Įdomybės!

Жена ми гледа къщата, докато аз съм тук с теб, скъпи Непознат номер ми се обади, и чух гласа на съпруга

Размислих се за женитба Архип се застояваше допълнително в лабораторията, където усърдно преливаше разни течности от епруветка в епруветка и изследваше непознати прахове — с надеждата, че упоритият му труд скоро ще даде плодове и ще може да впечатли научните среди с откритието си, извлечено от корените на рядко българско растение. С ентусиазъм, присъщ на четиридесетгодишен учен, отдаден на работата си, Архип въобще не забелязваше плахите погледи на младата чистачка Соня, наскоро започнала работа в Института по ботаника. Съсредоточен в мечтите за научен пробив, Архип не виждаше как Соня, забравила за парцала, стои часове наред насреща му, вперена в него с влюбен поглед. Но една вечер младата жена се престраши: — Господин Ганчев, много стоите на едно място от сутринта. Искате ли да ви сваря чай? Донесла съм електрическа кана и домашна луканка от нашето село. Щом Архип чу за луканка, за момент се откъсна от работата си: — Чая го приемам с удоволствие. А домашна луканка! Такова изкушение не се отказва! Изплашена, но щастлива, Соня извади от раницата контейнер — мехурчето със сочна луканка и разказа как майка ѝ от Пирдоп ѝ донесла прясно смляно месо и тя собственоръчно забъркала баницата. Архип извади очилата си, примижа през тях към контейнера и попита строго: — От кога точно тази храна престоява в раницата ви? — От сутринта… но в гардеробната е хладно, още няма парно — притеснено обясни Соня. — Ясно, тогава по-добре пийте чай, а това си го вземете пак вкъщи. Огорчена, Соня си дръпна контейнера с луканката, а Архип видя по брадичката ѝ как се стича ароматно мазнина и в ума му се зароди неистово желание. Борейки се със себе си, накрая се престраши да опита и остана без думи: вкусът надмина всякакви очаквания. Вместо благодарности, предложи да я изпрати до спирката на автобуса и, докато вървяха през снежния софийски квартал “Люлин”, Соня го покани на другия ден на домашни сладкиши — морковени или извара, каквито предпочете. През нощта Архип сънува Соня и се събуди изчервен като ученик. Пътят към запознанството с бъдещите тъща и тъст го отведе в невзрачната къща в провинцията, където обстановката и държанието на майката (бойна българка с обшита ватенка и валенки) и младия, напет като овчар на събор в Копривщица, тъст му донесоха повече тревоги, отколкото смях. Разрази се типичен балкански семеен скандал — с крясъци, суетене и хвърчаща табуретка. Архип отново копнееше за тишината на градската си лаборатория и мечтаеше да избяга надалеч от бурната провинциална идилия… След сърдечна криза, лош чай в студена къща и още по-студени семейни отношения, Българският Архип се пребори между чувствата си и разума — и като всеки българин, уморен от страсти и скандали, се прибра в апартамента си с блажено чувство, че е по-добре сам със супата и варениките, отколкото с обвързаност към роднини по неволя. Размислих се за женитба.

Размислих се за женитба Архип се застояваше допоздна в лабораторията си в София, неуморно прехвърляше

