Майката държи малката си дъщеря до себе си, целува я по челото и си мисли: На кого ли прилича? После тежко въздъхва. Познатите също се чудят и задават същия въпрос. Дали някой от приятелите е притеснил мъжа ѝ, дали тя самата е усетила нещо нередно, или Явор сам започнал да се съмнява във вярността ѝ веднъж се прибира намръщен след работа.
Яворе, какво ще правим? Много е рано. Евгения е още малка, току-що се отказа от памперсите. И аз не съм починала достатъчно. оплаква се Надежда. От един майчински в друг. Евгения още е мъничка, търси ръце. Как ще я вдигам с корем?
Четирима ще станем, а само ти работиш. Дали не е по-добре да почакаме с второто дете? пита внимателно Надежда, но самата се страхува от думите си.
Какви ги приказваш? Изхвърли ги тези мисли. Явор я гледа строго, после омеква. Виновен съм, прости ми, ще се справим. Ще намеря допълнителна работа.
Ако пак е момиченце, нямаме грижи. Имаме дрешки от Евгения, дори количка няма да купуваме. Разликата им е малка ще са приятелки. Ако се падне момче… спира за момент Явор. Ще подам заявление за по-голям апартамент усмихва се.
И решават така. Евгения е техният първороден любимец, дългоочаквана дъщеря, и Надежда я глези не може да си откаже да я прегърне или целуне, дори когато коремът ѝ порасва.
Тайно се надява да не износи второто дете твърде прибързано се появява. Дори пред себе си не си признава това желание. Но съдбата решава друго. Бременността преминава леко, и на време на фамилията Георгиеви се ражда още една дъщеря.
Когато я донасят за първо хранене, Надежда се смущава от светлия пух на главичката на бебето. И тя, и Явор са тъмнокоси, а и при Евгения косата при раждането беше кестенява и по-късно се по-светли.
Може пък тази да потъмнее с времето, мисли си Надежда. Синьоока и снежнобяла, Марияна буди възторг у всички, които я видят. Не се чудят много дълго за името Марияна, рядко, но хубаво българско име. Така сестрите са с еднакви инициали.
Как в едно семейство се появяват две така различни момичета никой не може да обясни. Марияна се отличава не само от сестра си, а и от двамата родители. Колкото по-голяма става, толкова по-явна е тази разлика. Като че съдбата я е довяла тук отдалеч.
Косата ѝ наистина потъмнява малко с годините станала светло руса, а очите ѝ като небето. Спокойна и пухкава, тя наблюдава света със сините си очи.
Майката я държи близо, целува я и недоумява: На кого прилича това дете?. Въздъхва тежко. Знакомите поглеждат учудени, все същия въпрос.
Имало ли е някой приятел на Надежда, или е приличала на някой младеж, или самият Явор се е замислял за вярността на жена си? Един ден той се връща от работа по-напрегнат от обикновено.
Дълго мълчи и тревожи Надежда, после обвинява жена си в изневяра, напомня ѝ ухажор от миналото, светлокос колега. А ако не е така, може би са объркали бебетата в родилното? Това също се случва макар и рядко.
Не съм ти изневерявала! Това е нашата дъщеря, никой не я е разменял, плаче Надежда, обидена от несправедливите обвинения.
Семейните кавги зачестяват, раздорът се задълбочава. Надежда дори започва да събира багажа си с решение да си тръгне. Едва тогава Явор осъзнава какво губи.
Той обича жена си няма сили да понесе мисълта тя да си тръгне с децата. Но срамът от съмненията не го напуска. И настоява да направят ДНК тест.
Ако ще оставаш, не ми вярваш… Е, тествай и Евгения, ако искаш. Най-добре се разделяме, избухва Надежда.
Явор събира слюнка от Марияна и косъм от Евгения, лично носи материалите до частна лаборатория, където ги пресрещат с професионално отношение.
