Įdomybės!

Как разбрах, че бившият ми съпруг ме мами с новата съседка? Започна да метe улицата точно в 7 сутринта – електротехникът, който мразеше домакинска работа, и как прахът пред дома разкри тайната му.

Разбрах, че мъжът ми ми изневерява, защото започна внезапно да чисти пред блока. Звучи нелепо, но така

Įdomybės

036

Дон Фернандо Руис се появи на верандата, опрян на дървения си бастун.

Здрасти, къпешке, искам ти да ти разкажа една история, която се случи тук, в нашата София. Господин Димитър

Įdomybės

0117

Заподозрях, че мъжът ми има извънбрачна връзка, щом започна внезапно да мете улицата ни в Княжево – и то всяка сутрин, точно когато новата съседка излизаше пред дома си

Разбирам, че бившият ми съпруг ми кръшка, защото изведнъж започва да мете улицата. Може да звучи нелепо

Įdomybės

042

В компанията на бившата: Неочаквани срещи и стари чувства

Гергано, не можеш ли да изгонеш детето! Тя е малка, в непознат град. Дали знаеш какво би се случило с нея?

Įdomybės

— Кнопка ли? Аз я нарекох Елка! Тича тук през цялата сутрин, веднага Личи, че е изгубена. После се гушка в краката ми. И я мушнах в колата да не премръзне, горката — усмихна се мъжът… — Томи, колко можеш да бъдеш толкова невзрачна? Колко пъти ти казвах, че Витко не е за теб! — наставляваше Тамара майка си. Жена, която наскоро навърши тридесет и седем, стоеше със сведена глава, усещайки се като ученичка с двойка. Болката и обидата за провалената семейна приказка и малкото ѝ момиченце бяха непоносими — тъкмо преди най-вълшебния празник останаха без глава на семейството. — Тръгвам си! — нехайно изрече Виктор…

Пуфи? А аз я нарекох Елхица. Цяла сутрин търчеше насам-натам. Веднага си личеше, че е изгубена.

