О, бабо, толкова много го обичам, а той!

Сега, сега, сега, не плачи. Не можеш да изпревариш съдбата си на кон. Твоята няма да избяга от теб. А ако го направи, това означава, че не е била твоя – бабата нежно потупа внучката си по главата.

-Ах, бабо, аз толкова много го обичам, а той… – момичето се просълзи, преди да довърши. Беше само на осемнайсет години.

Момчето беше първата ѝ любов. Бяха приятели още от осми клас. А вчера момчето каза, че се е влюбило в друга. На осемнайсетгодишна възраст е много трудно.

Бабата разбрала това и се опитала да утеши внучката си. Случило се така, че когато била малка, родителите ѝ работели много усилено, бабата се занимавала главно с възпитанието на внучката си. Затова тя свикнала да споделя най-интимните неща с баба си.

Тя беше първата, която идваше при нея, след като гаджето дори не я изслушваше, а какво можеше да каже.

-Някога разказвала ли съм ти за мен и дядо ми?

-Не. – момичето веднага се оживи и спря да подсмърча.

-Но хайде, ще ти налея малко чай, ти ще го изпиеш и аз ще ти разкажа. Бях много малка, когато отидох да работя във фабриката. А дядо ти вече беше бригадир в цеха.

Отначало той ме надзираваше, учеше ме, помагаше ми. Беше толкова спокоен, мил, търпелив и красив. Бях привлечена от него. Но не можех да го гледам, беше ми неудобно. Затова тайно въздишах по него.

И тогава една пролет той ме покани на кино. Бях толкова щастлива. След филма излязохме на разходка по крайбрежието. Разхождахме се, разговаряхме и тогава той ми призна, че веднага ме е харесал. Сърцето ми се разтуптя.

А той продължи, като каза, че всичко не е толкова просто. Баща му има строги правила, а той отдавна е сгоден за дъщерята на приятеля си. И че сватбата трябва да е скоро. Булката е влюбена в него, но момчето няма сърце за нея.

Но ако аз имам чувства към него в замяна, той ще тръгне срещу всички, ще развали годежа и ще дойде каквото дойде.

И ето че се замислих за това. В края на краищата не само булката ще се обиди, но и бащата. Лошото е, че после така или иначе няма да ме приемат в семейството. А и ще се отвърнат от сина ми, какъв ще е той тогава?

Мълчах една минута, а после казах:

“Не, не те харесвам, уважавам те като наставник, затова се съгласих да отидем на кино”.

Не мога да ви опиша каква тъга се отрази в очите му. Не издържах, обърнах се и се прибрах вкъщи по-бързо. Плаках цяла нощ, а на сутринта се отказах. Не можех повече да работя с него…

В продължение на три години не можех да забравя гаджето си. Нощем плачех във възглавницата си. Други се опитваха да ме ухажват, но аз отказвах на всички.

Тогава едно момче започна да ме преследва. Беше симпатичен, весел. Е, мисля, че е добър човек, няма да съм сама сто години.

Съгласих се да се омъжа за него. Преместихме се в друг град заради работата му. Минаха три години, но аз не се влюбих, а и не можех да го издържа.

Той се оказа съвсем различен човек – суров, нещо не в негов стил – крещеше, караше се и често излизаше. И аз някак си не можех да го понасям. Събрах си багажа и се върнах у дома.

Вървях и мислех как да погледна родителите си в очите, а какво ще кажат хората?

Тогава не беше прието да се развеждат, беше срамно. Излязох на гарата с куфара си и се сблъсках с гаджето си нос в нос. Той беше изпроводил приятеля си.

Не можех да повярвам на очите си, а той ме хвана за ръцете, беше щастлив. После, когато разговаряхме, ми каза колко много се е притеснявал, че съм напуснала завода. Но не смеел да ме потърси, тъй като съм му отказала толкова грубо.

Той и годеницата му се ожениха. Но не живяха дълго, тя отслабна. След четири години тя почина. Нямаха и деца. Едва тогава той реши да ме потърси. Не можеше да забрави.

Чрез мои приятели разбра, че съм заминала със съпруга си за друг град. Е, нямаше какво да правя. И тогава тази среща. И аз му разказах за себе си. А той ми каза:

-“Виждаш ли как съдбата ни събра отново?”, а на лицето му имаше усмивка.

Ето как се случва това. Всичко си дойде на мястото. Толкова години живяхме душа в душа. Изминаха две години, откакто го няма, а аз все още чувствам, че ми помага и ме подкрепя.

Ще живеем още малко. Аз ще се грижа за децата ти.

Бабата се усмихна на внучката си. Момичето подскочи и прегърна силно баба си.

-Някаква глупост, намерих за какво да плача,- проблесна в главата ѝ.

 

Rate article
О, бабо, толкова много го обичам, а той!