Дървото на живота Шест месеца преди развода ми, в сряда следобед, аз седях в чакалнята на Алианц Банк
Иван Тодоров преди войната работеше като шофьор в мандрата, а сега седеше на стар стол до леглото в областната
Работя в едно малко кафене на "Славейков" в Пловдив вече пет години. Казвам „малко“, защото
Казвам се Николай и съм на трийсет и четири. Зет съм на Румяна Стоянова от осемнайсет месеца — толкова
Когато нотариусът плъзна документите през бюрото, дъщеря ми седеше от лявата ми страна, а синът ми —
Тодор стоеше насред хола. Бузите му бяха зачервени от яд, а годеницата му Мартина плачеше толкова силно
Казвам се Николай Ганчев и от единайсет години съм зет в тази къща. Тъщата ми, Илияна Радева, ме гледаше
Казвам се Явор Стоименов, на четиридесет и три години съм, живея в Пловдив и работя като счетоводител
Ричард Ковачев връзва връзките на кецовете в четири и двайсет сутринта, преди будилника на жена му да звънне.