Виктор Димитров намери кученцето по трасето през октомври. Той седеше на брега на шосето мокро, крихко
Аха, покажи си селската си светлина! се усмихва Майка Ивана, пресичайки прага на просторния хол, в който
Ей, Рижко, да вървим ли? пробурка Валери, оправяйки самосгънатия каиш от стара въже. Затегна якето си
«Трябва ми мъж за уикенда, а не за цял живот вече съм си събрала всичко» откровено казва 52годишната
Здрасти, скъпа, слушай какво се случи с мен през последните месеци. На 66 съм и през цял живот си мислех
26ноември, 2026г.Дневник Дай ми тъпка, Димитре! Как издържаш с тази къща? така ме поздрави Иван от съседите
Понеделник в просторната, залятa от слънце зала на агрофирмата Слънчевото поле гудеше като притеснен кошер.
Майко, мога ли да вляза? Трябва ми едно слово, Ружа стоеше в прага на родителския апартамент, притискайки
Трясъчна вибрация Грозен гул Тъмнина Тъмнина Найнакрая тъмнината започва да отстъпва. Чува се глас: Гн.








