Мухата, залепнала на прозореца, жужеше тънко и досадно. Аз, Боби, отворих очи. Слънчев лъч се плъзгаше
Мухa бръмчеше на прозореца, тънко и пронизително, сякаш търсеше път към луната. Станимир отвори очи.
ПРЕЖДЕ ШИ И ПРЕДИ СЪН Андрей Иванов обожаваше съпругата си Мирела. Той не можеше да спре да диша нейния аромат.
Марийче, остани си у дома. Не е ли достатъчно, че сме женени та трябва навсякъде да те влача със себе си?
Ей, бабо, дай сладкиш на момичето! викаше онзи мъж, който седеше на стъпалата пред сладкарницата в София
– Мария, стой си вкъщи. Нали не трябва да те мъкна с мен навсякъде само защото сме женени?
– Мария, стой си вкъщи. Нали не трябва да те мъкна с мен навсякъде само защото сме женени?
Мама Кирил се ожени, когато беше двадесет и четири години. Съпругата му Маричка беше двадесет и две.
Марийче, остани си у дома. Не е ли достатъчно, че сме женени та трябва навсякъде да те влача със себе си?