– Дъщеря ми, да те очаквам ли в неделя?” – попитах дъщеря си.
– “Разбира се”, отговори тя.
Чаках децата и се подготвях за пристигането им. Исках да ги почерпя с нещо вкусно. Почиствах къщата и се привеждах в ред. Подредих масата и единственото, което трябваше да направя, беше да изчакам гостите. Но никой не дойде в уречения час. Започнах да се притеснявам, че може да им се е случило нещо.
Исках да дам на децата значителна сума пари. Знаех колко много мечтаят за нова кола.
Тогава реших да набера номера на дъщеря си. Тя вдигна слушалката и каза със сънлив глас:
– “Мамо, съвсем забравих, че трябваше да дойдем при теб .
– Искаш да кажеш, че съм прекарала два дни в подготовка за пристигането ти напразно? Особено като се има предвид, че днес е моят рожден ден.
– Мамо, със сигурност ще дойдем утре. Толкова съм заета, че забравих. Всичко е наред.
сложих слушалката. Чувствах се толкова зле. Изхвърлих всичко, което бях приготвила за тях. А после си събрах нещата, взех парите, които исках да дам на децата, и заминах на почивка в един курортен град.
Беше прекрасна почивка.
Един ден в парка към мен се приближи един мъж и ме покани да отидем заедно на кафе. Филип е бивш съдия. Беше ми лесно и интересно да разговарям с него.
Той знаеше много интересни истории и аз му разказах за живота си .
Влюбихме се един в друг. Преди да замина, Филип ме помоли да се преместя при него.
– Имам апартамент и пенсия. Можем да прекарваме времето си заедно, да ходим на кино, да си почиваме.
Не знаех какво да му кажа. Имам деца, внуци.
– А какво да кажем за тях… Те си имат свой собствен живот. Ще ни дойдат на гости – успокои ме Филип. “В този момент по някаква причина веднага си спомних за действията на дъщеря ми. И се съгласих.
Седмица по-късно се върнах у дома. На вратата на апартамента ми имаше обява с молба за помощ при намирането на една жена.
– “Търсят теб, нали?” – попита Филип.
– “Сигурно е дъщеря ми”, отговорих аз.
– Нима тя не знаеше, че си на почивка?
– Не, не знаеше.
Изведнъж дъщеря ми се появи на стълбите.
– “Мамо, къде си била? Търсихме те навсякъде!
– Бях на почивка. Мога да си имам свои собствени проблеми и дела. А това е Филип. Ние ще живеем заедно.
– Не разбирам.
– Не се притеснявай. С мен няма нищо лошо. Не искаш ли да бъда щастлива?
– Искам.
– Добре. Хайде, ще ти дам няколко сувенира, които донесох от почивката си.
Щеше ли да посмееш да направиш такъв остър завой?