Įdomybės

0249

Дете за най-добрата приятелка Когато Лили изживяваше последните месеци на бременността си, по-малкият ѝ брат замина от вкъщи, баща ѝ започна да пие, и оттогава животът ѝ се превърна в кошмар. Всяка сутрин Лили проветряваше апартамента, събираше празните бутилки изпод масата и чакаше баща ѝ да се наспи. — Тате, не трябва да пиеш. Едва преживя инсулта. — Какво като пия? По-лесно ми е така да понеса болката. — Каква болка? — Болката от това, че за никого вече не съм нужен. Дори за теб съм бреме. Аз съм един провален човек, Лили. Напразно съм се родил, напразно съм се оженил и се напънах да отгледам деца, които от мен взеха само слабост, безволие и мизерия. Всичко е напразно, дъще. По-лесно е да пиеш. Лили, и без това уморена, се ядоса. — Не е напразно, тате. На някои хора в живота им е още по-тежко. — По-тежко от това? Ти израсна без майка. Сега ще раждаш дете без баща, което ще живее в бедност. — Не е толкова зле, тате. Всичко може да се промени във всеки един миг. Тя си спомни с тъга как съвсем наскоро беше щастлива, готвейки се за сватба с Илия. Светът се срина, но трябва да се живее. Същия ден бащата отново се беше напил. Лили извика: — Пропи ли парите, които съм спестила за черни дни? Откъде ги намери? Разрови целия дом, ровил си и из моите неща?! — Всичко в този дом е мое — каза баща ѝ. — В това число и пенсията, която криеш от мен. — И всичко изпил? И не си помислил на какво ще живеем? — А защо трябва аз да мисля? Болен съм. Ти порасна, грижи се за мен! Лили претърси всички шкафове. — Помня, че вчера имаше още две пакета макарони и масло. А сега няма нищо! Какво ще ядем за вечеря?.. Лили бе потресена. Седна на стол и закри лицето си с ръце. Откъде да знае, че леля Наташа идва в нейно отсъствие, пои баща ѝ и обира всичко вкъщи? Като змия Наталия се вмъкна в техния дом и правеше всичко, за да разруши семейството. Онази нощ Лили плака, унила в леглото и гладна. На сутринта на вратата почука Наталия Атанасова. С модерен шлифер и токчета, тя даже не си свали обувките, ами тръгна из дома. — Здрасти. Моя позната от комуналния отдел ми каза, че имате дългове и скоро може да ви спрат тока. Какво става, Лили? Чай ще ми направиш ли? Без да чака, Наталия отиде в кухнята, рови из хладилника и шкафовете. — Ще си направя сама чай, ти си бременна като моята Светлана… Гледам — няма нито захар, нито чай. Как ще я карате така? Я да идем до магазина. Лили не гледаше гостенката: — Лельо Наташо, чай не мога да ти предложа. По-добре си тръгвай. Но Наталия не отстъпи: — Проблеми ли имаш? Виждам, че да. Помниш ли, че ти предложих да се преместиш при мен? Сега не моля, настоявам — идвай при мен. Няма условия тук за бебето, баща ти пие, нямаш какво да ядеш! Събирай багажа и тръгвай. Лили седна, замаяна, сълзите потекоха по бузите ѝ, а Наталия я прегърна: — Чуй ме, знам, че не ме обичаш. Нямам оправдание — дъщеря ми ти отне мъжа. Но не мога да гледам как страдаш. Искаш или не, ще се погрижа за теб. Всичко после й се стори като насън: Наталия ѝ помогна да събере багажа и извика такси. *** Когато Лили започна да ражда, Наталия Атанасова не се отделяше от нея: — Слушай внимателно, Лили. Вече предупредих лекарите, че ще се откажеш от бебето си. Когато родиш, не го взимай на ръце, не го слагай на гърда. Просто не го гледай. Лили изнемогваше от болка: — Лельо Наташо, все ми е едно. Да свършва по-бързо. — Не забравяй — сама няма да можеш да го отгледаш. Намерих чудесно семейство, готови веднага да осиновят бебето. След няколко часа се появи момиченце. — Три и триста, здравичка е. Всичко е наред. Медицинската сестра зави плачещото бебе и го изнесе, без да го покаже на майката. Но педиатърът строго погледна Лили: — Какво означава това? Здрава, хубава дъщеря, а дори не искате да я видите. Донесете бебето обратно. Лили поклати глава: — Не искам. Нямам с какво да я гледам, не исках да раждам… Има хора, на които ще им е по-скъпа. Ще подпиша отказ, да я осиновят… — Не бъдете глупава, поне я погледнете. Лили стисна очи, но усети нежен допир до ръката си. Медицинската сестра сложи бебето до нея — малкото и беззащитно същество се притисна до майка си, търсейки гърдата. — Ето, мамче, нахрани си детето — усмихна се педиатърката. Видя как Лили трепери от вълнение. — Хубавицата има нужда от теб, а не от приемни родители. Лили се разплака, прегръщайки дъщеря си. През следващите часове Лили не сваляше очи от момиченцето. Така се събуди майчинският ѝ инстинкт. „Ето го смисълът на живота ми — дъщеря ми. Все едно дали Илия си е тръгнал, и баща ми се държи зле… Аз съм нужна на детето си, ще остана при нея.“ *** Лили се събуди от гласа на Наталия. Наталия Атанасова, по халат, влезе в стаята. — Да не си забравила какво обеща? Родиш и оставяш детето — имам хора, чакат само да го вземат. — Лельо Наталия, размислих. Няма да го давам никому. — Но нямаш пари, къде ще го заведеш? Ще просиш ли? — Ще се оправя. Не ви притеснявам повече. Лицето на Наталия стана злобно. — Полудя ли?! С какво ще го храниш? На улицата ли ще го носиш? Разбуденото от викове бебе заплака, Лили се засуети да го вземе. — Недей! Ще го нахраня с адаптирано мляко, ще кажем на лекарите, че нямаш кърма — настоя Наталия. — Не решавате вие — това е моето дете! Размислила съм! — Не можеш! Обеща! — На вратата! Наталия напусна. Съквартирантката на Лили я попита: — Коя беше тази? — Леля. — Прекрасно постъпи! Аз съм Лера, ако ти трябва помощ, ще ти помогнем. Светът има и добри хора. *** Преди изписването Лили я повикаха навън. Стоеше Светлана, бременна. — Здрасти, чух че си родила. — Дъщеря. Светлана я хвана за ръка: — Мама намери семейство, искат да ти осиновят бебето. Дават милион лева! Ще си купиш стая, може да внесеш и за апартамент! — Ами ако толкова ги харесваш — продай им твоето дете! Светлана се разстрои: — Дай бебето на мен! Ще го възпитам, та тя е дъщеря на Илия. — Ще се оправиш ли с две деца? — Не разбираш, разваляме се с Илия! Лили тръгна да си ходи. Светлана се вкопчи: — Имам нужда от това дете! — Пусни ме. По-късно влезе самият Илия: — Родила? Да я видя? — Не! Отиваш сега при Светлана, там ще гледаш! — Искам да взема детето! Подпиши отказ и я осиновявам веднага! — Аз няма да изоставя никого, който има нужда от мен! Дошъл си напразно. Детето не ти давам! След скандала Лили моли сестрите да не пускат никой при нея. Епилог При изписването Лили излезе с дъщеря си. Беше с Лера, срещна ги мъжът и майката на Лера. На стълбите видя колата на Резникови. От нея излезе майката на Илия — Валерия Яковлева — погледът ѝ беше хищен, в очакване. Лера я дръпна: — Коя е тази? — Родителите на Илия. — Гледа те като вълчица. Не е добре — по-добре ела у нас, стаята ти е готова. Лили се съгласи. Живеейки при новите приятели, Лили намери любов — братовчедът на Лера, заклет ерген Иван, започна да се грижи за нея. Иван бе добър човек, ожени се за Лили, осинови детето й, помагаше и на тъста. Що се отнася до Светлана и Илия — бракът им се разпадна. Оказа се, че Светлана всъщност не е бременна, а симулира с изкуствен корем. Наталия Атанасова, за да защити дъщеря си, разкри тайната — на Светлана е направен ранен аборт. И предложи на Илия да вземат бебето на Лили и да го представят като собствено — за да не разбере никой истината и всички да са щастливи. Илия се съгласи, докато Лили не отказа да изостави бебето си. Майката на Илия, Валерия Яковлева, остана разочарована и изхвърли Светлана, принуждавайки сина да се разведе.

