13февруари2026г. Дневник Събудих се в едно и също легло, където нощта се разби в съня ми. Очите ми горяха
Събудих се в средата на нощта и усетих, че Ружа Петрова лежи в празнота до мен. Изплашена, тя протегна
Эй, приятелко, слушай как се стигна с Бисера и Иван Петров. А, върви в кухнята! чух аз от гласовото съобщение на Иван.
– Какво, баба съм? Имам едва петдесет с късметчето, а не съм толкова стара мърмореше Радостина
Търпей, дъще! Сега си в ново семейство и трябва да се съобразяваш с техните правила. Не си дошла в гости
Ала, отиди в кухнята! чух аз от съпруга и почти не издръжах. Ралица гледаше екрана на телефона.
Зорница забелязва, че Игор Иванов е облякъл найхубавата си риза същата кремава, която заедно купиха миналата
Моята дъщеря и зетът ми починаха преди две години а после, един ден, внучетата ми викнаха: Бабо, виж
Васил ме изхвърли. Още за трети път в късния ми живот. Не му се умишка съдбата. Беше едва една година