Įdomybės!

Сега ще имате свое дете, а за нея е време да се върне обратно в дома: Кога най-после синът ми ще дочака наследник? – свекървата Люба ядно гледа снахата, а Кристина с болка въздъхва, докато от години безуспешно се опитват за бебе. Одумки, напрежение, неразбирателство – и когато накрая младото семейство осиновява малката Ангелина, майката на Марин настоява момиченцето да бъде върнато в дома, щом най-накрая се случва чудото и Кристина забременява. Но за една истинска майка детето винаги си остава дете – независимо дали е родно или осиновено.

Кога най-после моят син ще се сдобие с наследник? с раздразнение хвърли поглед свекърва й, Мария Ангелова

Įdomybės

0494

А ако не е моята дъщеря? Трябва да направя ДНК тест Никола замислено наблюдаваше как Олга, неговата съпруга, гушка новородената им дъщеричка, а в ума му се въртеше една натрапчива мисъл – дали наистина е негово детето. Миналата година мъжът заминал в командировка – цял месец го нямало вкъщи. А две седмици след като се прибрал, Олга му съобщила щастливата според нея новина: ще стават родители. Първоначално Никола бил щастлив, но после на гости им дошла сестрата на Олга и разказала как самата тя направила ДНК тест на сина си, за да убеди мъжа си в бащинството. – Олга, хайде и ние да направим ДНК тест. За мое спокойствие. Реакцията на жена му изобщо не закъсняла – започнал голям скандал с тряскане на предмети и намеса на съседите. – Какво толкова искам? – настоявал Никола, ставайки все по-подозрителен. Щом Олга така реагира, значи сигурно му е изневерила. – Просто искам да съм сигурен. – Как можа изобщо да си помислиш такова нещо?! – избухнала тя, мятайки по него възглавници. – Дала ли съм ти повод? – Месец ме нямаше у дома, – изкрещял Никола. – Откъде да знам какво си правила? Ще направим тест, ще видя резултата и повече няма да повдигам темата. Кога отиваме? Сестра ти ще ни каже адреса на клиниката. – В друг живот, – изсъскала Олга и се затворила при бебето, като треснала вратата след себе си. *************************************************** – Мамо, не искам нищо извънредно, а тя така се е ядосала! – оплаквал се Никола на майка си Ана Маринова, докато тя му сипвала кафе. – Явно има гузна съвест… Дето се вика, дъщерята не е моя, страх я е, че ще излезе наяве истината. – Замълчала за момент, после продължила: – Между другото, когато те нямаше, имаше един случай… – Какъв случай? – наострил се Никола. – Не искам да се меся, ама… дойдох ви на гости, да говорим за юбилея на баща ти, Олга не ми отвори дълго, макар да беше вкъщи. Като отвори, беше разрошена, а в коридора стояха мъжки обувки… – И тя какво каза? – закипял Никола. – Че ѝ се спукала тръбата, – въздъхнала Ана. – Можеше да измисли нещо по-оригинално. – Защо не ми каза!? – Не влязох в апартамента, нямам доказателства, затова не исках да развалям отношенията ви. – Голям пропуск! – скочил Никола. – Какво да правя сега? – Настоявай да направите теста. Или го направи сам, имаш право! ************************************************ – Спокойно, – оставил вече ненужния плик, доставен от куриер, Никола. – Арина е моя дъщеря. Както обещах, повече няма да говоря за това. – Не разбирам… – раздразнено казала Олга, подозрително гледайки плика. – Без мое знание ли направи този проклет тест? – Да, – невъзмутимо отговорил Никола. – Докато разхождах малката, минах през лабораторията. Арина е моя, няма проблем. – Напротив, има проблем, – промълвила тя. – Жалко, че не го осъзнаваш. На следващата сутрин Никола излязъл на работа както обикновено. Но вечерта го чакала неприятна изненада – вкъщи нямало никого, нито жена, нито дете, всички вещи били изчезнали. Само една бележка стояла самотно на масата: „С недоверието си разруши всичко между нас. Не желая да живея с предател, затова подавам молба за развод. Не искам нищо от теб – нито жилище, нито издръжка. Искам само да изчезнеш от живота ни.“ Никола бил бесен. Как можа Олга да го напусне и да вземе Арина!? Разярен, грабнал телефона и започнал да звъни. Слушалката вдигнал мъж. Изслушал тирадата му и казал повече да не звъни. – Знаех си, че ми е изневерила! – тресел се от гняв Никола. – Не успя да си тръгне и вече е с друг! Нека си ходи! Изобщо не се замислил, че Олга може да е у родителите си, а телефонът да вдигне брат ѝ. За Никола всичко било ясно… Развели ги бързо, по взаимно съгласие. Малката Арина останала при майка си… и никога повече не видяла баща си.

