“Мога ли да взема обратно отказа на детето?” – “Разбира се, че можеш, мамо! Ти си добро момиче!”

Бях на 18 години. Бременност, раждане и едно малко човече, на което дадох живот. Той лежи до мен и спи спокойно… А аз, отвръщайки се от него, се опитвам да не мисля за изминалия ден, за това колко тежко ми беше в болницата, как казах на лекаря, че няма да взема детето, как делегации от медицински работници ме посещаваха в продължение на няколко часа и ме убеждаваха да не се отказвам от такова прекрасно момче.

Лежах в едно обикновено отделение, предназначено за трима души, но по някаква причина, по стечение на обстоятелствата, в него нямаше никой друг освен мен и сина ми. Това ме накара да се замисля и да си спомня още повече.

Спомних си срещите с бащата на новороденото, който отначало се кълнеше във вечна любов, а после, като научи за бременността, пребледня, сякаш беше на мое място, и като промърмори нещо, изчезна. Повече не го видях, а възпитателят ми от сиропиталището ме заведе в родилния дом, като ме посъветва незабавно да реша въпроса с изоставянето на сина си и да започна да подреждам живота си.

А животът ми – той беше много близо, струваше си да се протегне ръка и да се докоснеш до тази малка бучка, която изобщо не осъзнава какво се случва около нея. Синът ми се събуди и започна да хленчи. Успях да издържа около пет минути, убеждавайки се, че това не е моето дете; написах отказ, а на сутринта ще се извършат последните формалности по приемането му в дома за бебета. Очаквах също, че сега в стаята ще влезе акушерка или медицинска сестра, ще нахрани детето и ще направи всичко необходимо за него.

Но никой не дойде, а аз станах от леглото и отидох при сина си. Набръчканото чело и беззъбата уста, която се отваря безпомощно, щяха да кажат дори на непознат, че бебето е гладно. Почти несъзнателно взех сина си и го сложих на гърдата си. Той, прикривайки очичките си, блажено подсмърчаше и се успокояваше, а аз, усещайки топлината на детето, се разплаках и като видях, че дежурната сестра се появи наблизо, попитах:

– Мога ли да взема обратно отказа си?

Медицинската сестра ме прегърна и отговори:

– Разбира се, че можеш, мамо! Справяш се чудесно!

 

 

Rate article