“Не слагайте памперси на детето. Не дай си Боже да нямате внуци по-късно”.

Свекърва ми ме погледна и разгледа дрехата ми с оценяващ поглед. Тя беше покрита със странни петна. След това веднага насочи вниманието си към внука си.

-А кой е този толкова малък и красив тук? Кого държи мама? И кой е направил бъркотия в пелената? Баба ти донесе няколко нови играчки.

Когато миех сина си, свекърва ми се приближи до мен. Тя попита с превъзходен тон:

– Не работи ли вашата пералня? Можеш да переш мръсните дрехи при мен.

Цялата същност на свекърва ми в едно изречение. Откакто се запознахме, тя винаги изразяваше недоволството си от мен с поглед или намек.

Няма нужда да гадая дълго време. Сега тя критикуваше начина, по който изглеждам. Чудя се дали би трябвало да знае, че съм облякла този халат само преди час и половина? Вероятно не. А и тя няма да повярва…

Свекърва ми не бързаше да помогне на внука си, а бързо отиде да инспектира кухнята, а по пътя – спалнята и детската ни стая.

– “Съпругът ви върна ли се от работа след нощното дежурство?” “Не, не. – попита тя тихо, – Разбира се, че е изморен… Поканих ви на гости в събота, но той каза, че имате нужда от помощ вкъщи. Затова дойдох тук. А сега е време за закуска, имаш ли мляко без лактоза?

Бях ядосана. Той покани свекърва си тук без мое съгласие. Тя ще ми помогне! Разбира се, че ще помогне! Тя само ме кара да се уморявам още повече, защото:

1. “Не слагай на сина си памперси. Не дай си Боже да нямаш после внуци. Разбираш ли какво имам предвид?

2. “Имате ли някакво мляко без лактоза? А бисквити без захар или със заместител? А хлябът само бял ли е? Няма ръжен, нали? Не си правете труда да обядвате. Ще ям само зеленчуци и протеини”.

3. “Не, моето малко момче, баба няма да те вземе на ръце. Гърбът ми е слаб. Той плаче толкова много. Остави си душа и ела тук. Тогава ще се измиеш сам”.

4. “Не забравяйте да изгладите пелените от двете страни. Не бъдете мързеливи. Когато синът ми беше малък, аз също го правех нонстоп.

И като черешка на тортата:

5. “И моите деца не си позволяваха да правят това”.

Тази фраза е любимата ми. Тя ме кара да тръпна от нерви, когато свекърва ми хвали другата си внучка, моята племенница. Според нея тя е ангел още от раждането си. Никога не плачела, а когато искала да отиде до тоалетната, вдигала крачето си: “Какво умно момиче”.

“Твоето дори не е близо” – това е подтекстът на тези думи.

Омръзна ми от това!

Уважавам свекърва си. В края на краищата тя е отгледала прекрасния ми съпруг…

“Да, да, тази, която кореспондира с другите” – напомня ми един вътрешен глас. Споменът предизвиква сълзи в очите ми. Толкова е болезнено! Аз отглеждам детето ни, нямам време да се грижа за себе си, а съпругът ми намира време за друга!

Въпреки съпротивата на свекърва ми, я накарах да вземе внука ми на ръце. Заключих се в банята и започнах да плача. Не знам какво не е наред с мен, защото обикновено мога да сдържам сълзите си, въпреки че имам много причини за тях.

Просто вече не мога да издържа. Нямам повече сили. Омръзна ми да кърмя, омръзна ми да не мога да се къпя нормално и да ям. Искам да гледам филм, да отида на козметичен салон или да прочета книга… Вместо това чакам инвалидна количка и прахосмукачка. С единия крак ще люлея сина си, а с другия ще чистя. Междувременно ръцете ми ще са в кухнята. Едната ще готви за съпруга ми, а другата – за свекърва ми. В края на краищата тя има диета, всичко е без захар, олио и мляко.

– Елате тук! – вика свекървата, – Твоята котка ми съсипа обувките! Трябва спешно да се изперат!

Тази котка! Какво добро момче! Явно е усетил настроението ми. Трябва да му дадем някаква вкусна риба.

– Не можеш да го направиш! – Казах, когато излязох от банята. На лицето на котарака се появи разкаяние, но той не се срамуваше. Вече тичаше към мен, за да получи благодарността си.

Свекървата ми даде сина си и ме попита по пътя:

– Какво се случи с теб?

В отговор аз свих рамене и казах:

– Нищо. Съпругът ми общува с друга жена! Искам да се разведа. Да, жал ми е за децата, но има ли друг изход?

И какво бихте направили вие, ако бяхте жена?

 

Rate article
“Не слагайте памперси на детето. Не дай си Боже да нямате внуци по-късно”.