Днес отново се замислих за най-важното решение в живота на сина ми и това е изборът на съпруга.
Около час наблюдавам бъдещи родители, току-що завършили гимназия. Преди няколко дни бях на преглед при
Преди няколко дни ми се наложи да отида на гинеколог. Както обикновено, имаше дълга опашка, а лекарят
Загубих желанието си да помагам на свекърва ми, след като разбрах какво е направила. Но не мога и да
Пет години без посещение от децата, но една промяна в завещанието ги върна Имам двама синове, трима внуци
Загубих желанието да помагам на свекърва си, когато разбрах какво е направила. Но не мога и да я изоставя.
– Не искам да съм майка! Искам да изляза от вкъщи! – Това ми каза дъщеря ми.
Дъщеря ми забременя, когато беше на 15 години. Дълго време го криеше. Аз и съпругът ми разбрахме чак когато беше в петия месец. Аборт дори не бе обсъждан.
Никога не разбрахме кой е бащата на детето. Дъщеря ми каза, че се виждали само три месеца и после скъсали. Дори не знаеше точно на колко е години.
– Може би 17, може 18. Или 19! – така ми отговаряше.
Разбира се, с мъжа ми бяхме потресени от новината, че дъщеря ни е бременна. Знаехме, че ще бъде изключително трудно за всички ни. При това дъщеря ми постоянно повтаряше, че иска бебето, иска да е майка. Знаех, че още не си дава сметка какво означава да бъдеш майка.
Четири месеца по-късно роди прекрасно момченце – здраво и силно. Но раждането беше тежко, а тя се съвзеваше четири месеца след това. Разбира се, нямаше да се справи без мен – напуснах работа и се посветих на нея и внука си.
После, щом си възвърна силите, не искаше и да погледне детето. Преспиваше спокойно нощем, а през деня въобще не искаше да се занимава с бебето. Правех каквото можех – говорех ѝ, молех ѝ се, обяснявах ѝ, карах се… И тогава ми каза:
– Виждам, че го обичаш. Значи го осинови! Аз ще му бъда по-голяма сестра. Не искам да съм майка, искам да излизам с приятелки, да ходя на дискотеки! Искам да се забавлявам!
Мислех, че може да има следродилна депресия. Оказа се, че не – просто не обичаше детето си.
С мъжа ми решихме, че трябва да вземем мерки и получихме попечителство над внука. Дъщеря ми стана неуправляема – не ни слушаше за нищо, излизаше посред нощ и се връщаше призори. Изобщо не се интересуваше от сина си.
Така минаха няколко години. Мислехме, че нищо няма да се промени. Внукът ни растеше и ставаше все по-умен. За две години много се промени – проходи, проговори, стана весело и усмихнато дете.
Радваше се изключително много, когато дъщеря ми се връщаше у дома – тичаше към нея, прегръщаше я и ѝ разказваше нещо. И тогава стана чудо – сърцето на дъщеря ми се отпусна: превърна се във великолепна майка. Целия си свободен ден прекарва с малкия – прегръща го, целува го. Често казва:
– Толкова съм щастлива, че имам син! Той е най-скъпото, което имам! Никога няма да го дам на никого!
Сега с мъжа ми сме много щастливи, че най-накрая в нашето семейство царува спокойствие. Не искам да съм майка! Искам да изляза от вкъщи! каза ми дъщеря ми. Дъщеря ми забременя, когато беше
– Не искам да бъда майка! Искам да излизам! – каза ми дъщеря ми.
Дъщеря ми забременя, когато беше на 15 години. Дълго време го криеше. Аз и съпругът ми разбрахме, когато вече беше в петия месец. Разбира се, аборт не беше вариант.
Никога не разбрахме кой е бащата на детето. Дъщеря ми каза, че са се виждали само три месеца, после са се разделили. Не знаеше дори точно на колко е.
– Може би на 17, може би на 18… а може и на 19! – така отговаряше.
Бяхме в шок, когато научихме, че дъщеря ни е бременна. Знаехме, че ще е много трудно за всички нас. Допълнително, тя все повтаряше колко иска да има бебе, че иска да бъде майка. Знаех, че още не съзнава какво означава това.
Четири месеца по-късно се роди прекрасно момченце – здрав и силен. Само че раждането беше много трудно и тя се възстановяваше четири месеца. Без моята помощ нямаше да се справи, затова напуснах работа и се грижех за нея и внука.
Когато възстанови сили, тя дори не искаше да се доближи до детето. През нощта спеше, през деня не се занимаваше с него. Правех каквото можех – обяснявах, молих се, карах се, но нищо не помагаше. Тогава ми каза:
– Виждам, че го обичаш. Осинови го, ти бъди неговата майка! Аз ще му бъда сестра. Аз не искам да бъда майка, искам да излизам с приятелки, да ходя на дискотеки, да се забавлявам!
Мислех, че може би има следродилна депресия. Но не – просто въобще не обичаше детето си.
В крайна сметка се наложи да уредим нещата официално и със съпруга ми поехме настойничеството над внука си. Дъщеря ми стана непредсказуема – не ни слушаше за нищо, излизаше през нощта и се прибираше сутринта. Не се грижеше за сина си.
Така живяхме няколко години. Мислехме, че нищо няма да се промени. Внукът ни растеше и поумняваше. За две години много се промени – порасна, проходи, проговори. Много усмихнат и весел е.
Много се радва когато майка му се прибере вкъщи – тича към нея, прегръща я, разказва ѝ неща. И се оказа, че сърцето на дъщеря ми се размекна – превърна се в чудесна майка. Сега прекарва цялото си свободно време с него, непрекъснато го гушка и целува. Често казва:
– Толкова съм щастлива, че имам син! Той е най-ценното в живота ми! Никога няма да го дам на никого!
Много сме щастливи с мъжа ми, че в семейството ни най-сетне настъпи мир. Не искам да бъда майка! Искам да изляза от къщи! каза ми дъщеря ми. Дъщеря ми забременя, когато беше
Точно така постъпих, когато в джоба на съпруга ми открих два ваучера за круиз по Черно море.
