.

Аз, Петър Йорданов, реших да запиша това в дневника, защото някои неща се забравят, а не бива.

Любовни лудорииВ едно малко квартално кафене в Пловдив, където ароматът на кафе се смесваше с мириса на стари книги, две сърца се заплетоха в най-нелепата любовна игра, която градът беше виждал.

Представи си – две седмици преди командировката Росица Петрова и Бойко Петров се скараха здраво.

Любовни нелепостиТой се влюби в нея, но тя обичаше друг, а той не разбра, че смехът ѝ е само за да скрие сълзите.

Сега, като си спомням, Димитър Петров и Ралица Петрова се бяха скарали две седмици преди неговата командировка.