Ами ако тя не е моя дъщеря? Май трябва да направя ДНК тест Днес седя на кухненската маса и гледам как

Įdomybės

053

Ами ако това не е моето дете? Трябва ли да направим ДНК тест? Историята на Никола, Олга и съмненията, които докараха до развод и раздяла баща и дъщеря

Ами ако тя не е моя дъщеря? Трябва да си направя ДНК тест. Дневник на Симеон: Гледах замислено как Десислава

Įdomybės

0259

Татко, запознай се, тя ще бъде моята съпруга и твоята снаха.

В деня, когато слънцето грееше над Трявна, Марин избухна от щастие: Татко, запознай се! Това е бъдещата

Įdomybės

049

Ново семейство по-скъпо от старото: Историята на Артур, Лера и Раиса – сватба, неочаквани обрати и изпитания между снаха и майка в българско семейство

12 април, петък Днес всичко се промени. Върнах се от работа малко по-рано и докато чистех кухнята, чух

Įdomybės

01.4k.

Нова фамилия – по-скъпа от старата: Как синът Артур изненада майка си Раиса с годеница Лера, сватба и неочаквани обрати в българския дом, които доведоха до предателство, семейна драма и изгубено доверие

– Мамо, запознай се, това е Яна, моята годеница провъзгласи Борис още от вратата, нежно прегръщайки

Įdomybės

040

Не издържах – Историята на Вера: Защо напуснах съпруга си Артур, разкаянието след развода, наследството, новата му съпруга Люба и битката за децата – или как едно прибързано решение преобърна живота ми (и защо не можах да изчакам само още половин година!)

Не можа да изтрае Подавам молба за развод каза кротко Елица, подавайки на мъжа си чашка с чай.

Įdomybės

0123

Не издържах до края: Историята на Вера, която подаде молба за развод над чаша чай, напускайки съпруга си Артур с мисълта за по-добър живот, но шест месеца по-късно откри, че късметът се обръща – нова жена, голяма къща извън София и щастливи деца, които предпочитат уикендите при татко вместо при майка си; опитите ѝ да си върне контрола и парите удрят на камък, когато разбира как животът ѝ се изплъзва, докато тя мечтае за лекота и забравя, че понякога истинското щастие идва неочаквано, а търпението си заслужава.

Не изчака Подавам молба за развод каза спокойно Весела, докато подаваше на мъжа си чаша чай.

Įdomybės

048

„Разрив по подразбиране“ – Всичко ще бъде наред – прошепна тихо Влади, стараейки се гласът му да звучи уверено. Пое си дълбоко въздух, издиша и натисна звънеца. Вечерта обещаваше да бъде напрегната, но как иначе? Запознаването с родителите никога не е лесно… Вратата се отвори почти веднага. На прага стоеше Цветелина Георгиева. Изглеждаше безупречно – косата й беше прибрана в елегантна прическа, носеше строго рокля, лек грим подчертаваше чертите й. Погледът й пробяга по Лиляна, спря за миг на кошничката с бисквити, а после устните й едва забележимо се свиха. Това движение беше моментно, почти неуловимо, но Лиляна го улови. – Заповядайте – изрече Цветелина Георгиева без особен топъл тон, отстъпвайки и давайки им възможност да влязат. Влади пристъпи вътре, опитвайки се да не гледа майка си в очите, а Лиляна го последва, внимателно преминавайки прага. Апартаментът ги посрещна с приглушена светлина и аромат на сандалово дърво. Обстановката беше уютна, но същевременно прекалено подредена, излъчваща контрол и ред във всеки детайл. Цветелина Георгиева ги въведе в просторния хол с голям прозорец, застлан с тежки кремави завеси. В средата се издигаше масивен диван с луксозен плат, до него – ниска масичка от тъмен орех. С жест им посочи да седнат. – Чай, кафе? – попита, като и този път не погледна Лиляна. Гласът й звучеше равно, формално, сякаш не се стремеше към гостоприемство. – Не бих отказала чай – учтиво отвърна Лиляна, стараейки се гласът й да звучи спокойно и дружелюбно. Остави кошничката на масата, развърза лентата и леко открехна капака. Ароматът на току-що изпечени бисквити изпълни стаята. – Донесох домашни бисквити, сама ги правих. Ако желаете… Цветелина изгледа кошничката за миг, после кимна: – Добре, веднага ще донеса чай. Докато тя беше в кухнята, Влади се приведе към Лиляна и прошепна: – Извини ме… Майка ми винаги е такава – сдържана. – Няма страшно – усмихна се Лиляна, стискайки ръката му. – Важното е, че сме заедно. … (Следва текстът на разказа, адаптиран както досега) **Заглавие:** По подразбиране разделени – Вечерята на Лиляна с родителите на Влади: традиции, очаквания и неволно сбогуване

Всичко ще е наред, тихичко прошепна Павел, опитвайки се гласът му да звучи сигурно. Вдиша дълбоко, пое