Сестричките чуват скандалите. Марияна е на четири, но вече усеща, че спорят заради нея. А Евгения ѝ заявява:
Ти не си ми сестра, подхвърлили са те. Заради теб мама и тати ще се разделят!
Марияна се разплаква, трудно се успокоява дори в майчините ръце. Евгения съвсем започва да се чуди как да се отърве от сестра си. Може би тогава родителите ѝ ще спрат да се карат.
Един ден, докато майката е на пазар, а бащата на работа, Евгения облича сестра си и я извежда все по-далеч от дома. Когато Надежда се прибира и не ги намира, тича по двора, пита съседката от първия етаж, но тя била заета с новия епизод на сериала и нищо не попитала момичетата.
Изплашена майка снове из кварталните улички, търси отчаяно децата. Явор се прибира, включва се в търсенето. Става късно, от тях няма и следа.
Подават сигнал в полицията. След час ги откриват. Първа Марияна, плаче сама, после намират и обърканата Евгения. Родителите толкова се радват, че не ги наказват. Евгения скрива причината.
Раздорите продължават. Явор обвинява Надежда, че е оставила момичетата сами. Тя го вини, че никога не е вкъщи.
Ами ако ги беше блъснала кола, или… притеснено казва тя.
Накрая излизат резултатите от лабораторията Явор е баща и на двете! Никаква изневяра. Генът се проявил по необичаен начин така работи природата.
Семейният мир се възстановява, но Марияна винаги се чувства чужда. Сестрите не са близки. Евгения я укорява, че не е истинска сестра. Мама ми купува нови рокли, а ти донашваш моите! Защото не си ми истинска!
Марияна плаче, но не се оплаква на майка си. Евгения често я набеждава. В кого се роди това дете? въздиша често Надежда.
Марияна заключава, че няма смисъл да се оплаква майка ѝ обича само Евгения. Когато ѝ стане тежко, сяда в ъгъла, затваря очи и се опитва да си представи, че изчезва.
Евгения завършва училище първа, но не кандидатства никъде за красиви момичета е важно да се омъжат, не да учат. На танци среща младеж, скоро се омъжва за него той има собствен апартамент, работи с баща си по посредничеството със стари коли в София.
Майката, макар да обича Марияна, все си я сравнява с Евгения. Така Марияна живее с усещането, че винаги я мерят и все не на нейна полза. Помни тежките думи от детството, наистина донашва дрехи от сестра си.
Евгения си намери мъж, а ти само си стоиш вкъщи и рисуваш или мечтаеш! Отиди отвън, уговаря Надежда.
В единадесети клас момче обърна внимание на Марияна, тя се увлече толкова ѝ липсва обич. Когато осъзнава, че е бременна, се страхува и казва на момчето. Той решава да говори с родителите си.
Тайната им връзка става обществена. Момчето заминава при роднини в друг град, а Марияна е прехвърлена на самостоятелно обучение. Историята се потулва, за да не се стигне до просветния инспекторат.
На изпитите в дома им идват преподаватели. Състрадателната учителка по английски помага на Марияна и ѝ пише висока оценка. Но какъв смисъл? Тя ще ражда, няма време за учене.
Неочаквано бащата умира сърдечен пристъп след един тежък ден. Ляга да си почине след работа и не се събужда. Надежда го намира още топъл. Къщата се изпълва със сълзи, идва линейка.
Тревогите причиняват на Марияна преждевременно раждане. В деня, когато губи баща си, тя ражда син светлокос, със сини очи като нея. Не може да иде на погребението лежи в болницата. Майката идва да я изпише, изпита и вина смята, че Марияна е докарала баща си до смърт. Но много обича внука си.
Как да не обича малкия ангел? Само се безпокои, че бъдни дни за дъщерята ѝ няма Кой ще я вземе сега с дете?
Не ми трябва никой. Истинският баща ме постави под въпрос, чужд едва ли ще обича сина ми, казва Марияна.
