Įdomybės!

Отраснах, опитвайки се никога да не разочаровам майка си – и неусетно започнах да губя съпруга си. Майка ми винаги „знаеше най-добре“ и още от дете се учех да разчитам дали е доволна по тона й, по затварянето на вратата, по тишината. За нея най-важното беше да не бъда разочарование – „не искам много, само да не ме разочароваш“. Когато пораснах и се омъжих за спокоен, добър българин, мислех, че ще мога да бъда себе си. Но майка ми бързо намери какво да не й харесва – в работното ми време, в избора ми, в мъжа ми. Започнах да живея на два гласа – майчиния, винаги властен и знаещ, и гласът на мъжа ми, който търсеше близост и разбиране. Скоро всяко наше решение зависеше от „какво ще каже мама“, а всяка наша разходка завършваше с майчините тревоги и нужди. Докато не дойде вечерта, когато съпругът ми тихо каза: „Имам чувството, че съм трети във вашия брак“. А когато си тръгна, оставяйки само бележка: „Обичам те, но не знам как да живея с майка ти между нас“, осъзнах, че съм загубила своя мъж, опитвайки се цял живот да не разочаровам майка си. Сега се уча да поставям граници и да бъда голяма дъщеря и истинска съпруга – и да не позволявам третият глас в брака да надделява. А вие, попадали ли сте в подобна дилема – между родителското одобрение и щастието на собственото семейство?

Израснах с мисълта да не огорчавам майка си и така, без да усетя, започнах да губя съпруга си и себе си.

Įdomybės

Разходка по нов маршрут: Открития и кулинарни съкровища в България

Пешком по новия маршрут Стефан Шаров излезе от охраната на стария завод за лагери, стискайки в джоба

Įdomybės

0113

Израснах, опитвайки се да не разочаровам майка си – и така неусетно започнах да губя брака си. Майка ми винаги знаеше най-добре. Научих се да разчитам настроенията ѝ по думите, по тишината ѝ, по начина, по който хлопваше вратата. Щом беше доволна, всичко у дома беше спокойно. Щом не беше – значи аз бях сгафила. „Не искам много – само да не ме разочароваш“, казваше тя – и тези думи тежаха повече от всяка забрана. Когато пораснах и се омъжих, мислех, че животът ми вече е мой. Мъжът ми беше търпелив, спокоен българин, в началото майка ми го хареса, но после започна да дава непоискани съвети: „Защо се прибираш късно? Не мислиш ли, че работиш прекалено много? Той не ти помага достатъчно.“ Първо го приемах със смях, после започнах да ѝ обяснявам и накрая – да ѝ угаждам. Без да усетя, се оказах между два гласа: този на майка ми – винаги изискващ, и този на мъжа ми – тих и топъл. Когато той искаше да заминем сами на почивка в Родопите, майка ми уж се разболяваше. Когато имахме планове за двама, тя „наложително“ имаше нужда от мен. Докато един ден той не прошепна: „Чувствам се като трето колело в нашия брак.“ Аз отново се застъпих за майка ми, но после – когато се прибрах и той го нямаше, а на масата бе оставил бележка: „Обичам те, но не мога да живея с майка ти между нас“ – за пръв път не знаех към кого да тръгна. Обадих се на майка ми и тя каза: „Казах ти аз – мъжете са такива.“ Тогава в мен нещо се счупи и осъзнах, че цял живот съм се страхувала да разочаровам един човек и съм загубила друг, който просто искаше да бъда до него. Сега се уча, че да бъдеш дъщеря не означава да си дете цял живот – а в българското семейство винаги има риск да се загубиш между обичта на родител и тази на спътника в живота. А на теб случвало ли ти се е да избираш между това да не разочароваш свой родител и това да съхраниш собственото си семейство?

Знаеш ли, израснах така, че се стараех на всяка цена да не огорча майка ми а междувременно, без да се

Įdomybės

011

Последна любов: Анна остана без подкрепа от децата си, отчаяна и сама, докато приятелят й Петър, който я е обичал цял живот, се връща в живота й и й предлага щастие въпреки възрастта и неодобрението на семейството – трогателна история за надеждата, втория шанс и истинската сила на любовта, дори когато всички вярват, че е твърде късно.

ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ Ирена, няма пари! Последните вчера дадох на Наталия! Знаеш, че има две деца Цялата разстроена

Įdomybės

077

Последната любов: Анна Фёдорова, майка на трима пораснали и успели деца с висше образование, остава сама и без подкрепа в старините си. В момент на отчаяние и здравословна криза, единственият човек, който й се притичва на помощ, е Петър – нежененият й стар приятел, който цял живот я е обичал тайно. След спасителния му жест, Петър й признава любовта си и й предлага да изживеят заедно щастливо онова, което съдбата е оставила за двамата. Решението на Анна да сключи брак с Петър предизвиква буря от осъдителни реакции, подозрения и неразбиране от собствените й пораснали деца, които обвиняват Петър и се притесняват за имуществото. Но въпреки всичко, Анна избира личното си щастие, а двамата тръгват заедно към нов живот със силата на любовта, която не познава възраст.

ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ Даниела, нямам пари! Последните вчера ги дадох на Милена! Тя нали има две дечица, ти

Įdomybės

021

Две грижи: В търсене на баланс в живота

Автобус спря в пред градината на съпътствено живеене в София точно в 8:20. Студено септемврийско утро

Įdomybės

028

Оля цял ден се готви за посрещането на Нова година: чисти, готви, подрежда празничната трапеза. Това е първата ѝ Нова година не със семейството, а с любимия човек. Вече трети месец живее с Тошко в неговия двустаен апартамент. Той е по-голям от нея с 15 години, бил е женен, плаща издръжка за дете и обича да си пийва… Но когато обичаш, всичко това изглежда маловажно. Защо точно в този мъж Оля се е влюбила, така и никой не може да разбере — нито е красавец, напротив, доста е непретенциозен на външен вид, характерът му е ужасен, страшно стиснат е и почти никога няма пари. А ако има, ги харчи само за себе си. И все пак Оля го обожаваше и се стараеше три месеца да докаже, че е отлична домакиня и ще пожелае да я вземе за жена. Той ѝ е казвал: “Трябва да поживеем заедно, да видя дали не си като бившата ми”. Каква е била бившата, Оля не знае — никога не е говорил ясно за това. Затова се стреми с всички сили да покаже най-добрите си качества: не се кара, когато Тошко се прибере почерпен, готви, пере, чисти, пазарува с нейните си пари (да не помисли Тошко, че е меркантилна). Новогодишната трапеза също приготвя изцяло със свои средства, купува му и нов телефон за подарък. Докато Оля стяга празника, нейният чудат Тошко също се “подготвя”: напива се с приятели. Връща се у дома весел и съобщава, че за Нова година ще им дойдат на гости негови приятели, които Оля не познава. Тя довършва подреждането, до полунощ остава час, но настроението ѝ вече е помрачено. Опитва се да преглътне разочарованието — не иска да прилича на “бившата”. Половин час преди Нова година в апартамента нахлува шумна, пияна компания мъже и жени. Тошко веднага се оживява, настанява всички на трапезата и купонът започва. Гостите не я забелязват, Тошко дори не я представя; всички се смеят, разговарят на свои теми, пият. Когато Оля съобщава, че след 2 минути е Нова година и ще трябва да се налее шампанското, една от жените с пиянски глас я пита: “Коя е тази?” — “Съседката по леглото,” отговаря Тошко през смях и всички потриват ръце. По време на камбанния звън се подиграват на добродушната Оля и хвалят Тошко колко му е “дошло акъла” — намерил си безплатна готвачка и чистачка. А Тошко не я защитава, а се смее с тях, яде от храната, която е сготвила, и я унижава. Тихичко Оля излиза от стаята, събира вещите си и се прибира при родителите си. Никога досега не е имала по-ужасна Нова година. Майка ѝ казва обичайното: “Казах ли ти аз!”, баща ѝ облекчено въздъхва, а Оля, изплакала всичко, най-накрая сваля розовите очила. Седмица по-късно, когато парите на Тошко свършват, той се появява при Оля с невъзмутимо изражение: — Ти защо си тръгнала, сърдиш ли се? — пита, а като вижда, че тя не тръгва да се помирява, преминава в атака: — Хубава работа — ти си почиваш на мама и тате, а у нас мишка се обеси в хладилника! Започваш да ставаш като бившата ми! От такава наглост Оля онемява. Сто пъти е репетирала какво ще му каже, а сега мълчи. Единственото, което успява да направи, е да му тегли една хубава и да затвори вратата под носа му. Така, точно навръх Нова година, за Оля започна чисто нов живот.