Įdomybės

0160

— Кнопка? А аз я нарекох Елка. Тичаше насам-натам цяла сутрин. Веднага си личеше – изпусната, загубена. После се сгуши край краката ми. Е, качих я в колата, че да не замръзне, горкичката — усмихна се мъжът… — Томи, ами как може да си такава каръклийка? Колко пъти казвах, че този Витко не е за теб! — караше майката Тамара. Жената стоеше с наведена глава. Макар да бе на тридесет и седем, се чувстваше като ученичка, върнала се с двойка. Още по-горчиво ѝ беше за самата себе си, за неуспешния брак и малката си дъщеричка. В навечерието на най-магичния празник останаха без мъж в къщата. — Заминавам си, — безгрижно промърмори Виктор една вечер. Тамара дори не схвана веднага смисъла. — Къде заминаваш? — запита инстинктивно Тома, сложи му купа с горещ борш. — Ех, Томче, все си на друга вълна. Не разбираш сериозните неща! Как ли съм живял с теб толкова години? — погледна Виктор трагично. Тома не успя за нищо да попита, Виктор сам ѝ обясни в подробности: — Не мога повече! И кучето ти — все вие. Детето все боледува. Никаква романтика, Тома. Погледни се! Виж на кого приличаш?! — изрече той. Тома опита да се огледа в стъклото на бюфета, но очите ѝ се пълнеха със сълзи – остана права в кухнята сама. Виктор не издържаше сълзи. Тъжно погледна борша, стана от масата и отиде да си събира нещата… Кученцето Кнопка усети, че нещо става, зашмули се около Тамара и тихичко се опитваше да я утеши. — Поне ще отдъхна без този вой! — промърмори Виктор с куфар през рамото на вратата. — Витко, а Ева? — прошепна Тамара, мислейки за петгодишната им дъщеря, която спеше спокойно. — Измисли нещо! Майка ѝ си, нали — отвърна той, докато Кнопка жално виеше, и си тръгна… Цяла нощ Тамара не мръдна от кухнята, гушнала Кнопка. Кучето я топлеше с езиче — знаеше, че се случва нещо ужасно. Дни наред Тома не знаеше как да каже всичко на майка си. Срещаше нейните въпроси по телефона отбивно и затваряше. — А работа, намери ли си? Ще те зареже този Виктор и на какво ще разчиташ? — разпитваше майката на гости. Тома не устоя, разплака се и ѝ призна, че интервюта няма, а Виктор си е тръгнал отдавна. Майка ѝ въздъхна и започна: — Всичко бе ясно с този твой човек. Пет години заедно, дете изкарахте, не се ожени. — възмущаваше се тя. Поне съжаляваше дъщеря си и внучето. — Какво ще правиш сега? — попита тя най-накрая. Тома сви рамене: — Ще кандидатствам за детска градина като леличка при Ева. — С лелишка заплата не се живее… И кучето ти трябва да яде — допълни майката, която не обичаше животните, а малката Кнопка, довлечена от улицата, изобщо не търпеше. Искаше още нещо да каже, но като видя как Тома едва сдържа сълзите, млъкна: — Хайде де, не реви. Ще помогна. Ако трябва, с Ева ще поседя — успокои я тя. Измина още една седмица. Тамара Александровна вече ходеше на работа, заедно с Ева. Момиченцето бе щастливо. — Мамо, може ли и Кнопка да идва с нас? Баба все се оплаква, че ѝ писнало да се грижи за нея. Кнопка ще помага — ще мие чиниите и ще пази докато спим! — радваше се детето. Тамара се смееше и я прегръщаше, но очите ѝ овлажняваха от един и същ въпрос на Ева: — Мамо, татко ще се върне ли за Нова година? Не посмя да ѝ каже истината. Измисли спешна командировка. Обади се на Виктор, поиска среща, но той все бе зает: — Тома, не ми пречи на новия живот. Кажи на Ева, че съм суперагент на мисия. Дълго няма да ме има, така че… — каза й по телефона, попита и за връзката си: — Къде е оня ми вратовръзка? Как ще посрещна Новата година без нея? — въздишаше той. Тамара се зачуди дълго как ще посрещне празника сама и как да обясни всичко на Ева. Случайно, бабата водеше внучката на лекар. Ева бе настинала, но се оправяше, когато изведнъж отсреща се появи Виктор. — Татко! Татее! Ти се върна? — зарадва се детенцето. Мъжът се сепна, насили се да се усмихне и тихо каза, че с мама вече няма да са заедно. После побърза по делата си. — Ще дойда пак, ако мога — рече набързо. Ева остана с каменно лице и прошепна: — По-добре не идвай повече… Вечерта й се вдигна температура. След два дни — доктор у дома: — Може би стрес — диагностична безпомощност. Тамара се самообвиняваше: — Трябваше да й разкажа всичко… — майка й само клатеше глава. Два дни по-късно нова драма — баба изведе Кнопка, без да сложи каишка. Кучето побягна в другата посока, когато жената я скастри. — А така! Ще помръзнеш, ще се върнеш — въздъхна жената и влезе в блока. Ева отказа да яде и пие, щом разбра, че Кнопка е изчезнала. Тамара напразно обещаваше, че ще намери любимката. — Щом Кнопка се върне, ще ям — отвърна детето и се зарея зад стената. — То ти така си я възпитала, Тома! Послушай майка си… — започна майка й. — По-добре гледайше Кнопка, а не да ме поучаваш! — гневно й отвърна Тома, необичайно за нея. — Благодаря, че ти се старая за вас — обиди се майката и си тръгна. Тома отново остана сама. Дълго се лута тази нощ около блока. Ала Ева спеше, Кнопка не се върна. Пребръзла до вкъщи, Тамара заспа неспокойно. Ева се събуди рано: — Мамо, сънувах елхичка! Украсихме я и си намерихме Кнопка! Тамара се усмихна тъжно. В стаята на бюрото имаше малка изкуствена елха. Новата година чукаше на прага, а те се опитваха да се приготвят, както умееха. Но Ева настояваше за голяма, жива елха – иначе и Кнопка нямало да се върне, както в съня. Въздъхна Тома — живо дърво не влизаше в бюджета й. Обади се на майка си, но тя отказа да дойде: — Майка ти ли ти е по-важна или някакво куче! Помисли! Разбра, че този път не може да разчита на майка си. Добре, че идваха почивните дни. На Ева никак не й вървеше. Когато всичко беше готово, тя пак заплака: — Елха няма, а Кнопка няма да се върне, както и татко… Тома я милваше и сдържаше сълзите си. Помоли възрастната си съседка да остане при детето, изскочи навън… Мразовит въздух, заснежени танцуващи снежинки, весели минувачи. Тома не виждаше никого, търсеше отчаяно Кнопка. — Къде си ми, душичко? — шепнеше, обикаляйки улици. Изведнъж стигна до малък елхов базар. Суров търговец в тулуп се препираше край последните дръвчета. Тамара застина. — Една елха остана! Ще я вземете ли, сега е с намаление — подкани я той. В този момент при него дотича млада двойка и купи една елха. — Остана последната, вземате ли я? Мога и да помогна да я носите — покани я мъжът. Тамара отчаяно сведе поглед — нямаше пари. Дори тези у дома не стигаха. Погледът й попадна на купчина клони до колата. — Може ли да взема някои клони… ако не ви трябват? — измънка тя. Мъжът я изгледа, въздъхна: — Вземайте, ще ви помогна — и извади шепа елхови клони. Тамара благодари и обясни: — Разбирате ли, дъщеря ми боледува, иска елха, а кучето ни избяга. Не е никак празнично… Мъжът слушаше, сякаш знаеше това усещане. Жена му го бе напуснала наскоро, празникът не го грееше. Тогава към тях се приближи още един мъж: — За колко е елхата? — Продадена е. Вижте при съседа — отговори продавачът. Тамара с изненада го погледна. — Поне да ви я донеса до вкъщи? — усмихна се той. Тома си помисли, че далеч не е толкова суров, колкото изглежда. — Но нямам пари, нали казах — засрами се тя. — Знам — кимна мъжът. И тогава случи се нещо невъзможно. Такова има само в навечерието на истинска Нова година. Търговецът отвори камиончето си — на седалката спеше Кнопка, увита в пуловер. — Как Кнопка? — Тамара едва сдържаше сълзи. — Аз я нарекох Елка! Тичаше насам-натам, веднага се разбра, че е загубена… Притисна се до краката ми, качих я в колата да не измръзне, бедното животинче — усмихна се мъжът. Казваше се Павел. Харесваше животни и децата веднага го заприказваха. Вкъщи у Тамара отново стана топло. Дали магията на празниците или съдбата помогнаха две добри сърца да се открият — никой не знае. Само едно е ясно — новото семейство е щастливо, а Кнопка и до днес понякога зоват Елка.

