Преди четиринадесет години, в един студен зимен следобед, младата жена Цвета бързаше надолу по улица
– Да какво приказваш, Румяна! – изкрещя Иван, размахвайки ръце. – Къде ще сложа моята работилница?
Надя излезе от магазина и слизаше по стълбите, когато пред нея спря червена кола – скъпо чуждестранно коли.
— Мамо, стига вече! — Цвета хвърли телефона си на масата така, че екранът светна и потъмня.
Малката болнична стая беше обвита в полумрак. Лъх от лампата едва осветяваше лицето на момичето.
— Какво значи да се откажа от дял? — гласът на Йоана се разтрепера. — Райна Иванова, това е наследството
Щастие в ръката Ралица се оглеждаше в огледалото: издължено лице, голям остър нос, тънки устни и студени
Втора не означава излишна – Мамо, не искам да ходя при баба – вика седемгодишната Цветелина, опитвайки
Събота с роднините — Само не ми разправяйте за диети! — възмутено изкрещя Цвета, размахвайки вилица с