Цял ден Елена се суетеше, чистеше и готвеше за настъпващата Нова година. Това беше първият ѝ празник

Įdomybės

097

Оля цял ден се подготвя за празнуването на Нова година: чисти, готви, подрежда масата. Това е първата ѝ Нова година не с родителите, а с любимия човек. Вече трети месец живее с Тошко в неговия апартамент. Той е с 15 години по-голям, разведен е, плаща издръжка и си пада по чашката… Но когато обичаш някого, това няма значение. Никой не можеше да разбере с какво я бе спечелил: далеч не красавец, по-скоро грозноват, с ужасен характер, скъперник до крайност и все без пари. А ако все пак има пари – то са само за него. И точно в този “чуден герой” Оля се влюби. Три месеца Оля се надяваше, че Тошко ще оцени каква е работлива и добра домакиня и непременно ще поиска да я вземе за жена. Той често казваше: “Трябва да поживеем заедно, да видя каква си домакиня. Ами ако си като бившата ми?” Каква е била тя – Оля не знаеше, той никога не обясняваше. Затова тя правеше всичко възможно: не се караше, когато се прибираше пиян, готвеше, переше, чистеше, купуваше продукти с нейните пари (да не би Тошко да си помисли, че е меркантилна). Дори новогодишната трапеза сама финансира. Купи му и чисто нов телефон за подарък. Докато Оля се грижи за празника, нейният Чудо-Тошко губи времето си по свой си начин – изпива се с приятели. Прибира се почерпен и заявява, че на Нова година ще имат гости – негови приятели, непознати за Оля. Тя подрежда масата, остава час до полунощ. Настроението ѝ е съсипано, но се сдържа – нали не иска да е като бившата му. Половин час преди Нова година пристига разгорещена компания мъже и жени. Тошко веднага се развеселява, настанява всички на масата и пиенето продължава. Оля дори не е представена на гостите, всички се държат така, сякаш тя е невидима. Говорят си, смеят се, а когато тя напомня, че след 2 минути е полунощ и трябва да налеят шампанско, я гледат все едно е натрапник. – Коя е тая? – пита пияна девойка. – Съседката по легло, – засмива се Тошко, а после и всички гости. Ядат храната, която Оля е приготвила, и се подиграват с нея. По време на отброяването се забавляват с наивността ѝ и хвалят Тошко за „умния ход” – че си намерил безплатна готвачка и чистачка. Той не я защити, а дори се смееше с тях. Яде това, което тя купи и приготви, и я унижава. Оля тихичко събира нещата си и се връща при родителите си. Толкова ужасна Нова година не е имала. Майка ѝ казва както винаги: „Аз те предупредих”, баща ѝ въздъхва с облекчение, а Оля, изплаквайки обидата си, сваля розовите очила. След седмица, като свършват парите на Тошко, той звъни на вратата ѝ все едно нищо не е станало: – Абе ти защо си тръгна? Да не си се обидила? – и като вижда, че тя не ще да се върне, започва нагло: – Бива ли така – ти си лежиш на мама и тати, а у мен – глад! Почна и ти да се държиш като бившата ми! От тази наглост Оля замира. Много пъти си е представяла как ще му каже всичко, но сега мълчи. Единственото, което успява да направи, е да го изпрати по дяволите и да му тръшне вратата под носа. Така, от Нова година за Оля започва нов живот.

Разкажи ти какво ми се случи с моята позната Олга а, да, всъщност сега трябва да кажа Олга по български

Įdomybės

0360

– Поживи у приятелки, тъща ми от Варна идва за месец – каза мъжът, изнасяйки куфара ми навън.

Поживях при съседка, а тъща ми от Пловдив за месец пристигна каза съпругът, като изхвърляше куфара ми