Įdomybės
055
МХК – Всички се подиграваха на бедния портиер, без да знаят, че е милиардер в търсене на истинска любов
Това се разказва от старо време, когато в едно малко село край реката Искрена живееше млад човек на име Марко.
Įdomybės
011
В навечерието на Нова година с мама влизаме в “Детски свят” – влюбвам се до ужасяване в едно червено, плетено рокле със син кант, моля мама да го премеря, то ми пасва идеално, а аз мечтая класният ми любим да ме види с него на празника; макар да сме дошли за гирлянди или нещо дребно, мама обещава роклята, но у дома в хладилника има само лед и малко краве масло, а Нова година посрещаме със сварени картофи и моркови със захар, докато мама плаче за закъснялата заплата, а аз съм щастлива в новата рокля, използвайки телевизора с двата канала за празнично настроение; изведнъж досадната баба Вера от блока, която винаги ръмжи, притичва с торба, пълна с салати, колбас, варено пиле, конфети, дори шампанско и мандарини, наругава мама, избърсва ѝ сълзите с ръкав и си тръгва, без след година някой да забрави, че вредната съседка всъщност обичаше и помагаше на всички.
В навечерието на Нова година, отидохме с мама в Детски свят. Там едно рокличе така ме заплени, че даже
Įdomybės
0208
В навечерието на Нова година влязохме с мама в „Детски свят“… Едно червено, плетено рокличе с яркосин кант ми влезе толкова под кожата, че не исках да го сваля. Отидохме уж за гирлянди или за нещо дребно, ама упорито помолих мама да го пробвам. Падна ми като излято – сякаш за мен ушито. Мечтаех си как ще впечатля едно момче от класа на празника. Едвам сдържах сълзите си, не исках да се разделям с роклята. Като видя това, мама каза: „Скоро ще взема заплата, хайде да го вземем.“ Прибрах се у дома безкрайно щастлива. Украсихме апартамента, облякохме елхата, а в хладилника останаха само лед и малко краве масло. Чакахме с нетърпение заплатата, но както си беше по онова време, дори на 31-ви хората работеха до по-късно. Мама се върна от работа разстроена – заплатата задържана. В гласа ѝ звучеше огорчение и срам, че няма да има празнична трапеза. Но аз изобщо не се разстроих – духът си беше празничен! Седях пред телевизора и гледах новогодишни филми – тогава имаше два канала и празничните програми бяха събитие. Мама свари картофи, сложи масло, настърга морков и поръси със захар – повече нямахме в къщи. Седнахме на масата, мама заплака, а аз започнах да я утешавам – чак не забелязах кога и аз започнах да плача, не заради храната, а защото ми беше мъчно за мама. Накрая легнахме заедно на дивана, гушнати, и гледахме новогодишния концерт. Щом часовникът удари дванайсет, съседите се изсипаха по стълбището с чаши шампанско, викаха и пееха. Само ние си стояхме вътре. Изведнъж на вратата се звънна – настойчиво, няколко пъти. Мама отвори, а там съседката баба Вера, която вечно ме хокаше, че тропам, не чистя или минавам пред опашката. Всички я смятаха за кисела, гонеше ни от двора. Влязла бе вече “празнувала”, надникна на нашата маса с картофите по средата, нищо не каза, тръгна си. След 20 минути чухме ритане по вратата – мама започна да нервничи, забрани ми да отварям. След малко влетя баба Вера – с торби, буркани, чинии, бутилка шампанско под мишницата! Викна на мама да не стои като дънер, извади салати, колбас, буркан кисели краставици, половин сварено пиле, бонбони и дори няколко мандарини. Мама пак заплака, но този път различно. Баба Вера ѝ избърса сълзите с огромния си ръкав и си тръгна. След Новата година баба Вера пак си беше строгата шефка на двора – никога не спомена за онази новогодишна нощ… А когато след години цял вход изпрати баба Вера в последния ѝ път, всички разказваха, че някога им е помогнала – така че всъщност всички обичахме нашата „вредна съседка“.
Наближава Нова година и с майка ми влизаме в Детски свят в центъра на Пловдив. Без да очаквам, веднага
Įdomybės
037
А аз мъжа си не обичах: Изповед за един брак без любов, дълъг живот заедно, изпитания, прошка и силата на българското сърце
А аз моя мъж не го обичах. А колко време живяхте заедно? Живяхме Я пресметни, още от седемдесет и първа
Įdomybės
0685
А аз мъжа си не обичах: Истинска житейска история за брака без любов, съдбата по соцвреме, БАМ-а, трудностите, изкушенията, прошката и щастието накрая – разказ край българските гробища между две жени, които откриват какво е да живееш с (не)любимия мъж
А аз мъжа си не обичах. Колко години живяхте? Живяхме Сметни самá в седемдесет и първа се оженихме.
Įdomybės
029
Правилният избор: Как да вземем най-доброто решение в живота си
18 октомври, вечерта беше прохладна, навън вече се нависнаха късните октомврийски сенки. Седях в любимото
Įdomybės
01.4k.
