Не е свекърва, а истинска чудотворка!

– Моята свекърва е при нас! Трябва да й дам отделна стая – Анна не можеше да се успокои.
Другите живеят с внуците си, а тя поиска отделна стая, за да спи в нея!
Мина известно време, а аз все още слушах разказите на Анна за свекърва ѝ. Тя не искаше да готви или да чисти. Просто плетяла чорапи и по цял ден гледала сапунени сериали. Не глезеше внучката си и не ѝ отделяше никакво внимание. Най-много да успее само да й среше косата.

Скоро се запознала с една съседка, която имала 5-годишно внуче. Така те започнали да се разхождат заедно в гората и парка. Вземали раница и закуска и дишали чист въздух. Внуците вървяха заедно с тях. Тичаха по тревата, строяха заслони от пръчки и събираха плодове. Децата не бяха в тежест – те играеха сами. Не вземаха чужди деца, защото се страхуваха от отговорността. Ако някое дете искаше да тръгне с тях, те казваха –

– Вземи баба си и да вървим заедно!

Но другите баби не искаха. Те готвеха, чистеха – нямаха време да седят в парка.

Скоро Анна свикна със свекърва си. Въпреки че свекървата не помагала в къщата, тя се грижела за внучката си. Дъщерята растяла спокойно и нямала нужда от толкова много майчино внимание. Момичето знаело много приказки и можело да се изразява красиво. А връзката с баба ѝ била много силна. В стаята на свекървата царяла пълна чистота, на която тя научила и внучката си. Разказвала ѝ колко е важно да си пере роклите, да си реше косата и да си мие лицето.

– Къщата също обича чистотата. Чекмеджетата са като джобове. Винаги всичко е на мястото си. И подът също трябва да е чист. Ако изпуснеш някое пакетче, той се разстройва. Парче хартия го гъделичка, но той няма ръце, за да се почеше – подсвирква баба.

– Бабо, а подът усеща ли нещо? А диванът? Дали не я безпокоим? – провикна се внучката.

– Не, диванът или леглото си имат работа – да пазят съня ни. Всеки има своята работа. Аз, родителите ти, ти. И всяко нещо си има предназначение.

Анна винаги се е чудела за свекърва си. Тя привидно не правеше нищо, но така ѝ беше по-лесно да живее. И всички съседи се отнасяха към нея с уважение, искаха от нея съвети. Един ден Анна се прибрала по-рано от работа и чула, че възрастните дами в двора обсъждат снахите си.

– Аз имам добра снаха. Тя прави всичко в къщата сама, не ме упреква и не повишава глас. Освен това тя носи пари вкъщи. Синът ми е щастливец. Щастлива съм, че Бог му е изпратил такава жена”, казва свекървата на Анна.

Анна се изчерви. Дали от щастие, или от смущение. Преди пристигането на свекървата двамата със съпруга ѝ често се карали, но сега всичко било идилично. Изглежда свекървата беше внесла мир и щастие в дома им. Свекървата хвалела всички, никога не предизвиквала конфликти и всичко вървяло добре. А дъщеря ѝ се превръщала в мъдър човек. Родителите ѝ не можеха да я възпитат така поради липса на време. И ето че тя чете и пише и уважава по-възрастните.

– Спокойно мога да кажа, че имам най-добрата свекърва на света. И то не каква да е свекърва, а истинска чудотворка. Страх ме е да си помисля как щяхме да живеем, ако тя не беше дошла да живее при нас”, усмихва се Анна .

 

Rate article
Не е свекърва, а истинска чудотворка!