Брокерката Мария Стоянова остави слушалката и няколко секунди гледа телефона, сякаш той бе виновен.
— Шофьорите ще са тук след половин час — каза мъжът ми Борис, като криеше очи и нервно въртеше ключовете
— Хамалите ще дойдат след половин час, — избягвайки погледа ми и нервно въртейки ключовете за колата
– Ами, Ръжко, да тръгваме… – промърмори Валери, оправяйки саморъчно направения повод от стара връв.
Виктор го намери край пътя през октомври. Кученцето седеше на банкета на шосето, мокро и съвсем дребно
– Е, Ръждивко, да тръгваме ли… – измърмори Вълко, оправяйки саморъчно направения повод от стара връв.
**19 януари, вечерта** Марин, готов ли е обядът? – гласът на мъжа ми дойде от спалнята. Беше един следобед.
Елена Георгиева цяла година хранеше бездомната овчарка пред входа, въпреки недоволството на съседите.
– Бояне, обядът готов ли е? – гласът на мъжа ми дойде от спалнята. Беше часът на обяд. Борис тъкмо се