Преди няколко години, когато бях в университета, съседите ми бяха три младежи на моята възраст.
Пътят към щастието Росен вървяше пеша от работа. Далеч беше, разбира се, но вечерта бе топла, тиха, без вятър.
Рада заспа едва на разсъмване. Когато отвори очи, стаята беше изпълнена със слънчева светлина, а до леглото
Истински мъж Радка и Милен бяха заедно две години. Майката на Радка вече започваше да се притеснява
**Дневник на една заблуда** Казват, че очакването на щастие е по-сладко от самото щастие. Докато го чакаш
Шумната класна стая, или Марийка Добри Чолаков се прибираше от столовата. Ступаше вече по първата стъпалка
**Дневникът ми – част първа** Момичето стоеше от другата страна на парапета. Нямаше съмнение в намерението
Майка ми е от Варна, от село Златен Рог за да бъдем точни. Винаги съм бил много привързан към дядо ми
Мъглявият дъжд цапаше лицето ѝ като безкрайни сълзи. Весела се мушенеше напред, мечтаейки да стигне по-бързо