“Отиди да живееш у вас, стига си ми говорил!” – заявява мама

Анна и майка ѝ по никакъв начин не можеха да намерят общ език. Но къщата на родителите ѝ беше нещо, от което тя не можеше да се откаже. Тя буквално била привлечена там. Съпругът на момичето също много харесвал това място.

През уикендите те винаги идвали в родното си село. Разхождали се в гората, помагали на майка си в домакинството и се любували на залезите. Отношенията с родителите им били непонятни. Приличаха на котка и куче, които не можеха да направят компромис за нищо.

Свекървата живееше в същото село, но Анна винаги оставаше при майка си.

С течение на времето свекървата и зетят, престанаха да се понасят.

Майката на Анна го натоварваше с работа и стоеше над него като пазач. Как можеше да се толерира такова нещо? Уморени от постоянните конфликти, децата предложили на майка си една на пръв поглед изгодна идея.

Тя имала огромен парцел земя, затова децата поискали да използват част от него, за да построят малка къща. Майката се съгласила.

Скоро те се захванали за работа и набързо напуснали задушния град.

Децата се занимавали с делата си, а майката – със своите, никой не притеснявал никого. Но след няколко месеца тя отново започнала да направлява децата и да им казва как да живеят и какво да правят.

– Мамо, трябва да довършим къщата, аз не мога да се грижа за градината – казала Анна на майка си.

– Ще се справям ли с всичко сама ? Между другото, това е често срещано явление! – възмутила се жената.

Когато децата приключили с декорирането на интериора и най-накрая пренесли нещата, майката се появила с нов проблем.

Виждате ли, тя не обича да бъде пренебрегвана.

– Седя си в къщата, а ми липсва мъжка ръка. Мързеливи хора!!! – изкрещяла тя на цялото село.

Младежите пуснаха всички оплаквания покрай ушите, тъй като й помагаха по всички възможни начини, но това не беше достатъчно за нея. Когато избухнал поредният скандал, родителката казала:

– Не искам повече такъв квартал. Не искам повече да те виждам тук, върни се в собствения си град!

Анна не си направи труда да разбере какво става – просто си тръгна. Тя не се чувства виновна, както и майка ѝ. Те не общуват, не си звънят, само от време на време си разменят сухи съобщения в социалната мрежа.

 

 

Rate article
“Отиди да живееш у вас, стига си ми говорил!” – заявява мама