Синът на Лаура се простудил, температурата не спадала. През нощта момчето помолило майка си за портокали. Те не били вкъщи, а и било твърде късно да се отиде до магазина. Лаура решила, че бързо ще изтича и ще се върне. Не искала да откаже на малкия си син.
Тя заключила петгодишния си син в апартамента и изтичала до магазина. Лаура отишла в един далечен магазин, за да купи портокали. На връщане към дома тя решила да мине по кратък път. Спрели я трима мъже, те били пияни.
– Какво горещо момиче. Къде отиваш? – казал единият от мъжете и й препречил пътя. Лора се уплаши, но не за себе си, а за сина си. Той беше сам вкъщи и ако нещо се случи с нея, не се знае колко дълго ще трябва да остане сам вкъщи, а дори и болен.
– Моля ви, пропуснете ме, малкият ми син ме чака вкъщи. Моля ви – каза Лора, като почти се разплака.
– Защо да бързам? Момчето ще почака. Искате ли нещо за пиене? Имаме такова хубаво питие, няма да съжалявате – засмя се вторият мъж.
Лаура се опита да мине, но един от мъжете я притисна към стената. Започна да я опипва и тя се опита да се измъкне, но не можа.
– Къде отиваш? Ще свършим само една бърза работа и после можеш да си тръгнеш.
– Помощ! – Лора се опита да извика, но една ръка беше притисната към устата ѝ.
– Какво правиш? – чу се силен глас зад мъжете.
– Занимавайте се със собствената си работа. Или искаш и ти да се позабавляваш? Тогава се нареди на опашката. – Каза онзи, който държеше Лора за устата.
Мъжът замахна и удари мошеника. Започнала схватка, тримата пребити мъже се разбягали в различни посоки, а Лора не можела да се опомни.
– Защо ходиш на тъмни места? Ако не бях останал в гаража си, какво щеше да ти се случи? Трябва да бъдеш по-внимателна – каза мъжът. Той въведе Лора в къщата. Увери се, че тя е добре, и се сбогува с нея.
Седмица по-късно Лора срещнала спасителя си в магазина. Той предложил на сутринта тримата да отидат на кино. Мъжът бързо се сприятелил със сина на Лора и те започнали да се срещат.