– О, мамо, ти пак пържиш риба – каза София, като надникна в кухнята.
– “Все едно съм отворила прозорците и съм включила аспиратора”, отвърна Моника.
През последните четири месеца, откакто дъщеря ѝ живее с нея, тя се оправдаваше по няколко пъти на ден.
“Приготвяла е вечерята твърде солена или е сгъвала дрехите си на неправилното място. Или пък телевизорът в стаята ѝ е пуснат твърде силно.
Моника дори не е забелязала как е започнала да се разхожда на пръсти из собствената си къща. Опитваше се да прави всичко тихо и дискретно, за да не безпокои дъщеря си и зет си .
Отначало всичко изглеждаше наред…
след сватбата София и съпругът ѝ решили да живеят отделно. Започват да наемат апартамент. Посещавали майка си през уикендите. Това беше разбираемо: имаха работа и собствен бизнес .
Един ден Моника се почувствала зле. Съседите извикали линейка. Дъщеря ѝ също пристигнала след няколко минути. Когато София била изписана от болницата, тя казала на майка си следните думи:
– “Подготвяме ти изненада. Мисля, че ще ти хареса. Ще я видиш вкъщи.
Моника влезе в апартамента и веднага се натъкна на някакви чанти в коридора.
– Поговорихме и решихме, че оттук нататък ще живеем с теб. Ще се грижим за теб.
Моника беше изумена от действията на децата.
Отначало София наистина се грижеше за майка си. Тя чистеше, готвеше, гладеше дрехите. Но след два месеца с майка си тя започнала да забравя причината за посещението си.
Моника се поправи. Тя отново започнала да прави всичко сама. Така че, докато децата били на работа, тя готвела и чистела.
Дъщеря ѝ многократно молела майка си да се грижи за себе си, но Моника убеждавала дъщеря си, че е много по-добре.
София и съпругът ѝ веднага забелязали всички предимства на това да живеят с майка си. Не е необходимо да плащат наем. В къщата е чисто и сготвено.
– “Мамо, днес ще дойдат наши приятели. Защо не отидеш в къщата на съседката и не изпиеш един чай? Ще се почувстваме по-добре, а и ти няма да си тъжна”, казва веднъж дъщеря й.
Моника не искаше да излиза вечерта. Особено след като съседката ѝ си лягаше бързо. Навън беше топло, затова тя реши да се поразходи край къщата и да подиша малко свеж въздух. Времето минаваше, а гостите сякаш не мислеха да си тръгват. Моника искаше да си легне и да си почине, но упорито чакаше дъщеря ѝ да се обади и да я покани вътре.
Един съсед с куче излезе от къщата и след половин час се върна, но Моника все още седеше на пейката.
– “Извинете, добре ли сте?” – попитал съседът.
– “Да, просто децата ми имат приятели и не искам да ги безпокоя.
– Вероятно си ме спомняте. Аз живея на първия етаж.
– Да, спомням си.
Двамата пресичаха пътищата си неведнъж, но общуването им се ограничаваше до поздрави. Съпругата на Франк наскоро почина. Децата му живеят отделно.
– Хайде да отидем при мен на чай. Закъснявам за лягане. А и вече е студено. Обади се на дъщеря ми и й кажи, че ще останеш при мен за известно време.
Моника набра номера на дъщеря си, но тя не отговори. Явно не беше до майка си.
– Хайде да вървим… – отвърна жената.
Те пиха чай и си говореха. Изведнъж София се обади на Моника:
– “Мамо, къде си? Гостите отдавна са си тръгнали. Отиваме да си лягаме, но теб все още те няма.
Гласът на дъщеря ѝ отново прозвуча недоволно. Моника не разбираше какво е направила погрешно този път. Тя започна да се приготвя да се прибере у дома. Франк я изпроводи навън.
– Не е като да имам два етажа, които да изкача – каза Моника.
– Аз ще те заведа. Ще се почувствам по-добре – отвърна Франк.
Оттогава Моника често посещаваше съседа си. Те пиеха чай заедно или приготвяха вечеря.
Понякога Франк сам приготвяше нещо по собствена рецепта.
Онзи ден Моника отново се озова при Франк. Беше рожденият ден на зет ѝ и те имаха гости.
– У вас е толкова тихо и спокойно – каза веднъж жената.
– “А ти можеш да останеш при мен завинаги” – предложи Франк.
Той я погледна с такъв поглед, че тя веднага разбра, че говори сериозно.
– “Ще помисля за това” – отвърна Моника с усмивка.
Въпреки че вече знаеше, че ще се съгласи.