Преди 14 години отидох да работя в друга държава и все още живея и работя там. Върнах се в родината си за зимните празници, защото на 9 януари имам рожден ден, навърших 55 години, така че исках да празнувам в семейството си.
Когато заминах за чужбина, синът ми вече беше на 17 години, току-що беше постъпил в университета и реших да не си губя времето, а да изкарам малко пари.
Нашето село се намира близо до областния център, но по онова време къщата беше много занемарена. Отглеждах сина си сам, работех като фелдшер в медицинския център, така че на практика нямах възможност да правя ремонти. Може би щеше да продължи така, ако един ден в медицинския център не беше дошла жена, която отдавна е в чужбина. Тя ми предложи помощ за намиране на жилище и работа и аз реших да не изпускам този шанс. Родителите ми ме подкрепиха, а синът ми вече се беше преместил в общежитието и беше някак безразличен.
Така че заминах за чуждата страна, изпратих пари на майка ми и тя построи красива къща наблизо, след което отново се нуждаеше от пари, така че останах по-дълго. Преди две години майка ми почина и синът ми обяви, че иска да се ожени. Снаха ми изглежда не е лоша, хубаво момиче, от града. Аз обаче нямам пари за сватове, така че на практика направих сватбата. Дори роклята на булката беше купена с мои пари. Но не съжалявам, най-важното е да живея добре.
Мисля, че съм в чужбина, къщата е празна, нека младоженците да отидат и да живеят. Така че синът ми стана собственик, купи си кола, подреди двора. Когато пристигнах, бях потресен от красотата – всичко се е променило до неузнаваемост.
Тази година през ноември почина моята госпожа, за която се грижех през последните 5 години. Не си намерих нова работа, затова реших да се върна у дома поне за празниците, а след това животът щеше да постави всичко на мястото му.
Пристигнах през ноември и тези два месеца живот с деца ме шокираха. Чувствах се като чужд и ненужен в собствения си дом. Синът ми е на работа от сутрин до вечер, а снаха ми е в отпуск по майчинство с детето по цял ден вкъщи. Тя на практика ме игнорираше и избягваше, дори не ме поздравяваше сутрин. Отначало си мислех, че това е необичайно за нея, че все още свиква с мен, но на рождения ми ден разбрах, че не е така.
Празнуваме рождения ми ден на 9 януари, поканих още сватове, та свако се обърна към мен и ме попита кога пак ще замина за чужбина. Честно отговорих, че не знам и може би няма да отида отново. Това беше краят на нашия разговор.
Отидох в кухнята да взема чиниите и чух разговор между свекърва ми и снаха ми. Сватята каза, че не бива да бързат да събарят старата ни къща, като каза, че ако не ходя повече на работа, къде ще живея? Едва не припаднах, толкова години съм прекарала в чужда държава, за да си построя собствено гнездо, а децата ми ме изгониха от дома ми. Не знам какво да правя по-нататък.
Да се върна ли и да изкарам пари за нов дом, или да покажа пътя на децата си?