Малкият Николай расте умен и кротък. Когато е на пет, съдбата отново се намесва. За разлика от по-малката си сестра, Евгения дори не може да си представи, че ще има деца мъжът ѝ е подготвян за развод, родителите му искат наследник.
Мъжът ѝ тръгва с друга, а Евгения не знае къде да отиде при майка си ли, в мизерията? Там са омразните ѝ Марияна и Николай.
Макар да работи фризьорка и да живее скромно, Марияна е у дома със сина си. Евгения решава, че трябва да се отърве от сестрата вече не може да я води за ръка в далечните дворове. Решава да ѝ намери мъж.
Често идва у дома им млад компютърен специалист, да оправя техниката. Евгения иска да го спечели за отмъщение на мъжа си, но той я отрязва. Затова решава да го запознае с Марияна. Кани го на среща в кафе, после казва на сестра си, че има мъж за запознанство.
Евгения вярва, че Марияна няма да се хареса мъжете не обичат пълни жени с дете. Ако случайно се получи, Марияна ще освободи жилището.
Марияна се подготвя, но се появява естествена, без много грим. В кафето бързо намира Димитър. Той я кани на кафе, разменят няколко думи. Марияна споделя за сина си, а Димитър не се изненадва. Накрая си разменят телефони.
Седмица по-късно той я кани на среща. Така постепенно тя му разказва живота си и го поглежда през неговите очи. След кафе са следвани от бездомно куче; Димитър го нахранва, а на една възрастна жена плаща покупките в магазина. Разбира се, Марияна се пита дали той я харесва от милост, но той ѝ признава: Харесваш ми! Ти си светла и чиста.
По-късно Евгения се обажда да разпита за срещата. Марияна ѝ благодари: Срещам се с Димитър, благодаря ти.
Евгения се ядосва опитала се е да отмъсти на мъжа си, а Димитър се влюбва в глупавата сестра. Скоро при скандал вкъщи Надежда получава лек инсулт, но бърза намеса я спасява.
След два месеца Марияна се омъжва за Димитър и се мести при него заедно с Николай. Майка си посещава всеки ден. Евгения напуска София в търсене на щастие.
Родителите често мислят, че децата не разбират и се карат пред тях. А децата чуват всичко и правят изводи. Борбата между сестрите за любовта на родителите, за внимание и момчета е понякога безмилостна, а отмъщението се обръща против този, който го замисля.
Децата никога не слушат родителите, но никога не грешат, когато ги копират. Джеймс Болдуин
Думите, които чува дъщерята дали изразяват подкрепа и грижа, или я обиждат се възприемат от нея като истини за себе си и за връзките между хората.Понякога животът е като онзи стар албум със снимки някои страници са смачкани от сълзи, други са изсветлели от време и смях. Всяко попарено очакване и всяка подарена прошка стават част от семейството, от тънкия мост между не си ми сестра и понякога само ти ме разбираш. Години по-късно, когато Надежда остарява, а Евгения се прибира за кратко, трите жени сядат на масата в старата кухня с Николай, който вече е висок младеж и подава чай на баба си. Съмненията и завистта, като обелени стени, изглеждат по-глупави от всякога.
В този миг Марияна тихо хваща ръката на Евгения, която за пръв път я гледа със срам и тъга, без да я уязви. Между тях проблясва нещо ново не съвършенство, а опрощение. Николай, с онзи същия светъл пух и сини очи, се усмихва той не е натоварен с миналото им, но е новата надежда на фамилията.
Навън прозорецът се отваря леко от пролетния вятър. Шумът на улицата е далечен, миризмата на липи прониква в стаята и изпълва пространството с усещане за начало, а не за край. За първи път от години не усещат тежест върху сърцата си само лекота, примесена с малко тъга и много надежда. И може би, ако тази вечер някой попита: На кого ли прилича детето?, всички ще се разсмеят защото вече знаят, че най-силната прилика в семейството е не във външността, а в способността да се обичат въпреки всичко.






