Днес в дневника ми се налага да разкажа нещо болезнено. Всичко започна с желанието ми да помогна на децата
«Мама ни даде единствения ни дом, а жената превърна живота ми в ад» — как разкрих истинското ѝ лице след
„Не, мамо. Няма да идваш при нас повече. Нито днес, нито утре, нито следващата година“ — история, в която
В старата къща в покрайнините на Пловдив въздухът носеше миризма на беда, прикрита зад празнични приготвления.
«Той не е мой зет — и няма да бъде!» — как баба ми разбива семейството ми — От пръв поглед го заклела.
Развод на шестдесет и осем години не е романтичен жест или криза на средната възраст. Това е признание
*В дълъг глас, сякаш си говоря с приятелка:* Ама все едно, че са ги раждали децата, за да нямат време
Изглежда, че в едно семейство няма място за тайни. Особено за такива, които нямат смисъл. Но моят съпруг
Той ни разваля отвътре: страхувам се, че чичото на съпруга ми ще съсипе семейството ни. Съпругът ми винаги