Įdomybės!

Ще порасна, ще щеки поизгута, но за този хубавец никога няма да се омъжа! Да, той е прекрасен момък всякак, но не е моят… „Пак майка ми доведе приятеля си и някакъв друг мъж. Вече са подпийнали.“ — Ирина се сгуши в ъгълчето до шкафа. „Няма къде да се скрия, а навън вече е натрупал сняг. Омръзна ми всичко. Лятото ще завърша девети клас и ще замина в града. Ще кандидатствам в педагогическия колеж и ще стана учителка. Градът е само на десет километра, но ще живея в общежитие.“ Майка й и гостите се настаниха в кухнята. Чу се шум от пълнене на чаши, заухаха на салам. Момичето невольно преглътна. „Чакай малко!“ — извика майка й. „Защо се дърпаш?“ „Вие сте двама…“ „Да не е за първи път с двама?“ — изсмя се Мишо, приятелят на майката. Чу се трясък на счупен съд. Шум, задъхване. Ирина се сгуши още повече. Внезапно всичко утихна. „Виж, Никито, тя заспа“, казва Мишо. „Каза, хубава мома, ама нещо ме тегли към нея…“ „Виж, тя си има дъщеря…“ „Каква дъщеря?“ „Иринка, вече е голяма. Сигурно се е покрила в стаята.“ „Доведи я тук!“ — възкликна радостно Никито. „Иринка, къдеси?“ — Мишо влезе и се подсмихна зловещо като видя момичето. „Ела, седни с нас!“ „Тук ми е добре.“ „Що се срамуваш?“ — Мишо се опита да я прегърне. Ирина хвана вазата и я стовари върху главата му. Стъкло се разхвърча. Момичето се измъкна и се затича към входната врата — по чорапи, със стари шорти и тениска, изхвърча навън. След нея хукнаха мъжете. Улицата беше пуста, снежна. Къде да тича нощем по снега? Някой куче залая, някой извика по животното от голяма къща. Ирина удари на вратата. Отвори й мъж около четиридесетте. „Помогнете“, прошепна момичето, поглеждайки го молещо. „Влизай!“ — хвана я за ръката и затвори. „О, Олег, кой е?“ — на прага излезе жена. „Тая мома“, кимна той към Ирина. „Някакви типове я преследват.“ „Бързо у дома!“ — жената хвана момичето. „Разкажи какво стана!“ „Иринка, излез!“, чу се навън. „Олег, не се закачай! Влизай вътре!“ Чу се кучешки лай, крясъци отвън. „Трябва да звъним в полицията“, каза жената със своя телефон. „Поли, нека не бързаме. Ще говоря сам, те са местни изглежда.“ „Как ще говориш с тях?“ „Мирно. Успокой момичето.“ Олег извади плик, сложи бутилка и парче салам. С кучето излезе навън. Мишо се развика: „Дай Ирина!“ „Ето, взимай!“ — подаде му плика. „Да видим!“ — Никито отвори, усмихна се, кимна към Мишо. „Хайде, да вървим!“ *** „Да, казвам се Поли Сергеевна“, жената сложи чайника. „Сядай, разказвай кой си и какво ти се случи.“ „Ирина — живея в края на улица…“ „Дъщерята на Кира ли?“ „Да.“ „Новички сме тук, но за майка ти вече знаем…“ Ирина наведе глава и заплака. „Стига де, не плачи!“ — Поли я прегърна мило. Ирина се хвърли през нея, заплака още повече. „Ще пием чай. Всичко мина.“ Олег влезе: „Пратих ги да си ходят.“ „А какво да правим с тази хубавица?“ — засмя се Поли. „За това ще мислим утре! Сега ще я изкъпаем.“ Поли сложи чай и храна. Даде й да яде. Заведе я във ваната: „Изкъпи се, облечи този халат.“ *** Ирина мечтаеше само да не я изгонят тази нощ. Толкова хубаво да лежиш на топло, а навън такъв студ. Но трябва да излиза, домакините чакат. Излезе. Мъжът и жена му седяха на дивана, Ирина се усмихна виновно: „Благодаря!“ „Ирина, май никой не те търси. Не искаш да се връщаш у вас.“ Ирина сведе глава. „Утре рано отиваме…“ „Разбирам“, едва прошепна момичето. „Ще останеш сама. На никого не отваряй! Джек не пуска никого в двора. Ясно ли?