Те дойдоха, когато спяхме Веселина Петрова се събуди от звук, който не успя да определи веднага.
Габи взбиваше крем за бисквита, нейните движения бяха точни като на часовникар. Торта за Радка, дъщеря
На ъгъла на улица „Гурко“ в Пловдив имаше един манекен в прозореца на дрехарница. Винаги беше облечен
**Погачи на помирение** — Ралица, заклевам ти се, ако този Павел Димитров пак почука по тавана, ще го
**Смях сред обида** Весела Стефанова постави пред внучка си чиния с шкембе чорба и седна срещу нея, наблюдавайки
— Мамо, и ти ли си искала да станеш художничка? Герга седеше на кухненската маса, държейки тънка четка.
Майка, свекърва и аз на ръба “Сигурна ли си, че не ще навреди на бебето, ако ядеш червено цвекло?”
Къщата край блатото Стояха посреди заросъл двор, до кръста в коприва и репей, и гледаха към изкривената
**Третата стая – не за гости** — Не смей да влизаш там! — извика Боряна Иванова, изтичайки от кухнята