Казвам се Емилия . Вече нямах сили да понасям безкрайното пиянство на съпруга си. Затова за пореден път опаковах всички вещи на Рафал и го изхвърлих през вратата. Нека отиде при майка си и да й развали нервите.
Живеех с Рафал от две години и за това време вече няколко пъти го бях изхвърляла от къщи. Рафал отиде да живее при майка си. Когато живееше с майка си, той не пиеше и не се държеше зле. Държеше се като истински ангел. И тогава той поиска прошка и разрешение да се върне при мен и сина ми.
Свекърва ми обвини мен: че не мога да контролирам съпруга си:
– Ти си съпруга! И трябва да намериш подход със съпруга си!
Но аз го виждам по друг начин. Рафал също трябва да положи усилия. Ако тя не може да се справи сама без Рафал! Имам собствен апартамент, който наследих от леля си, имам добра работа. Дори имам кола. Рафал печели много по-малко от мен. Но той е толкова красив, мил и добър, когато е трезвен, че много го обичам.
Рафал също ме обича, но той има друга голяма слабост: обича да пие. Когато е пиян, си мисли, че е всемогъщ, че всички са негови врагове, и започва да разбива всичко около себе си. Смяташе мебелите в апартамента ни, дърветата и пейките на улицата за свои врагове.
Заради ужасното си поведение той няколко пъти се озова в полицията. Там получаваше глоби. В работата му се караха, но не го уволниха. За първи път след инцидента Рафал се държеше много добре: беше тих и спокоен. Не пиеше, поправяше мебели. А това, което вече не можело да се поправи, просто изхвърлял и купувал нови.
Но на мен ми беше омръзнало от неговите лудории. Много ми беше омръзнало от тях. Един ден търпението ми се пречупи, събрах вещите му и го помолих да си тръгне. А той изхвърли чантата с вещите си през прозореца. Чантата удари съседа, който тъкмо минаваше по улицата. Слава Богу, той оцеля. Но той беше много ядосан. Когато Рафал избяга на улицата, те започнаха да се бият. Полицията отведе и двамата. Откараха го в болница, а после го вкараха в затвора. Той получи една година.
Живеех спокойно, но всеки уикенд свекърва ми идваше на гости. Тя ми се караше. Крещеше на цялото стълбище. Не я пусках в апартамента ни. Свекърва ми ме обвини, че съм вкарала Рафал в затвора. И докато бедният ѝ син е в затвора, аз се наслаждавам на живота и се срещам с мъже. Но тя ще ми съсипе живота и ще ми отмъсти за сина си!
Това продължи, докато с Рафал не се разведохме официално. Но дори и тогава свекърва ми не се успокои. Тя започна да ме взема на подбив. Но и това не помогна. Тогава тя започна да пише жалби срещу мен до всички власти. Пишеше, че умишлено съм отблъсквала съпруга си, за да се срещам с мъже.
Това беше ужасно глупаво, но наистина съсипа репутацията ми. Забелязах, че съседите вече бяха започнали да ме оглеждат тайно. Разбира се, това не ми харесваше много.
А после получих повишение в работата и ми предложиха добра работа в друг град. Не отказах и след месец и половина се преместих. Много съм щастлива, че приех предложението.
Вече са минали повече от 20 години. Никога не съм съжалявал, че се преместих в друг град. В този град срещнах добър мъж, родих още две деца. А първият ми брак: първият ми съпруг и свекърва, за които сега си спомням с ужасһттр://news.bg Добре е, че всичко това е в миналото.