Įdomybės!

Дневник на временното семейство Чантата с дрехи стоеше до вратата, затворена като последен акорд преди

Издържай още малко: Историята на Мария, която жертва мечтите си за семейството – борбата между дълг, умора и цената на последния шанс за себе си

Търпя още малко Мамо, това е за следващия семестър на Невенка. Аз оставих плика върху захабената мушама

Įdomybės

0201

Бягай от него: Историята на Лика, Роман и тайната стая – когато контролът, обсесията и забраните се превръщат в кошмар, а приятелският съвет може да спаси живот

Бягай от него – Ей, здравей, приятелко! Силвия седна на съседния стол до Ивелина. Отдавна не сме

Įdomybės

026

Бягай от него – Шокиращата история на Лика, Роман и тайната, която едва не разби съдбата им: ревнивият контрол, забраните, мистериозната стая и ужасяващият план за тяхното дете, вдъхновени от българската действителност

Бягай от него Ей, здрасти, приятелко! Виктория се настани на стола до Милена в малкото пекарниче.

Įdomybės

033

Излишно Нежелана внучка: Семейни страсти, капризни свекърви и битката за малката Карина в сърцето на българско лято

– Виж, там е тя! Сигурен съм! прошепна една снажна жена на наивен на вид мъж, докато наблюдаваха отстрани.

Įdomybės

0428

Ненужната нужна внучка: История за малката Карина, семейните интриги и битката за обич под българското слънце

– Виж, ето я! Казвам ти, тя е! прошепна една висока жена на мъж с простовата външност.

Įdomybės

030

Нежеланното дете – Драматичната история на Даша от провинциалното българско градче, предадена от мащеха си и останала сама след болезнена житейска криза, докосва разтърсващо сърцето: ще намери ли младата майка сили да се пребори за себе си, или ще позволи тайните, лъжите и алчността да определят съдбата на своето момиченце?

Ненужно дете Как искате да кръстите вашето момиченце? Възрастен лекар с опитна, но добра усмивка попита

Įdomybės

040

До следващата гореща лято!

До лятото Време е рано лято дългите дни, зелените листа лежат по стъклата, сякаш умишлено засенчват стаята

