Още имам работа вкъщи… Баба Ваня едва отвори ръждясалата вратичка на двора, мъчително се изкачи
Пръстенът, който закъсня Грешно дойде, Кольо. Вече няма място. Тя стоеше на вратата и не отстъпваше.
Телефонът иззвъня тъкмо когато Людмила беше натиснала бутона на паркомата. Погледна екрана пишеше Огнян
Звънна телефонът тъкмо когато Росица натискаше копчето на паркинг автомата. Извади апарата от чантата
Не успя, Галина! Самолетът отлетя! А заедно с него, замина и поста ти! И премията ти! УВОЛНЕНА СИ!
Случайно уведомление Телефонът лежеше с екрана надолу на нощното шкафче, както винаги. Катя дори не възнамеряваше
Случайно известие Телефонът беше оставен с екрана надолу на нощното шкафче, както винаги. Аз, Мария
Върни се и се грижи Вили, отвори веднага! Знаем, че си вътре! Севда видя светлината в прозореца!
Децата са цветята на живота, често казваше мама ми. Татко, винаги усмихнат, добавяше шеговито: На гроба