Блага, вече си чула Тодор да ти каже? запита майкасвекърва, гласът й се разминаваше като ехото в пустинята. Слушай!
А защо си дошла при мен, мамо? Цял живот помагаше на Надежда, е, сега към нея се обърни за помощ!
28ти/2026г., събота Днес отново се случи нещо, което ще ме преследва в сънищата. Гласът, тих и изпълнен
Дядо, моля вземете ми сестричка. Тя е глада Този тих, изпълнен с отчаяние глас, който проряза шума на
Сутринта започна като всяка друга. Навън още не се проблясваше светлината, но вече се чувало приглушено
Тя взе чуждо дете от родилния дом, за да го спаси, но осемнадесет години по-късно, на вратата ѝ почука
Сутринта започна, както всяка друга. Досега навън не бе просветнало, но вече се чувше приглушеният шум
28ти.2026г. Дневник Чакам Иван от работа, седи́м на кухненската маса, бавя си чай с лайка, вдишвам дъха
Чакайки мъжа си да се прибере от работа, Радка Петрова седеше до кухненската маса и бавно потапяше вустата