“ „Даа!“ — викна Ирина, развълнувана. „Може и борш да приготвиш, ако умееш“, намигна Олег Романович. „Мога, много добре готвя! Мога и да чистя!“ „Изчисти долу, ако не ти е тежко“, добави Поли. *** Сутринта се събуди с тях. Страхуваше се все още да не я изгонят. В двора заминаха домакините. На масата — чайник, хляб, салам, сирене, ребра. Закуси, изчисти. Взе прахосмукачката и почна да чисти коридора. Изведнъж зад нея прозвуча глас: „Какво означава всичко това?“ Обърна се стреснато — висок, хубав момък, около осемнайсет, с интерес в погледа. „Чистя… А ти кой си?“ „Ясно…“, измънка той и извади телефона. „Мамо, прибрах се. А тук кое е това момиче?“ „Сине, нека поживее момичето при нас.“ „Няма грижа.“ Сложи телефона в джоба, огледа Ирина и отиде в кухнята. „Да ти сложа чай?“ — попита го момичето. „Сам ще се оправя.“ *** По едно време момъкът се появи на прозореца: „Я дай още една бутилка!“ — викнаха някакви отвън. „Не им отваряй!“ — изплашено каза Ирина. Погледна я с усмивка и излезе навън: съжителят с другия го причакаха, но… паднаха в снега и после тръгнаха към тяхната си къща. Върна се момъкът — погледна Ирина, която трепереше. Приближи се: „Изплаши ли се?“ Тя се притисна в гърдите му и заплака. „Как ти е името?“ — попита той. „Ирина.“ „Аз съм Руслан. Спокойно, няма да дойдат повече.“ *** Руслан се прибра горе. Ирина сготви борш. Пропита се с мисли. Да остане тук, но знае, че е неудобно. Домакините се върнаха — Поли се учуди на чистотата, Олег похвали борша. „Май ще си тръгвам… Благодаря за всичко!“ „Ирина, още поживей при нас!“ „Благодаря, Поли Сергеевна, но ще се прибера.“ Държеше да се прибере, но беше с чужд халат и пантофи. „Ела!“ — Поли я заведе в гардероба, извади дънки, пуловер, яке. „Обличай! Почти сме еднакъв ръст.“ „Не е нужно…“ „Не можеш да си тръгнеш гола! Обличай!“ Облече ги. В коридора сложиха шапка и ботуши. „Ирина, носи ги със здраве.“ „Благодаря ви, Поли Сергеевна!“ *** Животът пое в познатата си посока. Майката започна работа във фермата, приятелят изчезна. Дойде пролет. Някой чукна — Руслан стоеше отпред. Усмихна се: „Привет!“ „Здрасти! Мама те търси.“ *** Пак влезе в щастливия дом. „Ирина, добре дошла!“ — Поли я прегърна. „Добър ден!“ „За теб имам молба — летим за месец в Турция. Синът ми рядко е вкъщи. Може ли да гледаш къщата? Джек и котето да храниш, цветята да поливаш.“ „Разбира се!“ „Чудесно!“ — подаде й пари. „Двайсет хиляди.“ „Защо?“ „Вземи, няма да обеднеем! Хайде, ще ти покажа!“ Поли й показа всичко из къщата. Извика сина: „Руслан, запознай Ирина с Джек!“ „Да вървим.“ — Руслан я хвана за рамото. Излязоха с Джек на разходка. Руслан разказва за института, карате, семейния бизнес. А Ирина си мисли: между нея и Руслан има пропаст, както между нейната майка и семейството на Руслан. Добри хора, но това не е приказка за Пепеляшка — това е живот. „След два месеца ще държа изпити в колежа и ще успея. Ще уча, ще работя, ще се боря и ще стана човек. Ще се омъжа, но никога за този красавец. Да, прекрасен във всичко. Но не е моят! Благодарна съм на Поли Сергеевна за дрехите и тези пари. Поне ще преживея първото време в града.“ С вътрешно усещане момичето разбра, че трудното й детство свърши. Настъпва възрастният живот — също труден, но всичко ще зависи само от нея. Достигнаха къщата. Ирина погали Джек по врата, усмихна се на Руслан и тръгна към дома си. Утре я чака работа — само работа, нищо повече!

