Леля, трябва да напуснеш къщата ни. – Мама иска да се върне и да живее тук!

Леля, трябва да се изнесеш от нашата къща. Мама иска да се върне и да живее тук и аз съм щастлива от това. Тя е нашата майка, а ти си нищо за нас. Опаковай си нещата бързо, моля те.

Жената погледна тъжно към момичето, което беше отгледала през последните 10 години. Тя беше заменила нейната и на брат ѝ майка.

-А сега тя ме изгони… – помисли си тя тъжно.

Жената сама не би останала тук, но когато директно помоли да си тръгне, човекът, когото обичаше, ѝ даде топлина и грижа. Жалко е…

-Куфарите са опаковани, можем да извикаме такси. Добре, че има къде да отидем – покойният съпруг се е погрижил за това.

Преди 10 години:

-Да заживеем заедно, да не се крием повече.

-Необходимо е да поговорим с децата ти, в случай че са против.

-Не, няма да са, вече съм говорила с тях, липсва им женската топлина.

 

Жената се тревожеше за много неща. Какво да прави с едностайния си апартамент? Единственият ѝ син живеел в чужбина. Тя не искаше да го отдава под наем, наемателите щяха да направят такава бъркотия, която после нямаше да може да се почисти.

Мъжът предложил да продаде апартамента и да сложи парите на депозит в банка срещу лихва, да ги остави да лежат там. Жената се съгласила…

След като събрала всички необходими вещи, тя се преместила в дома на съпруга си. Апартаментът бил продаден бързо, а парите били внесени по сметката на жената.

Мъжът имал две ученички. Майката на децата, бившата му съпруга, напуснала дома в неизвестна посока. Вероятно се е разхождала някъде…

Мъжът бил успешен фермер, построил красива къща, стоял здраво на краката си.

Запознал се е с жената чрез приятели. Тази скромна, мила жена веднага му харесала.

Дълги години беше живял със съпругата си и беше забравил какво е да общуваш с нормална жена.

Тя работеше като учителка в училище. Отдавна се беше развела със съпруга си, живееше сама.

От дете синът ѝ мечтаел да работи в известна компания в чужбина. И когато пораснал, сбъднал мечтата си. Жената приела решението му, въпреки че разбирала, че няма да може да вижда внуците си, а и сина си.

С него тя се чувствала като жена, красива и желана. Той се грижел за нея красиво, подарявал ѝ цветя, водел я на кино и в ресторанти.

Тя обичаше децата, затова лесно се премести в тяхната къща.

-Как да ви наричаме? Можем ли да ви наричаме леля?

-Разбира се, че можете. Хайде да отидем на вечеря, изпекох вкусна питка и направих компот.

Децата бяха щастливи да хапнат домашно приготвена храна. Жената нямаше време да готви, а децата имаха голям апетит.

Тя напуснала работата си, имала достатъчно пари. Децата я приели добре, били доволни от една добра леля.

Дъщерята навършила 16 години. Баща ѝ не ѝ разрешава да ходи на дискотека.

-Но, тя вече е пълнолетна, кога, ако не сега, да отиде на танци? Това е подходящата възраст.

-О, това е излишно. Трябва да мислиш за обучението си!

-Но тя учи добре, какво друго искаш?

Мъжът махна с ръка, което означаваше – прави каквото искаш!

Момичето намигна щастливо на жената и изтича да се приготви за дискотеката.

Синът направи нещо в училище. Мъжът искал да му се скара. Тя го спря.

-Но, това може да се случи на всеки, той е момче и няма да делят нищо вечно. Нека се научи да отстоява себе си, моля те, недей.

Мъжът се съгласи. Жената заговори разумно. Баща му често го е ругаел в детството, така че това се е смятало за нормално във възпитанието. Но жената го убеждава, че това е неправилно.

Първата любов на дъщеря му е била безответна. Тя плачеше с горчиви сълзи, казваше, че не може да живее без него.

Жената я погалила по главата и казала, че е умна и красива и ще срещне добър човек. След това предложила да правят маски за лице, да варят плодов чай и да гледат хубав филм. Момичето избърсало сълзите си и се съгласило.

След като завършило училище, момичето отишло да учи по-нататък, омъжило се.

Родил се син, на когото жената помагала да се грижи за детето. Синът отишъл да работи. Всичко било наред.

Но после съпругът внезапно починал. Линейката не могла да помогне…

Много хора дошли на погребението, жената била уважавана и обичана. Тя организирала всичко както трябва. Не можеше да повярва, че съпругът ѝ си е отишъл.

-Погледнете, бившата му съпруга е тук. Тя дойде на погребението. От толкова години не се интересува от деца. Вижте в какво се е превърнала – тръгнала е на разходка…

Жената видя една зле облечена жена да стои до дъщеря ѝ.

Малко преди да умре, мъжът сякаш почувствал нещо.

– “Да вземем парите и да ти купим апартамент. Не трябваше да го продаваме, нека си стои. А и цените на жилищата сега са се повишили.

Жената сви рамене и се съгласи. За щастие, именно нейният апартамент се продаваше, така че те го купиха и го дадоха под наем на свои приятели.

И сега жената стана ненужна. Собствената им майка им е по-близка, ясно е, и тя има право на прошка.

Тихо затваряйки вратата, жената огледа къщата, в която беше щастлива за последен път.

Необходимо е да започне да живее наново. Без съпруга си, без децата си.

Те са направили своя избор и тя го е приела. Оказва се, че тя е нищо за тях.

Срамно е, но какво може да се направи.

Rate article
Леля, трябва да напуснеш къщата ни. – Мама иска да се върне и да живее тук!