Мъжът се е върнал от работа, но не сам!

Барбара не е очаквала текстово съобщение от съпруга си, че се връща.

Бяха изминали десет години, откакто Франк беше заминал на работа. Връщаше се рядко, за празници, въпреки че редовно изпращаше пари. Дълго време тя го умоляваше да захвърли всичко и да се върне у дома, но той отказваше, като казваше, че ще се върне, за да се пенсионира. Разбира се, Барбара не спореше с него, не беше от жените, които могат да го правят.

А когато разбра, че съпругът ѝ се връща, почти изпищя от радост. От няколко години живееше сама, тъй като синът им беше създал свое семейство, а тя се беше пенсионирала. Веднага започнала да мисли какво трябва да подготви, за да посрещне съпруга си. Повечето ѝ мисли били за това откъде да купи риба, за да може да я изпече така, както той я обича.

На сутринта се събудила и веднага започнала да се приготвя да отиде до магазина, но преди да успее да избяга от къщата, и видяла, че идва такси. Франк излезе, държейки за ръка едно малко момиченце на около шест години.

Жената беше толкова зашеметена от поредния посетител, че успя само да попита:

-Кой е този?

– Това е дъщеря ми – каза Франк и сведе глава.

В този момент сърцето на Барбара се разкъса и от очите ѝ потекоха сълзи:

-Как можа? Ти, предателю! Затова ли не искаше да се прибереш у дома? Намерил ли си там някаква жена? По дяволите! Как мога да погледна хората в селото в очите сега? Как можеш да погледнеш в очите на собствения си син?

Мъжът сведе глава и започна да разопакова куфарите си, а момичето се страхуваше да проговори. Барбара не можеше да го погледне. Тя избяга от къщата и се затича към езерото. Не можеше да намери отговори на въпросите, които се въртяха в главата ѝ.

Започна да си припомня събитията отпреди десет години. Как Франк беше съкратен, как не можеше да си намери работа и как тя започна да го убеждава да замине да работи в чужбина, защото синът ѝ завършваше университет, планираше сватба и се нуждаеше от пари. Съпругът ѝ подкрепил идеята ѝ, а негов приятел също заминал за чужбина, така че заминали заедно.

“Ако само бях помислила за семейството ни, а не за парите, нещата щяха да се развият по друг начин!”, мислела си жената, но накрая решила, че е време да се прибере у дома. По пътя спряла в един магазин, защото трябвало да купи нещо, за да нахрани новите членове на домакинството.

Барбара влязла в къщата. Франк седеше в кухнята и явно я чакаше, много разстроен.

– ‘О, Боже мой, съжалявам, Барбара, не знам какво ме е карало да се движа! Прости ми, бях глупав!” – каза той, сякаш молеше. Барбара само погледна към момичето, което беше заспало на дивана.

– Сигурно е било тежко пътуване за нея – каза тя – А къде е майка ѝ?

– Тя почина преди година – отговори Франк, като отново сведе глава.

– Заведи я в спалнята – помоли Барбара съпруга си – Нека си почине.

– Аз съм будна – каза момичето, след което внимателно погледна Барбара – Значи сега ти си новата ми майка?

– Да, аз съм твоята майка – отвърна Барбара, сядайки до момичето – Сега ще си починеш, а аз ще направя на теб и на баща ти вечеря!

Мамо, искам да ти помогна! – възкликна момичето, – Аз също искам да сготвя вечеря.

 

Rate article
Мъжът се е върнал от работа, но не сам!