Робърт е израснал в сиропиталище. Както всички останали деца, по-късно Кейт му разказала как е попаднал там. На сутринта го намерили пред портата. Студеното, гладно момче се тресяло от страх и дори не можело да говори. По това време той бил на около три години. Робърт бил отведен, затоплен и попитан кой е и кои са родителите му. Момчето повтаряло едно и също – Робърт, Робърт. Той нямал никакви документи или карта със себе си.
Кейт се грижеше за него. Всички деца я обичаха много. Тя беше добра, любезна жена. Нямаше собствени деца, затова отдаваше цялата си любов на чуждите деца. Всички те веднага тичали при нея с проблемите си или искали съвет. Преди всичко Робърт никога не я напускаше. Тя го харесвала особено много и му отделяла много повече внимание, отколкото на другите деца. Носеше му сандвичи, рула или го приютяваше. Взимала го в стаята си и му давала чай или какао, които момчето просто обожавало.
Годините минават бързо. Момчето напуска институцията. Намерил стая в пансион и започнал да се учи за дърводелец. По-късно му обещали да му дадат апартамент. Но Кейт казала, че ако не му дадат ключовете от апартамента веднага, той няма да направи нищо добро на Кейт. Имат много подобни случаи. Явно са дали ключовете на някой друг вместо на него. Но Робърт все още се надяваше на най-доброто.
След като завърши, го помолиха да напусне стаята си в пансиона. Опита се да си намери квартира, но безуспешно.
Обикаляше от офис на офис. Правеше това всеки ден, докато не му омръзна. Но трябваше да спи някъде, затова отиде при Кейт. Добре, че тя си беше вкъщи. По това време тя вече приготвяше вечеря, сякаш очакваше гости. Робърт започна да ѝ се оплаква от съдбата си: няма работа, няма къде да живее. Той не знаеше какво да прави по-нататък.
Тогава старата дама му предложи да пренощува при нея.
Тя така или иначе била сама, така че щяло да бъде по-лесно. На следващия ден Кейт даде на Робърт адреса на човек, който можеше да му помогне да си намери работа. Пред очите ѝ бяха израснали много деца. Много от тях все още я помнят и й се обаждат. Сега един възпитаник на техния дом има собствена работилница, затова тя го изпрати там. Вечерта му казала да прекара нощта отново при нея. Момчето се върнало щастливо. Бил нает на работа и работата му харесвала.
Един ден, когато Робърт се прибрал вкъщи, намерил в къщата едно момиче. Беше я виждал някъде преди, но не знаеше коя е тя. Оказало се, че това е Софи, също от сиропиталището. Тя била с една година по-малка от Робърт. Тя била толкова красива, че той не можел да откъсне очи от нея.
За разлика от Робърт, на Софи беше даден апартамент. Оттогава те започват да се срещат. Кейт можеше само да се усмихне тихо. Бяха толкова красива двойка.
Когато Робърт отново отиде в офиса, за да попита за апартамента, това се превърна в афера. Започнаха да го разпитват за всичко. Робърт разказа всичко. Не един и двама души бяха уволнени от работа. И се оказа, че синът на един държавен служител е ползвал апартамента му дълго време. Ако не се беше появил Робърт, вероятно никой никога нямаше да разбере за това.
Седмица по-късно той получи ключовете от апартамента.
Шест месеца по-късно младата двойка се оженила. Разбира се, Кейт беше главният гост на сватбата им. Младата двойка ѝ отделяше цялото си внимание през цялата вечер. Тя вече е член на семейството им и беше първата, която разбра, че очакват нов член на семейството. Робърт и Софи я помолиха да се оттегли, защото скоро ще трябва да се грижи за детето им. Затова Софи и Робърт я приеха при себе си. Никой друг освен нея няма да се грижи за бебето им. Кейт няма да бъде сама в апартамента. Те ще й дават апартамента под наем, така че няма да им трябват допълнителни пари. И всичко ще бъде наред.