Нищо, дъще, тази жена ще си получи заслуженото – думите на майката отекнаха в главата ми. Баща им напуснал семейството и отишъл при едно младо момиче. Оттогава са минали много години.

Всичките му убеждения не подействаха върху нея. Трябваше само да погледне назад и да си спомни съдбата на родителите си. Момчето беше по петите ѝ. Той й признал любовта си. Каза, че просто не може да живее без нея. Пишеше й съобщения и я обсипваше с комплименти. Момичето дори не знаеше как да възприеме всичко. Тя го харесваше. Строен, красив мъж. Знаеше как да печели пари. Имаше собствена компания. Със сигурност друга жена на нейно място щеше да го приеме и да се радва на подаръците, които той даваше. Освен това момичето не се срещаше с никого в момента. Предишната ѝ връзка беше приключила, а нова все още нямаше. Беше в свободен полет и чакаше своето щастие. “Губиш много – продължаваше да ѝ повтаря той, – не можеше да си откажеш нищо. Готов съм да изпълня всяка твоя прищявка. На нея ѝ беше приятно да чуе тези думи. Разбира се, активното му внимание стопляше душата ѝ. В него имаше само едно “но”.

Той беше женен и семейството му имаше деца. А тя не можеше да върви срещу принципите си. Разбираше, че “не можеш да градиш щастието си върху чуждото нещастие”. Тя беше на пет години, когато баща ѝ напусна семейството. Днес сълзите на майка ѝ стояха пред очите ѝ. И тогава момичето се закле, че никога през живота си няма да се приближи до женен мъж, за да навреди на някого. Освен това майка ѝ периодично повтаряла: “Ще видиш, дъще, те ще ни отвърнат на обидите. Бог вижда всичко! Наистина баща ѝ не се разбираше с новата жена. Той започнал да се взира в чашата. А жена му също остана сама с малко дете на ръце. Оказа се, че всичко в живота се връща: и доброто, и злото. Така че момичето се опитало да удържи обсадата от досадния ухажор. Всичките му убеждения не й подействали. Трябваше само да погледне назад и да си спомни съдбата на родителите си.

Тя се уморила от неговата упоритост. Събрала си нещата и се преместила в друг град. След като научил за заминаването ѝ, той прекратил всички преследвания. Чувствата му вече не бяха толкова силни. На новата работа заместник-директорът веднага й обърна внимание. Скромното трудолюбиво момиче не се опитваше да се откроява от тълпата. Беше погълната от работата си, не се оглеждаше наоколо и не клюкарстваше с колегите си. В нея имаше нещо загадъчно. Той я покани в едно кафене. Тя веднага погледна към дясната си ръка и не видя там пръстена. И все пак, за всеки случай, тя попита: – Женен ли си? Той беше малко изненадан от въпросите ѝ, затова попита: “Толкова ли е важно за теб?” “Много! Аз не се срещам с женени мъже!” – категорично заяви момичето.

– Тогава можете да проверите паспорта ми! Аз съм абсолютно свободна!” – каза той накрая. – Напоследък съм много заета с работа, така че не се стига до личния ми живот. Момичето само се усмихна в отговор. На душата ѝ стана много по-леко. И тя с удоволствие прие предложението му. Оттогава те започнаха да се срещат. Мъжът се оказал много мил и внимателен. Сякаш тя, след като е издържала теста, е получила награда за това, че се е отказала от “мръсните” връзки. Шест месеца по-късно те се оженили. Момичето срещна истинското си щастие!

Rate article
Нищо, дъще, тази жена ще си получи заслуженото – думите на майката отекнаха в главата ми. Баща им напуснал семейството и отишъл при едно младо момиче. Оттогава са минали много години.