Įdomybės!

Въпреки че Людмила беше примерна снаха и съпруга, тя разруши не само брака си, но и себе си – история за сираче, което следвайки “мъдрите” съвети на българската свекърва, бе погълнато от жертви, ограничения и самота

Въпреки че Бояна беше прекрасна снаха и съпруга, накрая съсипа не само брака си, но и собственото си

Įdomybės

066

Синът отказва да вземе майка си да живее при него, защото в дома им може да има само една стопанка – а това съм аз: Семейни драми, обвинения и дългогодишни битки с възрастната свекърва, която никога не прие снаха си като своя.

Синът не иска да вземе майка си при себе си, за да живее с него, защото у дома има само една стопанка

Įdomybės

0438

Синът ми отказва да вземе майка си да живее с нас, защото в нашия дом може да има само една господарка – и това съм аз – Не може така! Това все пак е неговата майка – мястото ѝ е при сина си! – Такива обвинения чувам от роднините на съпруга ми. Дори и моите приятели мислят същото, но никой не ми го казва право в очите. Всичко е заради положението с моята свекърва. Баба Барбара е на 83 години, тежи над сто килограма и често боледува. – Защо не вземете Баба Барбара при себе си? – попита ни преди години братовчедката. – Добре е, че ѝ помагате ежедневно, но ако стане нещо през нощта? Трудно ѝ е сама. Все пак само твоят Даниел ѝ е опора. Естествено е за всички, че на бабата ще помага единственият ѝ син, неговата единствена съпруга и единствен внук. В последните пет години Барбара не е излизала от апартамента – болят я краката и теглото ѝ пречи да се движи. Всичко започна преди трийсет години, когато свекърва ми беше млада, енергична, здрава и властна. – Коя си ти, че синът ми те води у дома? – възмути се майката на бъдещия ми съпруг Даниел. – За “такава” ли жертвах живота си? След тези думи мълчаливо хванах автобуса. Свекърва ми живееше в престижен софийски квартал, в голяма и хубава къща, а мъжът ѝ заемаше висока длъжност, така че Барбара се радваше на добър живот дълго време – дори и след смъртта му. Тогава Даниел ме догони и дойде с мен. Имах късмет с мъжа си – не слушаше сляпо майка си, но уважаваше възрастните и се опитваше да ме успокои: такава била майка му. След сватбата започнахме да спестяваме за собствено жилище. Даниел замина да работи в чужбина и не се върна половин година. След няколко години успяхме да си купим къща и да я обзаведем. Свекърва ми не посещавахме често. Тя вече беше разказала на Даниел и на всички познати как жената му не му дава да помага на майка си! “Как така не му дава?” – и така нататък. Барбара реши да се мести в града, но парите от къщата ѝ не стигаха. Предложи да доплатим, обеща жилището да остане на нашия син, нейния внук. Но при нотариуса изведнъж се отметна – жилището да се води на нейно име, “защото приятелка ѝ казала, че иначе бабите остават на улицата”. После каза, че ще го пише на този, който се грижи за нея на стари години – искала да бъде “господарка на дома”! Казваше, че ние ще я измамим и ще остане с нищо. Това беше преди двадесет години. Всички нотариуси чуха оплакванията ѝ, а ние изпитвахме срам. Решихме да се откажем. Тя се нанесе веднага, не ни позволи дори дребни ремонти. Живя там месец, после започна да се оплаква, че всичко е старо и развалено. За всичко обвиняваше мен – че ѝ намерих лош апартамент и искам да я измамя. Обичаше децата на братовчедката, но игнорираше собствения си внук – дори се правеше, че не знае кога е рожденият му ден! Преди години свекърва ми се разболя. Напълня, трудно почна да се движи. Носех ѝ храна по лекарско предписание, а тя ме ругаеше и отказваше да яде: “Само братовчедка ми знае как се готви, ти ме държиш гладна!” Миналата година мъжът ми започна да настоява да я вземем при нас: убеден, че вече разбира и ще слуша лекарите. – Добре – съгласих се, – но при условия: кухнята е само моя територия, само аз готвя и решавам какво ядем, и никакви нейни братовчедки тук! Свекърва ми беше възмутена и не искаше да дойде – мислеше, че ще управлява нашия дом. Но тук има само една истинска господарка – аз! Наложи ми се да ѝ ходя на гости, да чистя, готвя и да спя там. А братовчедката ѝ само по телефона изказва притеснения. Свекърва ми се оплакваше, че я държа гладна: не ѝ позволявам сладкиши и наденици. Молеше братовчедката да ѝ донесе домашна баница, а тя, уж заета, отлагаше – макар че живееше три пъти по-близо от мен. Идваше веднъж месечно с нещо мазно, а аз се грижех за нея ежедневно. Един ден свекърва ми се оплака на братовчедката, че ѝ изчезнали синджирчето и кръстчето, и че аз съм ги взела. Оставих ѝ храната, вдигнах синджирчето и кръстчето – паднали зад нощното шкафче. Каза ми, че повече няма да стъпя у тях. Предложих на мъжа ми да я изпратим в дом за възрастни хора и той се съгласи.