…Звънна се на вратата… В апартамента нахлу свекървата без поздрав, изблъска сина си и веднага попита: „Я, я разкажи, булке мила, какви тайни криеш от мъжа си?“… – Мамо?… Какво се е случило, мамо?… Когато Филип се прибра, вкъщи беше тихо. Жена му Светла още сутринта беше го предупредила, че ще закъснее – началството й наредило извънредна ревизия на работа. Той надникна в кухнята, отвори хладилника – вечеря нямаше. Включи чайника, приготви си сандвичи и се настани пред телевизора. Превключваше каналите, докато не откри спортния канал, но не успя спокойно да хапне и да гледа бокса. Звънна се на вратата и на прага застана майката на Филип – Тонка Василева. Втурна се като буря в апартамента – без поздрав, изблъска сина си от пътя. – Слушай сега, Филипе! От Валя разбрах нещо важно. – Какво става, мамо? – попита Филип. – Това, че жена ти Светла има още един апартамент. Дава го под наем и парите харчи само за себе си! – Мамо, пак ли слушаш клюкарката Валя? Тя събира слухове из цяла София, а ти й вярваш! – Валя понякога преувеличава, ама това е истина! Двустаен апартамент на Светла в момента наема племенничката на съседката на Валя. Плащат 700 лв. на месец и са много доволни – изгодно им излиза. И не са първите, на които го дава под наем – вече повече от две години е така. – Това вече е интересно, – каза Филип замислен. – Защо не ми е казала? – Като дойде Светла от работа, директно я питай. Според мен, тя си стяга запасен вариант – ще събере пари и ще те зареже, – заключи Тонка Василева. Светла се прибра след час и половина. Вкъщи я чакаха съпругът й и свекървата. За по-удобно Тонка даже беше сготвила и нахранила сина си. Когато Светла влезе, двама я гледаха строго и изпитателно. Свекървата първа започна: – Я кажи, булке, какви тайни криеш от мъжа си? – Никакви май, – отговори Светла. – Никакви? А апартаментът на Сахарова, блок 43? – Какви тайни, това си е мой апартамент! – учуди се булката. – Да, ама ти го даваш под наем, а парите криеш от мъжа си! – обвини я свекървата. – Наистина, Светле, – намеси се Филип. – Откъде ти е този апартамент и защо никога не си ми казвала, че го даваш под наем? И къде отиват парите? – Това е наследство от баба Райна, леля на майка ми. Тя само мене посещаваше, затова и ми остави жилището. Три години я няма вече. Тогава ти, Филип, каза, че ще спра да тичам при “старата”. А като те помолих да помогнеш с погребението, каза, че си много зает. – А защо не каза на Филип за наследството? – напираше свекървата. – Какво общо има Филип с наследството ми? – Той ти е съпруг! – възмути се свекървата. – И? – Ти нарочно се правиш на ударена ли? Пари от наема трябва да влизат в семейния бюджет, а ти си ги харчиш само за себе си! – Ще ги харча, както реша. Наследството е мое лично имущество и никому не съм длъжна да давам отчет! – отвърна Светла твърдо. – Миналата година ремонтирах колата, платих две премии! А ти си имала пари и си мълчала? – намеси се Филип. – Колата е твоя, ти я караш. Аз съм я ползвала три пъти миналата година и все по твое настояване, когато ти е трябвало. – А колко си спестила досега? – изпита свекървата. – Сигурно цял милион! – Не е милион, но има. Филипе, ти помниш ли, че имаш две дъщери-студентки? Кога за последно изпрати пари? – Ама те вече си работят! – Подработват, но за да учат нормално, трябва и помощ! Иначе ще изнемогват. – А защо не каза веднага за наследството? – Защото не исках такъв разпит и изпит още преди две години. И защото знам, че твоята майка “развела” брат ти с жена му и нейната гарсониера, като прибра всичко за себе си! – Това не е вярно! – разпали се Тонка. – О, да – тя продаде апартамента на Оксана, купи вила и я записа на себе си. Оксана вече няма никакви права, ходи на лозето само като работна ръка. Е, благодаря, аз така не искам! – Голяма егоистка си! – провикна се свекървата. – Взимам пример от вас, госпожо Василева, – отвърна Светла. – Филипе, чуваш ли? Булката ми държи тон! – Само истина казвам! Щом разбрахте за наследството, веднага дойдохте. Защо? Да искате дял? – За да си държиш парите в семейството, не за себе си! – Те са за моето семейство, т.е. за мен, съпруга ми и децата. Вашите ремонти и коли не ме касаят! – Можехме да обсъдим заедно! – каза свекървата. – На 46 години сама си знам парите. – Не мислиш и за другите! – извика Тонка. – За “другите” – не трябва да мисля! Парите са за моите деца, точка. – Значи сама ще си ги харчиш? – Сама. – И няма да делиш с мъжа си? – Ако преценя, ще споделя. Семейството ми е моят мъж и нашите деца. Останалите сте роднини! Така и не успя Тонка Василева да измъкне нещо от снаха си. Продължи да опитва и по-късно, но номерът не мина. На такава булка старата лисица не можа да стъпи на врата – къде седна, там си и остана…
Прозвуча звънецът… В апартамента, без да се поздрави и блъскайки сина си от пътя, нахлу свекървата.
Įdomybės
04
Обаждане от миналото
Звън от миналото Сутринта Гергана Петрова откри, че часовникът в коридора се е спрял. Стрелките замръзнаха
Įdomybės
048
…Звънна се на вратата… В жилището, без поздрав и побутвайки сина си настрани, нахлу свекървата: „Я кажи, миличка снахо, какви тайни криеш от мъжа си?… – Мамо?… Какво става, мамо?… Когато Филип се прибра у дома, всичко беше тихо. Жената му, Светла, още сутринта го бе предупредила, че ще се прибере късно – шефството реши да прави внезапна ревизия“
Позвъня звънецът В апартамента, без дори да се поздрави и избутвайки сина си от пътя, нахлу свекървата.
© 2026 Įdomybės!