Лиза веднага видя, че момичето е сираче с живи родители. Баба ѝ я прегърна и каза нещо

Адам живееше с баба си. Той беше послушно и възпитано момче. Един ден той доведе приятелката си Кристина в къщата. Тя учела в същия факултет като внука на Лиза. Бабата на Адам била ясновидка и веднага видяла, че момичето няма родители. Кристина била сираче. Момичето се приближило до баба си и я прегърнало. Макар че Лиза знаеше, че е сираче с все още живи родители. Старицата приготвила много различни ястия и поканила младежите на масата. Те обаче вече бяха обядвали в университета, така че не бяха гладни   .

след занятията Христина работеше като оператор в кол център. Тогава Адам каза на баба си, че е време Христина да си тръгва, защото бърза за работа. Преди да си тръгне, той забрави телефона си и се върна да го вземе. Докато момичето го чакаше, Лиза се приближи до нея и каза    :

– “Дъщеря ми, ако някога имаш нужда от помощ, можеш да разчиташ на мен. Тя има тристаен апартамент, така че Христина може да остане тук, когато пожелае. Момичето се усмихна и прегърна старицата.

В крайна сметка Лиза беше права. Момичето беше сираче, а родителите му все още бяха живи. След работа Христина не искаше да се прибира вкъщи, защото знаеше какво я чака. Мама и татко много обичаха най-малката си дъщеря и се грижеха единствено за нейното възпитание. Никой не обръщаше внимание на Христина. Тя не им беше нужна.

На следващата сутрин момичето отвори гардероба си и видя куфар. Беше го купила отдавна, за всеки случай. И той беше дошъл. Христина реши да напусне дома си. Знаеше, че Лиза ще я приеме по-добре от собствените ѝ родители.

Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

Адам живееше с баба си. Той беше послушно и възпитано момче. Един ден той доведе приятелката си Кристина в къщата. Тя учела в същия факултет като внука на Лиза. Бабата на Адам била ясновидка и веднага видяла, че момичето няма родители. Кристина била сираче. Момичето се приближило до баба си и я прегърнало. Макар че Лиза знаеше, че е сираче с все още живи родители. Старицата приготвила много различни ястия и поканила младежите на масата. Те обаче вече бяха обядвали в университета, така че не бяха гладни.

След занятията Христина работеше като оператор в кол център. Тогава Адам каза на баба си, че е време Христина да си тръгва, защото бърза за работа. Преди да си тръгне, той забрави телефона си и се върна да го вземе. Докато момичето го чакаше, Лиза се приближи до нея и каза:

– “Дъщеря ми, ако някога имаш нужда от помощ, можеш да разчиташ на мен. Тя има тристаен апартамент, така че Христина може да остане тук, когато пожелае. Момичето се усмихна и прегърна старицата.

В крайна сметка Лиза беше права. Момичето беше сираче, а родителите му все още бяха живи. След работа Христина не искаше да се прибира вкъщи, защото знаеше какво я чака. Мама и татко много обичаха най-малката си дъщеря и се грижеха единствено за нейното възпитание. Никой не обръщаше внимание на Христина. Тя не им беше нужна.

На следващата сутрин момичето отвори гардероба си и видя куфар. Беше го купила отдавна, за всеки случай. И той беше дошъл. Христина реши да напусне дома си. Знаеше, че Лиза ще я приеме по-добре от собствените ѝ родители.

Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

Адам живееше с баба си. Той беше послушно и възпитано момче. Един ден той доведе приятелката си Кристина в къщата. Тя учела в същия факултет като внука на Лиза. Бабата на Адам била ясновидка и веднага видяла, че момичето няма родители. Кристина била сираче. Момичето се приближило до баба си и я прегърнало. Макар че Лиза знаеше, че е сираче с все още живи родители. Старицата приготвила много различни ястия и поканила младежите на масата. Те обаче вече бяха обядвали в университета, така че не бяха гладни.

След занятията Христина работеше като оператор в кол център. Тогава Адам каза на баба си, че е време Христина да си тръгва, защото бърза за работа. Преди да си тръгне, той забрави телефона си и се върна да го вземе. Докато момичето го чакаше, Лиза се приближи до нея и каза:

– “Дъщеря ми, ако някога имаш нужда от помощ, можеш да разчиташ на мен. Тя има тристаен апартамент, така че Христина може да остане тук, когато пожелае. Момичето се усмихна и прегърна старицата.

В крайна сметка Лиза беше права. Момичето беше сираче, а родителите му все още бяха живи. След работа Христина не искаше да се прибира вкъщи, защото знаеше какво я чака. Мама и татко много обичаха най-малката си дъщеря и се грижеха единствено за нейното възпитание. Никой не обръщаше внимание на Христина. Тя не им беше нужна.

На следващата сутрин момичето отвори гардероба си и видя куфар. Беше го купила отдавна, за всеки случай. И той беше дошъл. Христина реши да напусне дома си. Знаеше, че Лиза ще я приеме по-добре от собствените ѝ родители.

Translated with www.DeepL.com/Translator (free version)

Адам живееше с баба си. Той беше послушно и възпитано момче. Един ден той доведе приятелката си Кристина в къщата. Тя учела в същия факултет като внука на Лиза. Бабата на Адам била ясновидка и веднага видяла, че момичето няма родители. Кристина била сираче. Момичето се приближило до баба си и я прегърнало. Макар че Лиза знаеше, че е сираче с все още живи родители. Старицата приготвила много различни ястия и поканила младежите на масата. Те обаче вече бяха обядвали в университета, така че не бяха гладни.

След занятията Христина работеше като оператор в кол център. Тогава Адам каза на баба си, че е време Христина да си тръгва, защото бърза за работа. Преди да си тръгне, той забрави телефона си и се върна да го вземе. Докато момичето го чакаше, Лиза се приближи до нея и каза:

– “Дъщеря ми, ако някога имаш нужда от помощ, можеш да разчиташ на мен. Тя има тристаен апартамент, така че Христина може да остане тук, когато пожелае. Момичето се усмихна и прегърна старицата.

В крайна сметка Лиза беше права. Момичето беше сираче, а родителите му все още бяха живи. След работа Христина не искаше да се прибира вкъщи, защото знаеше какво я чака. Мама и татко много обичаха най-малката си дъщеря и се грижеха единствено за нейното възпитание. Никой не обръщаше внимание на Христина. Тя не им беше нужна.

На следващата сутрин момичето отвори гардероба си и видя куфар. Беше го купила отдавна, за всеки случай. И той беше дошъл. Христина реши да напусне дома си. Знаеше, че Лиза ще я приеме по-добре от собствените ѝ родители.

 

Rate article
Лиза веднага видя, че момичето е сираче с живи родители. Баба ѝ я прегърна и каза нещо