Право на себе си Започна поредната сутрин, обикновена и позната изпълнена с тишината, в която няма с
Загубих портфейла си. Върна ми го мъж, на когото лицето познавах от пожълтели семейни снимки.
Довесък Гале, ама тя е с довесък! Или на теб ти е все едно? Дарина се облегна на оградата и се усмихна
Не смей да пееш. – Усмихваш се не както трябва. Мина време, преди Мария да осъзнае, че това е към нея.
От онзи ден, когато от Гошко му отнеха най-скъпото, той повече не влезе в кучешката къщичка.
Уроци на живота за Йоана Станислав, трябва да ти кажа нещо, Христина дишаше учестено, разперените й пръсти
Казвам се Пламен Димитров. Работя на бюрото за изгубени вещи и багаж в Централна гара София вече двадесет години.
Поли, прибра ли се вече? Ще закъснея за училище! Виктория изтърси последната риза на Кирчо и я закачи
Тя ставаше в 6 сутринта и си правеше смути от целина аз съм на 53, живях 3 месеца с 35-годишна, и ето



