Имам приятели, които с обич наричам пестеливите. Спестяват буквално от всичко от храната, от дрехите.
Имам приятели, които наричам пестеливи. Те спестяват на всичко на храна, на дрехи, на забавления.
Не разбирам защо станах негова съпруга
Наскоро сключихме брак. Мислех, че съпругът ми ме обича безумно. И нямаше никакви съмнения по този въпрос, докато не се случи нещо странно. И не става дума дори за изневяра. Това е нещо много по-сериозно, бих казала дори необяснимо.
Мисля, че всичко се случи, защото твърде много ми пукаше. Прекалено го обожавах, прекалено го обичах и му прощавах всичко. Разбира се, той свикна с тази моя нагласа, стана по-самоуверен и самочувствието му се качи до небето. Вероятно си е въобразил, че само с едно щракване с пръсти всяка ще му се покори. А сред другите хора – той не се радва на особен интерес… Някоя друга жена никога нямаше да търпи неговите прегрешения и да му вярва сляпо.
Малко преди сватбата той поиска да остане сам, да отиде на почивка и да се подготви за семейния живот. Нямаше какво да направя – приех го и му позволих да замине на екскурзия.
Както ми разказа по-късно, решил да избяга от цивилизацията и да бъде там, където няма интернет и телефони. Отиде сам в планината, за да се наслаждава на природата. Аз останах, копнеейки за него с цялото си сърце. С всяка минута го чаках нетърпеливо и умирах от липса.
Седмица по-късно се прибра. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Посрещнах го с цялата топлина и любов, на които бях способна. Сготвих му най-вкусните ястия.
На следващия ден започнаха да се случват странни неща. Започна много често да излиза в коридора или в съседната стая. После започна да излиза от вкъщи по няколко пъти на ден – уж за дреболии. Един ден, излизайки до магазина, намерих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Беше адресирано до мен от него и изпратено докато беше далеч. Но това, което бе написано вътре, ме разтърси из основи. Беше написал следното:
“Здравей. Не искам повече да те заблуждавам. Ти не си подходящата жена за мен. Не искам да прекарам живота си с теб. Няма да има сватба. Извинявай ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна при теб.”
Толкова кратко, стегнато и болезнено…
Едва сега осъзнах, че през цялото време излизаше да проверява пощенската кутия. Мълчаливо унищожих писмото, без да му кажа и дума, без да му покажа, че нещо се е случило. Но как да живееш с човек, който не иска да е с теб? Защо се ожени за мен и се преструва, че всичко е наред? Не разбирам защо станах негова жена. Преди няколко седмици се венчахме. Вярвах, че съпругът ми ме обича
Не разбирам защо станах негова съпруга
Допреди малко се оженихме. Мислех, че мъжът ми ме обича безумно. И нямаше никакви съмнения, докато не се случи нещо странно. Не става въпрос даже за изневяра. Това е нещо много по-сериозно, бих казала дори — загадъчно.
Мисля, че всичко се случи, защото прекалено много ми пукаше. Прекалено го боготворях, прекалено го обичах и всичко му прощавах. Разбира се, той свикна с това, стана по-уверен в себе си, нарасна самочувствието му. Сигурно си е въобразил, че всяка жена ще се моли за вниманието му. А всъщност, другите изобщо не му обръщат такава внимание… Някоя друга не би търпяла неговите грешки и не би му вярвала сляпо.
Малко преди сватбата поиска да остане сам, да отиде на почивка и да се подготви за брачния живот. Нямаше какво да сторя, затова го приех и му позволих да замине.
Късно ми разказа, че решил да избяга от цивилизацията, да бъде там, където няма интернет и телефон. Отиде сам в планината, за да се наслади на природата. Аз останах, тъгувайки до болка. Минутите се влачеха, чакайки го и ужасно ми липсваше.
Седмица по-късно се прибра. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Посрещнах го с цялата топлота и любов, на които съм способна. Сготвих му най-вкусните ястия.
Но на следващия ден започнаха да стават странни неща. Той постоянно излизаше към антрето или в другата стая. После започна да излиза от вкъщи по няколко пъти на ден с различни оправдания. Един ден, докато излизах за хляб, намерих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Адресирано беше до мен, а изпратено от него по време на отсъствието му. Но написаното вътре ме разтърси дълбоко. Пишеше следното:
„Здравей. Не искам повече да те лъжа. Ти не си подходящата жена за мен. Не искам да прекарам живота си с теб. Няма да има сватба. Прости ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна при теб.“
Толкова кратко, хладно и жестоко…
Едва тогава осъзнах, че постоянно проверяваше пощенската кутия. Мълчаливо унищожих писмото, без да кажа и дума, без да го накарам да разбере, че нещо се е случило. Но как могла да живея с човек, който не иска да бъде с мен? Защо се ожени и се преструваше, че всичко е наред? Не мога да разбера защо станах негова съпруга Наскоро с Борис сключихме брак. Винаги съм мислела, че
Синко мой, моля те, грижи се за болната си сестра. Не я изоставяй! прошепна майка ми, думите ѝ като нож
След като казах на жена си, че нейната дъщеря не е моя грижа, истината за нашето семейство излезе наяве
След като казах на жена си, че дъщеря ѝ не е мой проблем, цялата истина за нашето семейство излезе наяве.
Съпругът ми не иска да даде апартамента на дъщеря ни Спомням си как преди години леля на моя съпруг му
Дневник, 14 юни Днес отново мислех за онова малко апартаментче, което братовчедката на моя съпруг му
