– Не ви ли се струва, че напоследък се случва нещо странно? – попита Бен жена си

– Не ви ли се струва, че напоследък се случва нещо странно? – Бен попита жена си една вечер след работа: – Всякакви глупости падат една след друга! Днес трима души напуснаха автосервиза ми, като оставиха мен и Алекс да се грижим за всичко. Как ще се справим с всички поръчки, сега дори не мога да си представя. Ще си загубим клиентелата!

– Не ми казвай – Поли изми чиниите след вечерята, – това е удоволствие. Скоро ми предстои рожден ден, после Нова година, а настроението ми е на нула. Днес се спука стъклената врата на фурната. Вчера изгубих гривната, която ми подари, толкова съжалявам. И котката ни не е добре! Ветеринарят каза, че всичко не е много добре. Представяш ли си? – Очите на Поли се напълниха със сълзи:

– Защо е така? Опитваш се, опитваш се и изведнъж всичко започва да се разпада? Изглежда, че е по-зле, но когато едно нещо след друго не се получава, това също е много депресиращо, някаква безнадеждност. Между другото, шефът каза, че сме на червено, няма да има никакъв бонус.

– Е, скъпа, ще се справим, важното е, че сме заедно – усмихна се Бен, – а между другото, баба ми винаги е казвала, че всеки провал води до успех! Мисля, че всичко ще бъде наред, но трябва да разберем какво се случва. Защото баба ми също казваше, че нищо не се случва просто така!

– Спомням си, спомням си – Поли се усмихна през сълзи, – твоята любима баба те е научила на много неща, – че боклукът, например, не трябва да се изхвърля вечер, че не трябва да се дава часовник, че не трябва да се вдига нищо на кръстовището! А какво да кажем за един ръждясал пирон или лакът?”. Поли дори малко се забавляваше: “Нали не мислиш, че всичко това е суеверие? Или вече си станал като стар суеверен скучен старец?

– Е, добре, – Бен примижа, – а да проверим? Мислиш ли, че предците ни са били толкова глупави, че да могат да привличат пари и да се предпазват от нещастия? Е, виж, допреди месец всичките ни дела вървяха нагоре. И преди два, и преди три месеца вървяха нагоре. Какво се промени?

Поли и Бен започнаха да си спомнят, когато изведнъж ги сполетяха неприятности. Но нямаше за какво да се хванат.

– Между другото, кога поканихте приятелите си от училище при нас? Преди един месец. Тази тъмна Оливия сякаш през цялото време питаше: “О, толкова ли е голям умният ти телевизор? О, Поли, каква хубава гривна имаш!” “Каква гривна? О, уау! И продължаваше да гали котката ни и да гледа завистливо във всички посоки!

– Е, Бен, ти вярваш ли във всичко това? Хайде, всичко това е лъжа!

– Мислиш ли, че е така – усмихна се Бен, – знаеш ли, можеше и да не повярвам, ако не го бях изпитал сам. Но баба ми ме научи на нещо, така че нека се обзаложим, лъжа ли е, или не? И аз ще й организирам такъв тест, че всичко ще стане ясно веднага!

– И за какво ще се обзаложим?” Поли беше сигурна, че е права.

– Е, хайде, ако загубя, тогава през пролетта ще отидем на екскурзия, както ти искаше. Ще трябва да се потрудя, разбира се, виждаш какво е положението в работата, парите смучат!

– Е, – Поли се усмихна, – а ако загубя?

– Оооо, ако загубиш, няма да можеш да ми върнеш парите, – и Бен я прегърна шеговито.

– Ами, сериозно – отвърна Поли през смях, – какво искаш?

– Наистина? – Бен погали котката, която лежеше на съседния стол, – сериозно, ти отдавна обеща, че ще си вземем куче. Котаракът е отегчен, дори се разболя от скука! Но всичко ще бъде наред, сигурен съм! Затова искам куче.

– Съгласна съм – Поли вече предусещаше победата, – но какъв е тестът?

– А това е бабина тайна, не мога да ти я кажа, но скоро сама ще видиш всичко.

Седмица по-късно Поли и Бен поканиха приятелите си на нейния рожден ден. Те също поканиха нейните приятели.

Всички дойдоха навреме, само Оливия липсваше.

– Момичета, – Поли беше в чудесно настроение, роклята прилягаше прекрасно на стройната ѝ фигура, на китката ѝ имаше нова, макар и по-скромна гривна – подарък от съпруга ѝ, – но къде е Оливия? Тя не тръгна ли с теб?

– Ние самите не разбрахме – отговори изненадано Светлана, – всички се срещнахме край метрото, Оливия беше с нас. Тя беше весела, елегантна. Приближихме се до входа, Оливия изведнъж се притесни. Спиралата ѝ сякаш се разтече. После се возихме в асансьора, Оливия започна да хълца, беше странна. И стигнахме до вратата ви, тя пребледня, грабна телефона, каза, че е пропуснала обаждане, майка ѝ се обадила, трябвало да бяга някъде. И тя побягна надолу по стълбите, дори не се обади на асансьора. Честно казано, не разбрахме какво й е станало?

– Е, да не чакаме, моля, елате на масата, може би ще се върне – Бен направи приканващ жест и погледна победоносно Поли.

Почивката беше прекрасна. Оливия така и не се върна.

Вечерта, след като гостите си тръгнаха, Поли започна да разпитва Бен:

– Е, кажи ми каква беше причината тя да не може да влезе в нашата къща? Значи тя наистина има толкова завистливо око, че тогава ни заклейми?

Но Бен беше непреклонен и така и не издаде тайната на баба си.

Скоро делата им тръгнаха нагоре. Котката се оправи и погледна с изненада тромавото кученце, което се появи в къщата им.

И въпреки че Поли изгуби спора, през пролетта те все пак оставиха котката и кученцето за една седмица при родителите ѝ и заминаха на кратко пътешествие. Какво ли не можеш да направиш за любимата си жена, особено когато се оказа, че скоро ще имат бебе.

И наистина, нищо не се случва просто така. Трудностите обединяват, така че дори неуспехите в крайна сметка водят до успех.

Трябва само да не губите самообладание, да разбирате ситуацията и никога да не забравяте това, на което ви е научила баба ви.

Rate article
– Не ви ли се струва, че напоследък се случва нещо странно? – попита Бен жена си
Ich bin über 70 Jahre alt und möchte meine Kinder auf meine Wohnung verklagen, und ich schäme mich überhaupt nicht