Įdomybės! – Page 3

Горчиво щастие: Защо тази девойка не ти харесва, синко? Добра е, скромна, чистница, учи се, обича те – Елена Игнатова упрекна сина си Денис, който на прага на четиридесетте още не може да открие истинската любов, след като преживява разочарования с Инна, Поля и Вера и най-накрая среща съдбата си – Лариса, по-възрастна жена с три деца, но истинската му нежност, с която заедно приемат предизвикателството да отгледат своето “слънчево” дете и откриват семейно щастие в трудностите, въпреки скептицизма на майка му.

ГОРЧИВО ЩАСТИЕ Какво не ти харесва в тая девойка, Тодоре? Хубаво момиче е. Скромна, подредена, учи в

Съдбата на истинската съпруга: Или как търпението, любовта и разбитите порцеланови фигурки промениха живота на Ася и Петър—история за прошката, изпуснатите мигове и силата да продължиш напред

СЕМЕЙНА СЪПРУГА Как така успяваш толкова години само с една жена да живееш? Каква е тайната?

Истинската съпруга: История за любов, търпение и нелеките съдбини на една българска жена, разбитите ѝ порцеланови фигурки и последния прощален подарък от някогашната ѝ голяма любов

– Как я толкова години живея с една жена, питаш ме ти, Ангеле? Каква е тайната? всеки път, когато

Степан Иванов между две жени: Изповедта на най-търпеливия мъж в селото и как една добра дума промени всичко в българския дом

Уморен от тъщата и жена си Тази вечер при мен дойде най-мълчаливият и търпелив мъж в нашето село Димитър Христов.

Когато душата се износва: Разказ за Степан Иванов – най-търпеливият мъж в нашето село, който се срина от изтощение между капризите на жена си и свекървата, и намери спасение в човечността, тишината и сърцатата грижа на своите близки

Едва издържа на тъща и жена Тази вечер при мен дойде най-тихият и най-издържливият мъж от нашето село

Искам да живея за себе си и да следвам сърцето си

О, Ралица, здравей! При майка си ли идваш? извика съседката от балкона. Добър ден, лельо Мария.

Горчивината на дъното на душата: “Отдавна интернатът те чака!” – крещях с разкъсан глас на братовчед ми Димитър, който някога обичах безкрайно. Как любящото момче с руси коси и сини очи се превърна в раната на нашето семейство и разби вярата ми в роднинската обич

ГОРЧИВИНА В ДЪЛБОКОТО НА ДУШАТА Още си спомням онзи вик, който прониза стените на тогавашния ни дом

Горчилката, която не си отминава: “Отдавна интернатът си те чака! Махай се от нашето семейство!” – виках с пресипнал глас. Историята на сложните ми отношения със скубаното златисто дете на нашия род – братовчед ми Димо, когото като малка обожавах, а после намразих завинаги… Как трагедията го докара в нашия дом след смъртта на майка му, как прегърна алчността и разруши доверието, как съсипа не само моето, но и собственото си семейство, а днес на 60 години ходи на църква, гледа внуци – но горчилката между нас остава завинаги…

ГОРЧИВИНА НА ДЪНОТО НА ДУШАТА Дано най-накрая те вземат в дом за изоставени деца! Махай се от нашето

„В Рождения Ден на Мъжа Ми, Синът Ми Посочи Гостите и Извика: ‚Това Е Тя! Носи Онази Полa!‘“

В Деня на Рождението на Съпруга Ми, Синът Ми Посочи Гостите и Извика: Това Е Тя! Носи Онази Полa!