От години Анна помага на близката си приятелка и на децата ѝ. Но един ден ги чува да си говорят – и не може да повярва на ушите си.

– Вижте, вижте! – чу Анна през вратата, – върви, дъще, кръстницата ти даде дрехите от рамото на сделката. Госпожата похарчи няколко хиляди от милионите си, за да бъде добра…

Анна стоеше и не можеше да повярва на това, което беше чула. За миг закри очите си с ръце, надявайки се, че този жест ще я спаси от току-що разкритото. Но тя се съвзе. Влезе в стаята и подаде на кръстницата си малката кутийка с новия телефон в нея. Излязла, без да се сбогува.

Току-що беше загубила най-близкия си приятел и скъп за нея човек. Приятелят, с когото бе преминала през живота. Човекът, който я бе подкрепял през най-трудните и черни дни. Всички те бяха преминали заедно.

– Ела – проплака Анна в кухнята на приятелката си, – професорът каза, че мама не може да бъде спасена. Той ми каза, че няма да може да я спаси. Той ми даде шест месеца. Боже мой, мама вече си е у дома, толкова е щастлива, че болестта е приключила. Поглеждам я и не мога да сдържа сълзите си.

Ела беше до мен. Тя ме изслушваше, насърчаваше ме, подкрепяше ме. В самия край, в най-мрачните дни, когато отчаянието обзе Анна, именно Ела беше лъчът светлина, който не позволи да потъна в този мрак. Заедно те поведоха майката на Анна към последния ѝ път.

И тогава дойде разводът. Съпругът на Анна си беше намерил друга през периода, в който тя се грижеше за майка си:

– С нея е лесно и просто – каза той, – не искам да се прибирам вкъщи. Децата винаги са нездрави, ти си в сълзи, и тази вечна липса на пари. Колкото и пари да донеса, на следващия ден трябва да се върна да вземам назаем. Достатъчно ми е. Не мога, не искам, няма да го направя.

Ела подкрепяше и тук. После, без да възразява, взе децата при нея, защото Анна трябваше да работи и нощни смени. Момичетата отдавна бяха не просто приятелки – а сестри. Анна не можеше да си представи как ще живее без такъв тил, а Ела нямаше представа какво би било да остави приятелката си в такъв момент?

И един дъждовен следобед, когато Анна се прибираше от работа особено късно, я качи непознат мъж в стара кола. Анна беше поразена от спокойствието и интелигентността на събеседника си. Разговорът беше прост и в същото време интересен. Двамата си размениха телефонните номера. Били, както се представи шофьорът, каза, че непременно ще се срещнат отново. Анна само махна с ръка. Всички казват така, да, да. А на следващата сутрин пред входа беше паркиран огромен джип. Щом Анна излезе, Били скочи от колата и отвори вратата на шокираната жена:

– Моля, госпожо. – Той каза с усмивка: – Днес вече съм в колата си.

Оттогава животът на Анна се промени драматично. Били се превърна в неин добър ангел, а след това и в неин съпруг. Анна се преместила в огромната му провинциална къща и станала господарка там. Ела, така изглеждаше на Анна, беше искрено щастлива за приятелката си. Сега те рядко се събираха в кухнята. Анна водеше приятелката си в най-добрите кафенета и ресторанти в града. Приятелките вече се разпознаваха в най-скъпите бутици на града. Анна искаше да ѝ благодари за всичко добро, което беше направила за нея. Няколко пъти те почиваха заедно в чужбина.

– Вижте, вижте! – Анна чу през вратата при следващото си посещение при Ела. Госпожата похарчи няколко хиляди от милионите си.

След тази случка Анна дълго време плака на рамото на Били. Той помоли съпругата си да не се тревожи и ѝ каза, че когато бизнесът му тръгнал нагоре, загубил и много приятели. Това било нормално, както се оказало. Ето защо по онова време той харесал Анна. Видял толкова много доброта в уморената жена, толкова много истинска искреност, че дори се разтопил. Отдавна не беше срещал такива хора. Затова държеше на нея, грижеше се да не я загуби. Анна живееше с Били от десет години. Отгледаха дъщеря си, а наскоро дъщерята ги дари с внуче. Изглежда, че къщата е пълна и Анна е щастлива, но няма повече приятели.

 

Rate article
От години Анна помага на близката си приятелка и на децата ѝ. Но един ден ги чува да си говорят – и не може да повярва на ушите си.