“Мамо, ние сме единствените, които ще живеят тук… Призовахме те да се радваш за нас. На всички ще ни е тясно. А ти имаш къде да живееш. Как можеш да напуснеш дома си? Съжалявам, но ние дори не сме мислили за това. Но вие сте добре дошли да останете при нас. Винаги сте добре дошли.”

През целия си живот съм живял в дома си. Тя е построена от дядо ми, много преди да се родя. Майка ми винаги е казвала, че той е бил майстор на всички професии. Беше просто малка къща, но за мен беше специална. Най-малкото защото тук прекарах детството, младостта, брака и раждането си. Тук посрещнах и старостта. Живях в тази къща през целия си живот. А после съпругът ми почина и аз отгледах двете си деца сама. Те бяха интелигентни и възпитани, така че нямах проблеми с отглеждането им. И двамата бяха отлични ученици в училище.

Преди да се усетя, дъщеря ми се омъжи. А две години по-късно ми се роди внук. Радостта ми нямаше граници. Със сина ми беше по-трудно, той се премести в друг град, намери си работа там, но не се разбира със семейството си.

Имам толкова много хубави спомени, свързани с моя дом. Но в действителност той е толкова стар, че е невъзможно да се живее в него. Стените са напукани, покривът тече, пестя газ, колкото мога, затова в къщата е студено, подът вече е стар. Синът ми беше изолирал нещо там, но то беше безполезно. Вече се отказвам.

Под покрива все още има рояк пчели, от които много се страхувам. Но какво искате от една стара къща, която сякаш е на път да се разпадне?

А наскоро се запознах със съседката си. Той беше щастлив, че се е върнал у дома. Зачудих се какво се е случило с него и реших да го попитам. Той започна да се хвали, че синът и снаха му са решили да го вземат да живее при тях. В края на краищата в такъв труден момент трябва да се подкрепяте и защитавате взаимно. Искрено му завиждах. Исках и моите деца да ме вземат да живея с тях… Но не исках да им се налагам. А наскоро дъщеря ми се обади и каза, че искат да ми покажат нещо.

Бях сигурна, че ще имам подобна история като тази на съседката ми. Най-накрая щях да живея с децата си на топло и удобно. Радостта ми не познаваше граници. Облякох се хубаво и зачаках с нетърпение децата ми да дойдат да ме вземат. В съзнанието си вече се бях сбогувала с дома си.

Децата ме заведоха в центъра на града. Видях пред себе си голяма красива нова сграда. Наблизо имаше детска площадка, детска градина, магазини. Вече можех да си представя как играя там с внуците си. Качихме се с асансьора на седмия етаж, влязохме в апартамента, а там имаше три просторни стаи. Модерен ремонт, от който очите ми потекоха. Сбъдна ли се мечтата ми?

– Деца, каква красота! Къде ще живея? Къде е моята стая?” Възкликнах от възторг.

Дъщеря ми ме погледна с изненадани очи и после каза: “Мамо, ние сме единствените, които ще живеят тук… Поканихме те да се радваш за нас. На всички нас ще ни е тясно. А ти имаш къде да живееш. Как можеш да напуснеш дома си? Съжалявам, но ние дори не сме мислили за това. Но сте добре дошли да останете при нас. Винаги сте добре дошли. Искате да живеете спокойно на стари години”.

Не знаех какво да отговоря на това. Сбогувах се с децата и побягнах към автобуса, за да стигна възможно най-бързо до селото и да не показвам колко ме боли, че са се отнесли така с мен. Но сълзите продължаваха да се търкалят по лицето ми.

Мислех, че ще размислят и ще ме вземат обратно при тях. Но не го направиха. Дъщеря ми даде ясно да се разбере, че няма да живея при тях, а ще изживея лятото в старата си колиба. Може би те са прави. Вече не съм млада, младите хора вече са модерни, всеки иска да живее отделно. А къде ще сложа старото си вярно куче?

Измислих си идеята, че някой трябва да ме прибере, и сега съм обидена. Може би е вярно, нека младите да си живеят своя живот, а аз, старата жена, трябва да го приема? Какво мислите вие?

 

 

 

Rate article
“Мамо, ние сме единствените, които ще живеят тук… Призовахме те да се радваш за нас. На всички ще ни е тясно. А ти имаш къде да живееш. Как можеш да напуснеш дома си? Съжалявам, но ние дори не сме мислили за това. Но вие сте добре дошли да останете при нас. Винаги сте добре дошли.”
– Искам да направя ремонт, трябват ми пари от теб – каза свекърва ми, въпреки че знаеше какви финансови затруднения имаме сега.