Синът ми не иска да вземе майка си да живее при него, защото в къщата може да има само една стопанка

Įdomybės

068

Приятелката ѝ забрави да затвори след разговора, а Зоя научи много неща за своето семейство

След историята, която чух от моята приятелка Даниела, коренно промених отношението си към хората, както

Įdomybės

0230

Смешките на Бедното Момиче: Среща, която Промени Съдбата

Смяхът над бедното момиче: Среща, която промени съдбата В пищна вила в елитния квартал “

Įdomybės

071

Приятелката ѝ забрави да затвори след разговора, а Зорница научи шокиращи неща за своето семейство

10 юни 2023 г. София След като чух една история от приятеля ми Иво, коренно промених отношението си към

Įdomybės

031

Живях със съпругата си 34 години, но сега се влюбих в друга жена – объркан съм и не знам какво да правя Казвам се Адам. На 65 години съм. Женен съм, но на стари години се влюбих в друга жена. Съпругата ми е на 62, имаме голям син, който вече има семейство и деца. След като синът ни порасна и се ожени, осъзнах, че със съпругата ми сме си станали напълно чужди. Когато се пенсионирахме, аз исках да купим къща на село. Съпругата ми не искаше толкова, но я убедих. Скоро купихме хубава малка къщичка и лятото се преместихме там. Аз много харесвах живота на село, но тя не обичаше. Обичаше да лежи на дивана, да чете книги и да гледа телевизия. Отказваше категорично да ми помага в градината – казваше, че не се чувства добре. Наложи се всичко да правя сам. През есента се върнахме пак в града. Тя беше много щастлива от това, а аз не. След седмица си събрах нещата и се върнах на село, просто там се чувствах по-добре. Съпругата ми остана в града и сега се виждаме много рядко. На село се влюбих в една жена – тя е на 60. Отначало не откликваше много на чувствата ми, но сега много добре се разбираме. Искам да се разведа със съпругата ми, но много ме е страх как ще реагира синът ни. Засега казвам на жена ми, че просто работя по къщата, но прекарвам и много време с жената, която обичам. Съпругата ми още не знае. Още не съм сигурен дали да ѝ кажа, че искам развод. Наистина не знам какво да правя.

Знаеш ли, вече 34 години съм женен за жена ми, а сега на тази възраст се оказа, че се влюбих в друга.

Įdomybės

0326

Живях цели 34 години със съпругата си, но сега съм влюбен в друга жена – не знам какво да правя Казвам се Атанас. На 65 години съм. Женен съм, но на старини се влюбих в друга жена. Съпругата ми е на 62 години. Имаме вече пораснал син, който е женен и има деца. След като нашият син порасна и се ожени, забелязах, че със съпругата ми станахме напълно чужди един на друг. Когато се пенсионирахме, исках да си купим къща на село. Жената ми изобщо не искаше, но я убедих. Скоро си взехме хубава малка къща. Лятото се преместихме там. Много харесвах живота на село, но тя не се чувстваше добре там. Обичаше да лежи на дивана, да чете книги и да гледа телевизия. Категорично отказа да ми помага в градината и казваше, че не ѝ е добре. Наложи се всичко да правя сам. На есен се прибрахме в града. Тя беше много щастлива. Аз не бях – само след седмица се изнесох обратно на село. Просто се чувствах по-добре там. Жената ми остана в града и сега се виждаме много рядко. На село се влюбих в една дама на 60 години. В началото не откликваше на чувствата ми, но сега връзката ни върви много добре. Искам да се разведа със съпругата си, но много ме е страх как ще реагира синът ни. Засега казвам на жена ми, че оправям къщата на село, но всъщност прекарвам много време с новата жена, която обичам. Съпругата ми още нищо не подозира. Не мога да реша дали да ѝ кажа, че искам развод. Наистина не знам какво да правя.

Казвам се Петър. На 65 години съм. Женен съм от 34 години, но на тази възраст се влюбих в друга жена.

Įdomybės

0120

Какви майки ражда тази земя! Изпрати детето си в дом, защото не искаше да го лекува, а момченцето е само на 4 години.

Ах, що за майки носи тази земя! Изпратила си детето си в дом за сираци, защото не искала да го лекува