Įdomybės!

Мъжът ми Христо, на 45 години забрави за рождения ми ден на 27 февруари. В същия този ден замина за риболов

Няма да дам дома му Защо дойде? Валентина Иванова стоеше на прага, непомръднала. Ръцете ѝ се опираха

Купи ли хляб? Той ме изгледа така, сякаш го питах нещо на чужд език. Не с неразбиране, не а с пауза.

Когато снахата отведе сина ни от нас. Спомням си времето, когато синът ни се ожени сякаш беше вчера

Вчера моят приятел ми заяви: В събота ще се събират момчетата. Ще можеш ли да отидеш при вашите?

Цял живот ни повтарят: Всичко най-добро за децата. Ходим с кръпки на обувките, ядем супа без месо и навличаме

Мъжът се прибра не същият Купи ли хляб? Погледът му беше такъв, сякаш съм го попитала на чужд език.

Целия ми живот ме учеха: Най-доброто за децата. Пропусках вечеря, не спях, отказвах си нови обувки, само

Недочетена книга Добре, Сияна, аз изчезвам! Не ме изпращай. Ще се върна късно! За утре ми приготви онази