Дневник, 12 ноември Отново съм се озовал в кухненска арена, където Галя Петрова и аз (Владимир Иванов)
Затворена врата пред носа 10 март 2024 г. Мамо, знам, че не ме обичаш… Спрях се с влажна кърпа в ръка.
Мамо, знам, че не ме обичаш… Вяра застива с хавлията в ръка. Бавно се обръща към сина си.
Наталия не можеше да повярва на случващото се – съпругът й, единственият, на когото тя вярваше напълно, й каза: „Вече не те обичам“. Шокът я остави вцепенена, докато той събираше багажа си; наскоро бе починал и нейният баща, а тя трябваше да се грижи за побелялата майка и болната си сестра от съседния град, синът й тъкмо тръгна в първи клас, остана без работа след закриването на предприятието, а сега и без мъж… Наталия се бори с мъка и отчаяние, докато се опитва да намери сили да продължи, да тича по задълженията си като майка и дъщеря, да търси работа и да преживява болката от предателството – докато неочакваната среща с Михаил, детски хематолог, не внася нова светлина и надежда в живота й, въпреки че съдбата я изправя пред ново тежко изпитание: диагнозата левкемия на сина й Алешко – и така започва пътеката на борба, обич и възраждане за Наталия, семейството й и новата любов, която превъзмогва миналото. 5 септември Не мога да повярвам на това, което се случва с мен. Животът ме преобърна наопаки за толкова
Наталия не можеше да повярва на случващото се с нея. Нейният съпруг, единственият, когото смяташе за своя подкрепа и опора, днес ѝ каза: „Не те обичам“. Шокът беше толкова голям, че тя застина на място, докато той събираше набързо багажа си и тракаше с ключовете. Точно това ѝ липсваше в момента – едва преживява смъртта на баща си, а майка ѝ и болната ѝ сестра разчитат на нея – роднините живеят в съседния град, синът ѝ Алекс тръгна в първи клас, фабриката, в която работеше, закриха и остана без работа… А сега и мъжът ѝ я остави. Наталия се хвана за главата и се разплака: „Господи, какво да правя? Как ще живея? Алекс, трябва да тичам да го взема от училище!“ Наталия намира утеха в ежедневните грижи и сина си, преживява отчаянието, открива предателството на съпруга си, започва тежки търсения за работа с помощта на кумовете. В новото начало съдбата я среща с Михаил – детски лекар-хематолог; между двамата разцъфтява любов в топлата българска есен. След развода Наталия се омъжва повторно, но радостта е кратка – синът ѝ се разболява от левкемия. Съпрузите се сплотяват в борбата за Алекс, подкрепят се и не губят надежда, докато идва чудото – ремисия, след като момчето „спечелва всяка морска битка на червените кораби“. История за болката, предателството, новата любов и силата на семейството в изпитанията на живота. Никога няма да забравя онзи ден, сякаш беше вчера, а вече мина толкова време. Моят мъж мойта опора, единственият
Гнездо лястовица Когато Иван се омъжи за Цветана, свекърта им почти веднага се споразруши с булката.
Предчувствие Георги живееше в сграда от 9 етажа в едно от старите панелни блокове в София, където стените
Тиган за палачинки По всички часовници вкъщи Десислава закъсняваше за работа и това вещаеше поредния
Тиганът за палачинки По всички възможни часови показатели Христина закъсняваше за работа, което ѝ гарантираше
