**Дневник на Борис Петров**Днес беше странен ден. Тръгнах към вилата на бизнес партньора си с годеницата
През 1993 година тя го напусна с петица след 32 години истината изтръсна всички.Момичетата Радка, Цветана
Твърде дълго живеех за другите Сега искам да избера себе си Понякога човек се събуди сред всекидневието
Преди година баба Иванка, докато се прибираше от пазара, чу тихо мяукане зад кофата за боклук.
Малката ветеринарна клиника изглеждаше като че ли се свиваше с всеки дъх, сякаш стените усещаха тежестта
Исках да ѝ предложа брак но тя просто си тръгна след осем години, сякаш бях прозрачен. Здравейте.
Днес си спомних една случка, която ме научи на важен урок. Всички обичат да повтарят, че младите са безгрижни
Вечерно време, когато в болницата беше тихо и спокойно, внезапно се разнесе силен писък. Лекарите и сестрата
Днес пиша с тежко сърце. Още не мога да повярвам, че след осем години любов той просто си тръгна…



