Пенсионирах се и mă чувствам безнадеждно самотен. Едва на старини осъзнах, че съм живял живота си напразно.
И кого само не срещаш в железопътната пътека Не ми вляза в главата как успя тази млада, добре облечена
Предателство от собствените деца Десислава отново гледаше със светнали очи брат си и сестра си какви
Из дневника на един мъж Гледах за пореден път с възхищение сестрите си, Калина и Добрин, как стояха на сцената.
Е, скъпи гости, достатъчно сте се нахранили? Достатъчно сте се напили? Удовлетворих ви ли? казва Мария
Заведох снаха си и детето ѝ на почивка. Животът ми стана ад. Аз и съпругът ми всяко лято ходим на море.
Не, решихме, че е подобре да не внасяте съпругата и детето в този апартамент. Не можем дълго да търпим
Взех снаха си и детето ѝ на почивка. Съжалявам хиляда пъти. Аз и съпругът ми сме на морска почивка.
Хаотичен гардероб, купчини неизгладени дрехи, кисела супа в хладилника – това е нашият дом. Реших тактично да задам тези въпроси на жена си, но вместо разбиране получих упреци.
Влюбих се в Мария от пръв поглед – още първия път, когато я видях. Не можех да устоя на красотата и чара ѝ. Мислех си, че съм истински късметлия да имам до себе си толкова умна, привлекателна и поддържана жена и не се поколебах да ѝ предложа брак.
Решихме да заживеем заедно и Мария ми каза още в началото, че не обича домакинската работа. Предпочиташе да се фокусира върху кариерата си и искаше да разделим задачите поравно. Това ми се стори напълно честно и разумно и се съгласих. Не знаех какво ни очаква в бъдеще.
Разделихме си задълженията, а Мария ми увери, че ще се справя без проблем и с работата, и с дома. Повярвах ѝ и не настоявах на своето мнение.
Минаха шест месеца, а нещата не се получиха така, както бяхме планирали. Кариерата на Мария не потръгна – работеше на половин работен ден в неизвестна фирма, със сменливо работно време и несигурно възнаграждение. В същото време харчеше спечеленото само за своите лични желания. А аз работех неуморно от сутрин до вечер. И въпреки това, Мария “удобно” запомни, че задачите са разпределени, и често пренебрегваше своите отговорности.
В началото си гледаше работата вкъщи, но с времето ентусиазмът ѝ намаля. Вкъщи стана все по-разхвърляно – навсякъде купчини с неизгладени дрехи. Още по-изненадващо бе, че започна да обвинява мен, че не ѝ помагам достатъчно. Това много ме нарани. Беше изключително трудно да съчетая работа и грижи за цялото домакинство. А уж се бяхме разбрали за справедливо споделяне на отговорностите.
Надявах се нещата да се подобрят след раждането на детето – мислех, че Мария ще поеме повече грижи вкъщи по време на майчинството. За съжаление, ситуацията стана още по-лоша. Понякога си мисля, че бих издържал и без жена си. Освен всички проблеми и постоянните кавги станаха част от живота ни.
Опитвам се да разбера гледната точка на съпругата си, но не мога да се отърся от чувството, че нуждите ми са пренебрегнати. Работя в офиса и у дома, справям се с всякакви задължения, а освен това трябва и да домакинствам. Всичко, което искам, е малко почивка.
Чудя се с какво точно се занимава Мария през деня в майчинството, какво ѝ пречи да сготви вечеря или да оправи стаята. Бебето ни е само на 2 месеца и спи през по-голямата част от деня. Мисля си, че през това време аз бих успял да направя някои домакински работи. Не мога да не се запитам как ще се справим, ако имаме второ дете. За равноправие и взаимна подкрепа съм, но явно за Мария това е трудно за разбиране.
Не искам да разбия семейството ни, защото много обичам детето си. Но усещам, че търпението ми се изчерпва. Не знам как да продължа да живея така. Ти на чия страна си в тази история? В един претрупан гардероб, камари с неизгладени дрехи, прокиснала шкембе чорба в хладилника това е нашият дом.