Įdomybės

0451

Нежеланното дете – Как искате да кръстите малката си дъщеричка? – Позастарелият доктор се усмихваше професионално на младата си пациентка в българската болнична стая. – Име още не сме измислили, – намеси се Наталия, седяща на стол до леглото. – Това е сериозна работа, Даша трябва добре да помисли. – Изобщо не искам. – Неочаквано всички чуха младата майка. – Няма да я взимам у дома. Ще подпиша отказ. – Какво говориш ти! – Жената скочи и, хвърляйки лош поглед към момичето, се обърна към лекаря. – Тя не знае какво приказва. Разбира се, че ще си вземем бебето. – Ще мина по-късно, почивайте си. – Лекарят абсолютно не проявяваше интерес да бъде свидетел на семейната кавга. Щом мъжът затвори вратата след себе си, майката се нахвърли върху момичето с упреци. – Как не те е срам да казваш такива неща? Какво ще кажат хората за нас? И без това се наложи да се преместим в София, за да мине всичко незабелязано. Това дете трябва да остане в нашето семейство. – Кой е виновен за това? – Даша погледна жената право в очите. – Ако ме беше чула тогава, всичко това нямаше да се случи. Спокойно щях да завърша и да кандидатствам някъде. Ако ти е нужен този бебе, вземи го! Момичето се обърна към стената, показвайки, че разговорът е приключен. Наталия още няколко минути опитваше да убеди дъщеря си, но се появи медицинска сестра и я помоли да напусне – пациентката се нуждае от покой. Даша остана сама в стаята. Тихо плачеше във възглавницата, молейки се всичко това бързо да приключи. Плахо почукване на вратата я накара да избърше сълзите. Пое дълбоко въздух и каза: – Влезте. Даша очакваше да види сестрата, а може би баща си. Но влезе напълно непозната жена. – Мога ли с нещо да помогна? – колко трудно ѝ беше да поддържа илюзия на спокойствие! – Чух… съвсем случайно! Просто лекарите говореха до стаята ми. – Жената се колебаеше, неспособна да зададе въпроса направо. – Да, искам да се откажа от детето. Истина е. Това ли ви интересува? – Видях майка ти… – Тя не ми е майка! – отсече Даша, губейки самообладание. – Само мащеха е, много е самодоволна. Майка ми работи в чужбина. – Прости, не исках да те обидя, – засрами се жената. – Имам три деца и не мога да разбера защо постъпваш така. И аз израстнах в дом, страх ме е за бебето ти. Тя не заслужава това! – Такива малки ги осиновяват бързо, така ми казаха. – Даша сви рамене. – Дори не мога да я прегърна, камо ли повече. Ако Наталия тогава не се беше намесила, сега нямаше да съм тук. – Голямо момиче си, сама можеш да решиш. Повече от петнадесет си, нали? – Това е срам, такъв срам! – подигравателно повтори Даша думите на мащехата. – Как ще погледнем хората в очите! – Не разбирам… – Ще ви разкажа, – горчиво се усмихна момичето. – Може тогава да престанете да ме съдите. ********************************************** Последната година в софийската гимназия беше истински кошмар за Даша. Освен че Пламен, момчето което обичаше, замина в казармата, в класа им дойде новак – Петър, “баровец” от столицата, пратен при тях за наказание. Той се заиграваше с всички момичета, търсейки само следващата жертва. Именно заради такива му изпълнения баща му го беше прати при тях. Петър носеше скъпи подаръци, канеше по заведения и дискотеки. Една по една момичетата се поддаваха, тайно вярвайки, че ще са булката на “принца”. Но Даша остана твърда – тя обичаше само Пламен. Стори ѝ се, че Петър е разбрал, че няма шанс, и е оставил на мира. Каква грешка! Декември – рожден ден на една приятелка. Класната сбирка, Петър също беше там. Но истинската му цел не бе празникът. По време на купона на Даша звънна телефон. Излезе в коридора да говори. Когато се върна, Петър вече седеше на нейното място. Първоначално не обърна внимание, но малко след това ѝ стана зле… Сутринта отвори очи с мъка. До нея лежеше усмихнатият Петър. – Ето, а ти се дърпаше. Това ти е компенсация. Даже се изненадах – Пламен бил голям глупак! До вкъщи стигна едвам-едвам. Главата ѝ се въртеше, минувачите я гледаха отвратено. Ключовете не извади, просто позвъни. Знаеше, че мащехата е вкъщи. – Къде ходиш? – изригна Наталия щом я видя. – Не се прибра, не отговаряш на телефона, а в какъв вид си, по-добре да не казвам! Ако баща ти те види така… – Извикай лекар и полиция, – прекъсна я Даша. – Ще подам жалба, да го арестуват! Наталия се сепна. Свързвайки външния ѝ вид и думите, вече беше разбрала. – Кой? – Петър, кой друг! Едва говоря, но се обади! – Изчакай малко, – Наталия вече умуваше как да извлече полза. – И без това ще го изкарат невинен. Ще се свържа с баща му, да плати обезщетение. – Луда ли си? – Даша не вярваше на ушите си. – Какво обезщетение! Отивам сама в полицията! – Никъде няма да ходиш! – жената я сграбчи за ръката и я завлече в стаята. Даша нямаше сили да се съпротивлява. – Само ти ще си виновна, целият квартал ще ти се смее. Аз ще уредя всичко. Даша нямаше телефон – май го беше загубила или оставила у приятелката. И не можа да избяга – мащехата заключи вратата. Главата ѝ се въртеше, леглото я примамваше… След няколко дни замина при баба си, която живееше на 100 км от София. Не искаше да я тревожи, затова се преструваше, че всичко е наред. След месец разбра страшна новина – онази нощ имаше последствия. Щеше да става майка. Наталия скачаше от радост – това дете щеше да им осигури просперитет! Дядото щеше да ги позлати, пак покривайки сина си. Само да мълчат догодина. Даша никой не попита. Когато сподели, че иска аборт, Наталия вдигна скандал и започна да я пази като зеницата си. Дядото не беше очарован, но даде добри пари и обеща още. ************************************************ – Сега разбирате ли? Толкова преживях заради това дете. Пламен ме заряза, не ми повярва. Приятелките се обърнаха, сменихме града, изобщо не съм довършила училище! – Прости, че те съдих, без да зная. – Жената се засрами. – Но бебето не е виновно. – Даша, трябва да говорим сериозно! – Влиза Наталия, влачейки бащата. – Моля чуждите да излязат, това си е наша работа! Жената погледна Даша със съчувствие и тихо излезе. – Няма да развалиш идеалния ми план. Ако зарежеш бебето тук, не се връщай у дома! Какво ще правиш? Бабата почина, апартаментът отиде при вуйчото. Къде ще живееш, ще просиш ли? – Не, заминава с мен. – В стаята влезе елегантна жена. Очите на Даша светнаха от щастие. – Мамо! Ти дойде! – Разбира се, че дойдох. Нямаше да те оставя в беда. – Албена прегърна силно дъщеря си. – Ако беше ми казала по-рано, щях да те взема веднага. Мислех, че тук ще ти е по-лесно да завършиш училище. – Мислех, че не ти трябвам… – прошепна Даша. Въпреки всичко, още беше дете. – Някой твърдеше, че не искаш да комуникираш. Подаръци се връщаха неразопаковани, не можех да ти се обадя. Реших, че не искаш да ми простиш. Но – ще заминем и ще забравиш всичко… ******************************************************** Даша замина. Наталия взе бебето, зареяна в мечти за добър живот. Но… когато богатият дядо разбра, пристигна и взе бебето при себе си. Петър трябваше да признае детето, макар и против волята си. А Даша е щастлива – до най-скъпия човек, който никога няма да я предаде!

Как смяте да се казва вашето момиченце? Възрастният лекар с рутинна усмивка попита младата си пациентка.