Дневник, 12 юли 2026г. Слепна, скръстена на дивана в малкия апартамент в София, стиснах ръце около долната
Малка Миранда Тодорова не можеше да схване защо я не обичат родителите. Баща й я дразнеше, а майка като
Малката Блага никога не можеше да схване защо родителите й я не обичат. Баща й я раздразняваше, а майка
Зорница, не разбирам какво искаш, казах аз, Степан. Нищо особено, отвърна тя. Искам просто да бъда сам
Всичко приключи, Бойко! Между нас няма нищо повече! Искам истинско семейство, деца. Ти не можеш да ми
Всичко е приключило между нас, Калин! Искам истинско семейство, дете. Не можеш да ми го дадеш.
Варя, найнакрая, нищо страшно не се случи! При момчетата понякога се случва да се запръсне, че не успяват
Бoжaнo, най-накрая нищо страшно не се е случило! Знаеш, понякога мъжете се запаляват и не успяват да
Сутринта започна както обикновено. Доцега навън не се беше пробил светлината, но вече се чуваше приглушеният








