Мамо, татко, искам да ви кажа, че ще се оженим

Момичето седеше на една пейка близо до къщата. Не ѝ се налагаше да бърза, за да сготви вечеря, да изпере или изглади прането или да преподава уроци на децата си, защото нямаше деца, а всичко останало можеше да прави по свое желание, когато пожелае.

Дори започнала да заспива, толкова се била отпуснала и се стреснала, когато съседката я повикала:

-Здравейте. Защо не бързаш да се прибереш у дома?” И съседката също седнала на пейката и сложила до нея две пълни торби с хранителни продукти.

-Защо трябва да бързам? – отговорило момичето с усмивка.

– А и дори не мога да си почина, нямам достатъчно време. Гледам те, съседке, и си мисля: къде гледат мъжете? Ти си толкова добра и мила, а си сама.

Толкова много исках да отговоря на момичето: “Те ме гледат.

Но животът на момичето не беше толкова безоблачен. Тя е израснала в сиропиталище и никога не е виждала и познавала родителите си. Радваше се на живота във всичките му проявления, трудностите на предишния живот не можеха да сломят едно малко, крехко момиче, но понякога я спохождаха сънища за живота в сиропиталището, пълни с отчаяние, обида.

Момичето работеше във фабрика за дрехи и обичаше работата си, обичаше и хората, с които работеше, а те й отвръщаха с доброта, топлота и искреност.

Но личният ѝ живот някак си не се получаваше. В женския колектив тя нямала опит в общуването с мъже и нямала доверие в силната половина на човечеството. Сиропиталището я научило да бъде внимателна.

Но във входа на къщата, в която живееше момичето, се носеше слух, че има кавалер и той е не друг, а синът на една съседка. Всички говореха зад гърба на момичето, че се е забъркала с момче, което е с десет години по-младо от нея, но майка ѝ не знаеше за тези събития.

-Мамо, татко, искам да ви кажа, че решихме да се оженим.

Жената попита с променена физиономия:

-С какво момиче?

– Ами с нашата съседка.

Жената седяла в ступор в продължение на пет минути, след което изкрещяла:

-“Ти луд ли си!? Тя е стара, на тридесет и две години е, може би не знаеш?! Ето как изглежда, малка, слаба! Какъв е начинът да опаковаш един мъж! Е, сега ще отида при нея, ще я уредя – решиха да се оженят, каква булка си намериха.

-Мамо, никъде няма да ходиш, много добре знам на колко години е и никой никога не ми е изневерявал. Аз я обичам и тя ме обича. Не драматизирай и не прави всякакви глупости, за които после ще съжаляваш и ще се срамуваш.

Ще ме научиш по-късно!

-Какъв е целият този шум?” – извика сестра ми, която се прибра от училище.

-Брат ти се жени!

-Братко, как смееш да им кажеш, щеше да живееш в неведение половин година. Ожени се, братко, и не слушай никого.

-Чувствам се зле. Дай ми малко капки.

Дъщерята капна капки и се опита да успокои майка си:

-Мамо, защо трябва да си толкова строга към себе си? Ти сама каза: “Горкото момиче, толкова хубаво, толкова мило, но самотно, съжалявам момичето”. Какво се е променило сега?

-Тя не е неговата половинка, те са на десет години разлика.

Жената изпи капките, започна да се успокоява и след като изчака виковете на жена си, мъжът се появи от скривалището си:

-Защо, има предимства, ако тя стане наша снаха: първо, ще живее близо до нас, ще виждаме внуците си всеки ден. Други не виждат внуците си с години. После, тя няма роднини, няма да има конкуренция с нас. А и аз я харесвам. Омъжете се, или ще имам смелостта сам да се оженя за нея.

-За какво говориш?! Не, за да ме подкрепи, а той говори глупости.

-Мамо, трима са “за”, ти си единственият против, а след седем месеца ще имаме дете.

-Какво?! Бебе? Защо не го каза веднага, – и жената се разплака, не се страхувай, аз плача от щастие, че скоро ще се грижа за детето.

Жената се усмихна през сълзите си и на излизане от апартамента извика.

– “Купи цветя, младоженецът и за мен, защото баща ти не ме глези с цветя. Не се учи от него, по-често подарявай цветя на жена си. Тя е сираче, няма никого освен нас.

 

Rate article