Детето за приятелката Когато Петя изкарваше последните месеци от бременността си, малкият ѝ брат замина

Įdomybės

042

Дете за най-добрата приятелка Когато Лилия преживяваше последните месеци на бременността си, по-малкият ѝ брат замина, баща ѝ започна да пие, и животът ѝ се превърна в ад – всеки ден започваше със събиране на бутилки и търсене на стари хранителни запаси, докато самотната бъдеща майка се сблъскваше с равнодушието и упреците на татко си. Съсипана от липсата на подкрепа и преследвана от интригите на роднини и семейни приятели като лукавата “леля Наташа” – Наталия Анатолиевна, Лилия отчаяно се бори с бедността, самотата и изкушението да даде новородената си дъщеричка за осиновяване на близка семейна позната, която уж иска да помогне, а всъщност преследва собствени интереси. Драматична обстановка, в която майчинският инстинкт на Лилия се събужда в последния момент, противопоставяйки се на натиска от страна на семейството на бившия ѝ годеник (Илия), алчността на някогашната ѝ приятелка Светлана и циничните планове на “леля Наташа” – всичко това върви към кулминация, когато Лилия решава да задържи момиченцето си и да даде нов шанс на живота въпреки всички изпитания. Тази вдъхновяваща и в същото време напрегната история за силата на една истинска българска майка показва, че топлината на новото семейство и подкрепата дори на непознати приятели могат да помогнат да преодолеем предателството и подлоста на тези, които би трябвало най-много да ни обичат.

Дете за приятелка Когато Лилия изживяваше последните месеци на бременността си, нейният по-малък брат

Įdomybės

021

Огледал си чуждата жена: Историята на Виктор Дудинов – слабото сърце, творческите мъки и как един български селянин изгуби София заради новия ухажор на селската чаршия

20-ти септември Животът ми през последните месеци прилича на някаква низходяща спирала. Макар че не знам

Įdomybės

0208

Как Виктор Дудинов изгуби всичко заради собствената си гордост – истинската история на една жена, която намери щастието си на селската ярмарка, докато мъжът ѝ се вкопчи в своите „шедьоври“ и изпусна най-ценното в живота

Когато си хареса чужда жена Преди години, в нашето българско село край Шумен, живееше Ангел Стоянов човек

Įdomybės

043

Съдбата на Антонина: Във вихъра на буря и радост — история за вдовица от българско село, новите съседи, любовта, разочарованията, загубата и опората сред простора на брезите и вярата в доброто

И в добро, и във зло Елисавета остана вдовица рано, на четиресет и две. По това време дъщеря й, Дея

Įdomybės

077

Съдбата на Антонина: История за любов, самота и изпитания в българското село – от първите радости до горчивите уроци на живота, съседи, семейство и ново начало сред брези, крави и надежда

И в неволя, и в радост Гергана овдовя рано на четиридесет и две. Дотогава дъщеря ѝ, Божидара, вече се

Įdomybės

0570

В почивка нека Иван отива, а ти ставай на работа!” — каза свекървата

Когато Радослава чу звъна на ключовете в ключалката, сърцето ѝ потъна. Познаваше този властен тропот