Точка? А аз я нарекох Елхица. Тичаше насам-натам цялото утро. Веднага се разбра изгубила се е.

Įdomybės

057

Някои стари жени са по-значими от семейството

Майко, аз разбирам, но дали наистина беше трудно да предупредиш по-рано? Вече съм уредила среща с човек

Įdomybės

025

Тя се представи за сираче, за да се омъжи за заможно българско семейство, и ме нае за бавачка на собствения ми внук: Как собствената ти дъщеря те превръща в наемен персонал, само за да видиш внучето си, а когато детето по невнимание те нарече „бабо“ на рождения си ден, истината съсипва всичко и тя те гони, за да опази лъжата си – история за майчината саможертва, изгубената фамилна чест и болката да бъдеш отречена от детето си в търсене на по-добър живот.

Тя излъга, че е сираче, за да влезе в богато българско семейство, и ме нае да гледам собствения си внук

Įdomybės

0141

Тя се представи за сираче, за да се ожени в богато семейство, и ме нае за бавачка на собствения ми внук: Историята на българската майка, която прие да бъде слугиня в дома на дъщеря си, за да прегърне внучето си, докато то случайно издаде тайната ѝ с думата „бабо“ и всичко се разкри.

Тя каза, че е останала без родители, за да се омъжи в богато семейство, а мен нае за детегледачка на