Ще се омъжа, но не за този хубавец. Да, страхотен момък е отвсякъде. Но не е мой. Пак майка ми дойде

Įdomybės

0329

Денят, в който тръгнах към бракоразводното дело облечена в булчинската си рокля – как съпругът ми извади младоженския костюм, а съдията ни даде шанс да си спомним защо се оженихме

Знаеш ли, ще ти разкажа за един ден, който никога няма да забравя. Беше денят, когато отидох да се разведа

Įdomybės

076

Денят, в който тръгнахме да се развеждаме в Софийския съд – аз с булчинска рокля, а съпругът ми в младоженски костюм, защото ако си ми се заклел във вечна любов така облечен, така ще ми се закълнеш и в раздялата

Денят, в който тръгнах да се развеждам, облечена като булка, се помни и до днес в семейството ми като приказка.

Įdomybės

087

Истинската майчина обич: Как разбрах, че моят син е изоставил бременна жена, и защо платих за най-добрия семеен адвокат в София, за да защитя невинното момиче и бъдещото си внуче

Разбрах, че синът ми е зарязал бременна жена. Аз платих адвоката ѝ. Когато чух какво е направил Милен

Įdomybės

0211

Разбрах, че синът ми е изоставил бременна доставчица от нашия квартал. Аз наех най-добрия семеен адвокат за нея и прегърнах внучката си, докато той ми обърна гръб.

Спомням си сякаш беше вчера всичко се преобърна онзи ден, когато разбрах какво е сторил синът ми, Станимир.

Įdomybės

0357

– Ех, стопане, тръгваме на ново място! Ще живеш при мен, апартаментът е едностаен, но ще се наместим!

Е, хазяйке, да тръгваме на ново място. Ще живеш у мен, апартаментът, макар и едностаен, но ще се наредим.

Įdomybės

01.4k.

Леля ми дойде на гости с дъщеря си и зет си, донесоха месо и скъпо вино, но майка ми ги изгони през вратата

Леля ми пристигна на гости с дъщеря си и зет си; носеха месо и скъпо вино, но мама ги изгони през вратата.

Įdomybės

060

Леля ми дойде на гости с дъщеря си и зет си, донесоха скъпо месо и вино, но майка ми ги изгони през вратата

Леля ми пристигна на гости с дъщеря й и зетя си довлякоха цяла торба с шунка и бутилка вино на цената

Įdomybės

046

Не разбирах къде изчезва храната, приготвена от жена ми. После тъщата ни сподели истината В началото се радвах, че тъщата помага с внука вкъщи, понеже синът ни е често болен и не ходи на детска градина. Съпругата ми помоли майка си да се грижи за него, а тя се съгласи, но само ако идва всеки ден и вечер се прибира у дома си да почива. Понякога имаме нужда от помощ и вечер, затова каним съседка, а тъщата си тръгва. В началото всичко вървеше чудесно — детето беше нахранено и чисто, но постепенно започнахме да забелязваме, че тя си тръгва преди да се приберем и приготвената от съпругата ми храна изчезва. Всеки месец ѝ даваме плик с пари за грижата. Учудих се, защото тя почти не се храни, а синът ни яде още по-малко. Когато попитах тъщата, тя призна, че свекърът ми идва следобед, храни се при нас, защото не ѝ остава време да готви вкъщи. Ядосаха ме — нима е трудно да сготви вечер? Та ние плащаме, а за вечеря не ни остава почти нищо. Сметнахме, че ще ни е по-евтино с детегледачка… Не харесвам това поведение, а съпругата ми настоява да не вдигам шум. Но дали само аз се чувствам използван така – защото ние плащаме, осигуряваме храна, а нашите роднини ядат за наша сметка? На някой друг случвало ли му се е подобно?

Не разбирам къде изчезва храната, която съпругата ми приготвя. После майка ми разкри истината.