Неделната сутрин започна с кавга.
-Не разбирам! Кой изяде цялото сладко?
В събота вечер един мъж помолил жена си да направи палачинки със сладко за закуска.
– “Искам палачинки – казал той – със сладко от малини”.
За да угоди на съпруга си, тя се събудила рано и направила много палачинки.
И когато цялото семейство седнало на масата и щяло да започне да яде палачинки, изведнъж се оказало, че няма сладко. А на рафта имало само едно празно бурканче.
– “И какво да правя с него сега?” – попитал мъжът, като посочил чинията с палачинки пред себе си.
-Може ли да опитате с кондензирано мляко?
-Много ви благодаря! Мм-хм. Много ви благодаря. Опитайте с масло. Да. Просто го изяжте сами. Не искам това…
Той направи кратка, тъжна пауза.
-Един път в живота, може да се каже, реших да ям палачинки със сладко и… Ето ти ги.
Мъжът направи наранена физиономия и погледна през прозореца.
-Не се разстройвай толкова – утеши го жената, като погледна към свекърва си. Тя го погали по главата, а той всячески отбягваше, показвайки, че няма нужда от ласки.
“Къде може да е отишла?” – попитала свекървата.
Макар че кой знае, но тя много добре знаеше къде е отишъл.
Защото именно тя беше тази, която изяде това сладко. Не наведнъж, разбира се.
В края на краищата, това беше едно литрово бурканче.
Свекървата изяждала сладкото в продължение на цяла седмица. По малко всеки ден, затова и изчезна.
Защо не си е признала веднага?
Факт е, че не е мислела, че любимият ѝ син ще се разстрои толкова много от това. Така че… Тя се е страхувала от нещо.
И сега, след като не го е казала веднага, е трябвало да се преструва на невинна.
-Няма друг начин, освен внучката й да го изяде – каза свекървата, като погледна строго внучката си.
– “За какво говоря? Можеш ли да повярваш в това? Как можах да хвърля цялата вина върху внучката си? Коя съм аз след това?
Жената погледна строго към дъщеря си.
-Не съм яла.
“И няма кой друг да е – каза строго свекървата.
– “По-късно ще ѝ купя скутер, ще я водя всеки ден на кино, в кафенета и увеселителни паркове.
Момичето избухна в сълзи.
-Хосподи, дъщеря ми, хайде – каза мъжът, – татко не се сърди. Тя го изяде и го изяде. Няма за какво.
– А ти какво ще кажеш сега? Ще бъдеш ли гладна?
-Не се притеснявай за мен – утеши той дъщеря си, – ще намеря нещо, с което да ги изядеш. На масата има толкова много неща. Няма да остана гладна.
Момичето се успокои и всички започнаха да закусват.
След закуската свекървата влязла в стаята на внучката си.
Замислих се за нещо.
И тя разказа на момичето за плановете си за скутер, филми, разходки и всичко останало.
Момичето слушаше внимателно баба си и мълчаливо, с разбиране, кимна с глава.
– “Мислех си, бабо – каза осемгодишното момиче, – за един случай… Объркан случай. Неразбираем случай. Тъмно. Как да го кажа? Не знам. Така че скутерът и всичко останало, което си изброила тук, няма да те измъкнат.
-Какво имаш предвид?
-Имам предвид, че цяла седмица гледах с интерес как се изпразва бурканът със сладко.
Оленка направи големи очи и вдигна ръце.
-Така е, бабо – каза момичето с въздишка, – знам всичко за теб.
-Защо не ме… предаде?
– “За какво ме вземаш, бабо?” – обиди се момичето. Ти ме предаде! Любимата ти баба? Никога не биха очаквали от мен да направя това.
-Ти си такава… -но момичето я спря.
Ще ти изпратя списъка за пазаруване по-късно – каза тя. “Това е по-сериозно, отколкото си мислехме, нали? Има много неща, които трябва да се вземат предвид. Не мога да ти кажа веднага какво искам за моята лоялност.
-Разбирам. -Разбирам. Помисли, внучке. Не бързай. Баба е съгласна с всичко.
Свекърва ми въздъхна и влезе в стаята, за да преброи парите, които беше спестила…