– Не ви ли се струва, че напоследък се случва нещо странно? – попита Бен жена си

– Не ви ли се струва, че напоследък се случва нещо странно? – Бен попита жена си една вечер след работа: – Всякакви глупости падат една след друга! Днес трима души напуснаха автосервиза ми, като оставиха мен и Алекс да се грижим за всичко. Как ще се справим с всички поръчки, сега дори не мога да си представя. Ще си загубим клиентелата!

– Не ми казвай – Поли изми чиниите след вечерята, – това е удоволствие. Скоро ми предстои рожден ден, после Нова година, а настроението ми е на нула. Днес се спука стъклената врата на фурната. Вчера изгубих гривната, която ми подари, толкова съжалявам. И котката ни не е добре! Ветеринарят каза, че всичко не е много добре. Представяш ли си? – Очите на Поли се напълниха със сълзи:

– Защо е така? Опитваш се, опитваш се и изведнъж всичко започва да се разпада? Изглежда, че е по-зле, но когато едно нещо след друго не се получава, това също е много депресиращо, някаква безнадеждност. Между другото, шефът каза, че сме на червено, няма да има никакъв бонус.

– Е, скъпа, ще се справим, важното е, че сме заедно – усмихна се Бен, – а между другото, баба ми винаги е казвала, че всеки провал води до успех! Мисля, че всичко ще бъде наред, но трябва да разберем какво се случва. Защото баба ми също казваше, че нищо не се случва просто така!

– Спомням си, спомням си – Поли се усмихна през сълзи, – твоята любима баба те е научила на много неща, – че боклукът, например, не трябва да се изхвърля вечер, че не трябва да се дава часовник, че не трябва да се вдига нищо на кръстовището! А какво да кажем за един ръждясал пирон или лакът?”. Поли дори малко се забавляваше: “Нали не мислиш, че всичко това е суеверие? Или вече си станал като стар суеверен скучен старец?

– Е, добре, – Бен примижа, – а да проверим? Мислиш ли, че предците ни са били толкова глупави, че да могат да привличат пари и да се предпазват от нещастия? Е, виж, допреди месец всичките ни дела вървяха нагоре. И преди два, и преди три месеца вървяха нагоре. Какво се промени?

Поли и Бен започнаха да си спомнят, когато изведнъж ги сполетяха неприятности. Но нямаше за какво да се хванат.

– Между другото, кога поканихте приятелите си от училище при нас? Преди един месец. Тази тъмна Оливия сякаш през цялото време питаше: “О, толкова ли е голям умният ти телевизор? О, Поли, каква хубава гривна имаш!” “Каква гривна? О, уау! И продължаваше да гали котката ни и да гледа завистливо във всички посоки!

– Е, Бен, ти вярваш ли във всичко това? Хайде, всичко това е лъжа!

– Мислиш ли, че е така – усмихна се Бен, – знаеш ли, можеше и да не повярвам, ако не го бях изпитал сам. Но баба ми ме научи на нещо, така че нека се обзаложим, лъжа ли е, или не? И аз ще й организирам такъв тест, че всичко ще стане ясно веднага!

– И за какво ще се обзаложим?” Поли беше сигурна, че е права.

– Е, хайде, ако загубя, тогава през пролетта ще отидем на екскурзия, както ти искаше. Ще трябва да се потрудя, разбира се, виждаш какво е положението в работата, парите смучат!

– Е, – Поли се усмихна, – а ако загубя?

– Оооо, ако загубиш, няма да можеш да ми върнеш парите, – и Бен я прегърна шеговито.

– Ами, сериозно – отвърна Поли през смях, – какво искаш?

– Наистина? – Бен погали котката, която лежеше на съседния стол, – сериозно, ти отдавна обеща, че ще си вземем куче. Котаракът е отегчен, дори се разболя от скука! Но всичко ще бъде наред, сигурен съм! Затова искам куче.

– Съгласна съм – Поли вече предусещаше победата, – но какъв е тестът?

– А това е бабина тайна, не мога да ти я кажа, но скоро сама ще видиш всичко.

Седмица по-късно Поли и Бен поканиха приятелите си на нейния рожден ден. Те също поканиха нейните приятели.

Всички дойдоха навреме, само Оливия липсваше.

– Момичета, – Поли беше в чудесно настроение, роклята прилягаше прекрасно на стройната ѝ фигура, на китката ѝ имаше нова, макар и по-скромна гривна – подарък от съпруга ѝ, – но къде е Оливия? Тя не тръгна ли с теб?

– Ние самите не разбрахме – отговори изненадано Светлана, – всички се срещнахме край метрото, Оливия беше с нас. Тя беше весела, елегантна. Приближихме се до входа, Оливия изведнъж се притесни. Спиралата ѝ сякаш се разтече. После се возихме в асансьора, Оливия започна да хълца, беше странна. И стигнахме до вратата ви, тя пребледня, грабна телефона, каза, че е пропуснала обаждане, майка ѝ се обадила, трябвало да бяга някъде. И тя побягна надолу по стълбите, дори не се обади на асансьора. Честно казано, не разбрахме какво й е станало?

– Е, да не чакаме, моля, елате на масата, може би ще се върне – Бен направи приканващ жест и погледна победоносно Поли.

Почивката беше прекрасна. Оливия така и не се върна.

Вечерта, след като гостите си тръгнаха, Поли започна да разпитва Бен:

– Е, кажи ми каква беше причината тя да не може да влезе в нашата къща? Значи тя наистина има толкова завистливо око, че тогава ни заклейми?

Но Бен беше непреклонен и така и не издаде тайната на баба си.

Скоро делата им тръгнаха нагоре. Котката се оправи и погледна с изненада тромавото кученце, което се появи в къщата им.

И въпреки че Поли изгуби спора, през пролетта те все пак оставиха котката и кученцето за една седмица при родителите ѝ и заминаха на кратко пътешествие. Какво ли не можеш да направиш за любимата си жена, особено когато се оказа, че скоро ще имат бебе.

И наистина, нищо не се случва просто така. Трудностите обединяват, така че дори неуспехите в крайна сметка водят до успех.

Трябва само да не губите самообладание, да разбирате ситуацията и никога да не забравяте това, на което ви е научила баба ви.

Rate article
– Не ви ли се струва, че напоследък се случва нещо странно? – попита Бен жена си
Meine Mutter konnte es nicht erwarten, dass ich heirate und Enkelkinder bekomme, und als ich mich entschloss, diesen verantwortungsvollen Schritt zu tun, war sie wie vom Erdboden verschluckt und wollte mir nicht helfen.