“На мама ще ѝ е трудно. Реши този проблем сам!” – каза съпругът ми, когато помолих свекърва ми за помощ

Говорих със свекърва си отдавна. Тогава тъкмо изпращах дъщеря си в първи клас. Съпругата ми ме попита кой ще вземе детето оттам, ако аз съм постоянно на работа. А аз не знаех за себе си. Не съм се замислял за това по някакъв начин. Но това не е причина да оставя детето без образование. Отначало уроците им ще продължават само до обяд. Те имат нова учебна програма. Не можеш да задържиш децата по-дълго. Те се уморяват.

– Е, да. Децата още не са свикнали. Трябва да ги улесните. И предполагам, че вече няма групи?

– Не.

По онова време нямах избор. Затова, когато свекърва ми предложи да се грижи за внучката ми, не се възпротивих. Това беше нейна идея. Тя каза, че ще я вземе от училище, ще приготви обяд и ще се грижи за дъщеря ми, докато се върна. Тя много я обича. А ние живеем близо една до друга. След това няколко пъти попитах свекърва ми дали това ще я устройва. Тя дори предложи да плати пари. Не много, макар че аз не живея в лукс, но все пак… Жената се съгласи да помага даром.

Но имаше една уговорка. Факт е, че Диана не е собствената внучка на свекървата. Тя е дъщеря на Оливия от първия ѝ брак. А момичето живее със сина на свекърва си само от две години. Те все още нямат общи деца. Но планират да имат.

– По принцип си мислех, че докато дъщеря ми тръгне в първи клас, ще забременея за втори път. Тъкмо щях да съм излязла в отпуск по майчинство и щях да имам време и за двете деца. Обаче не се получи така. Случи се така, че Диана е дете, наистина, непланирано. Тя обаче се роди много бързо и неочаквано. Но с планираното нямаме късмет. Лекарите все още ни успокояват. Казват, че трябва да изчакаме още малко. На мен, разбира се, ми е омръзнало да чакам. Но нямам друг изход.

Преди началото на учебната година дните на семейството бяха планирани почасово. Детето беше на детска градина до вечерта, а родителите бяха на работа. Дори работните графици бяха подредени така, че да е по-удобно да дойда да взема дъщеря си. Сутрин доведеният ѝ баща я оставяше, а Оливия я взимаше. После отиваха да почиват, а след това бебето беше на вилата при баба си.

– Майка ми все още работи. А после просто си взе отпуск и искаше да седне при внучката си. Ние нямахме нищо против. Тя самата е учителка. Тя също си има график. Тя преподава на по-големи деца. Така че тя не можеше да ни помогне с Диана. Мислехме да наемем бавачка. Но разбираме, че това ще засегне сериозно финансите ни. А ние трябва да живеем от нещо. Няма страшно, досега се справяхме, а сега ще намерим нещо.

Вече бях на първата родителска среща. Там само се убедих, че нещата са зле: отначало ще има само три урока, после четири. Оказва се, че нямаш време да водиш детето на училище, тъй като трябва да го вземеш оттам. А и не можеш да оставиш детето вкъщи.

Чисто теоретично, Диана има още една баба. От страната на баща ѝ. Първата ми свекърва. Тя обаче не се интересува от нас. Нито тя, нито първият ми съпруг дори се интересуват от съдбата на Диана. И дори не говоря за издръжката.

И тогава свекърва ми предложи да помогне. Тя наскоро се пенсионира. Тя има само една вила. И дори през зимата от нея няма никаква полза. Така че свекървата реши да се грижи за внучката си. Тя няма роднини, затова приема Диана като своя.

– И как мога да се противопоставя? Жената сама го иска. А аз имам помощ. Доверявам й се, защото знам, че е отговорна и много чувствителна жена. Дъщеря ми ще се чувства много добре с такава баба. Оливия сподели радостта си със съпруга си. А той веднага ме разпита. Като например, защо съм решила, че майка му ще се грижи за чуждо дете. Казах му: тя сама се съгласи на това. Каза, че в края на лятото ще дойде от вилата и ще се грижи за Диана.

Мъжът само ме погледна отстрани. Не можех да разбера какво не е наред.

Отначало каза, че съм натопил майка му. После изкрещя, че сме решавали нещо зад гърба му без негово знание. Това не му хареса. Мисля, че това не е ситуацията, в която трябва да питаш за мнението на един мъж. Дори не разбирам какъв е проблемът. Нима майка му няма право на собствено мнение? Тя беше толкова щастлива, че се съгласи да се грижи за Даяна…

А вчера мъжът ми каза, че забранява на майка ми да ми помага. Той казва, че свекърва ми вече не е млада жена. И здравето ѝ не е добро. И тя може да помага само в крайни случаи. Той няма да позволи да използвам майка си. Не е нейна работа да готви обяди всеки ден и да се грижи за детето. Тя вече е свършила своя дял, когато го е отглеждала. Сега е мой ред. Свекърва ми се пенсионира и това е нейната заслужена почивка. Ще ѝ е трудно с детето. Но тя се гордее с него, така че никога няма да го признае. Нека майката си седи на село и да си гледа работата. Защо трябва да се измъква оттам заради едно дете, което за нея е никой.

– Дъщеря ви също си има баба и баща. Така че нека те да ѝ помогнат. Решете този проблем сами – тази сутрин мъжът сложи край на разговора ни.

Оливия много добре знае, че никой от семейството на бившия ѝ приятел няма да го направи. Те дори не си спомнят за нейното съществуване. Но защо собственият ѝ съпруг се е решил на такъв принцип, ето това най-много интересува момичето. В брака им всичко е наред, но щом стане дума за Диана, мъжът просто полудява. Така Диана си има само майка, а доведеният ѝ баща, за съжаление, няма да замени баща ѝ.

Въпросът с училището обаче все още е актуален. Толкова голямо бреме ли е за свекървата да се грижи за внучката си? Това не е бебе, а възрастно момиче. Диана в Оливия е възпитана и послушна. Няма да има проблеми с нея. Всичко, което е необходимо, е да я вземете от училище, да я нахраните и да седите, докато Оливия се върне. Нищо повече.

Свекървата все още е за това да помага на снаха си. Единствената пречка е съпругът на Оливия. Той настоява съпругата му да намери алтернатива. Той, разбира се, няма да помогне, защото това не е неговото дете и следователно не е негова работа да решава тези проблеми.

Какво според вас кара един мъж да разубеди майка си да помогне на снаха си?

Какъв съвет бихте дали на Оливия?
 

Rate article
“На мама ще ѝ е трудно. Реши този проблем сам!” – каза съпругът ми, когато помолих свекърва ми за помощ