Андрей Павлов седеше на прозореца и гледаше обявата в телефона. Буквите плуваха пред очите – очилата
Дневник. 20 януари. Стоях долу пред входа и гледах как скрежът покрива стъклата на прозорците.
Иван Димитров седеше до прозореца и гледаше обявата в телефона. Буквите плуваха пред очите – очилата
Понякога животът поднася такива истории, че после си мислиш – не може да бъде, че всичко беше точно така.
Понякога животът ти поднася такива случки, че се после чудиш – не може да е истина. Но беше точно така.
Всяка вечер на балкона ми се качваше рижа котка. Мяучеше така, сякаш молеше за помощ – не ми даваше мира
Виктор го намери край пътя през октомври. Кученцето седеше на банкета на шосето, мокро и съвсем дребно
Виктор го намери край шосето през октомври. Кученцето седеше на банкета, мокро и съвсем малко, и гледаше
Две седмици Муца съскаше и дращеше, не допускайки стопанката до стария диван. Румена почти се беше решила








