– Къде сте? – Бела чу гласа на съпруга си в слушалката. – Колко време можеш да чакаш?! – Идвам, скъпа! Бела бързо се сбогува с приятелката си и потегли право към дома. Влизайки в къщата, тя влезе в кухнята с усмивка.

– “Къде си?” Бела чува гласа на съпруга си по телефона.

-Идвам, скъпа! Току-що изтичах при приятелката си за минута! Отдавна не сме се виждали…

Бела бързо се сбогува с приятелката си и потегли направо към дома.

Пол се върна от работа по-рано. Не беше дълго бягане – приятелката ѝ живееше наблизо, само на две къщи разстояние…

Влизайки в къщата, Бела се опита да се успокои, съвзе се и влезе в кухнята с усмивка.

Тя наля на съпруга си гореща супа в голяма купа и взе малко заквасена сметана от хладилника.

– “Яж, скъпи, рано ли си днес? Нещо в работата?” Бела попита любопитно.

-Спешно ме изпращат в командировка. Прибрах се вкъщи, а теб те няма вкъщи!” – “Не, не. Пол отговори. “Мъжът не е нахранен, а тя тича наоколо с приятелките си!

Бела само кимна с глава, усмихна се виновно и продължи да тича около съпруга си, предлагайки му добавки, хляб, чай

Пол се хранеше в мълчание. Бела стоеше до стената и наблюдаваше как съпругът ѝ се храни. В паметта ѝ се появи картина от детството ѝ. Майка ѝ стоеше до печката и гледаше как съпругът ѝ се храни. Винаги готова да угоди, тя често понасяше обидите на баща си и никога не му противоречеше.

Бела възприе това поведение на майка си. Как можеше да разбере на шестгодишна възраст, че поведението ѝ е неправилно? Баща ѝ често се карал. Но майка ѝ не му казвала нищо и не му противоречала.

Когато Бела навършила 13 години, тя за първи път задала въпрос на майка си:

– “Мамо, защо слушаш всичко това от татко, не бива да е така, когато се омъжа”, уверено каза Бела.

– “Дай Боже, Бела, ще видим”, каза майка ѝ, отиде в другата стая и тихо заплака.

Бела се запознава с Пол на 23-годишна възраст, когато работи като екскурзовод. Пол беше в нейната група.

Той забеляза едно красиво момиче с коса с цвят на пшеница и очи, сини като езера.

След обиколката той се обърна към Бела с въпрос.

-Провеждате ли индивидуални обиколки? Можете ли да ми покажете някой “нетуристически” град?

Вечерта Пол покани Бела в едно кафене, за да ѝ благодари. За негова изненада тя се съгласи. Той беше внимателен и грижовен.

Три дни по-късно той се връщаше у дома. Бела го придружи до влака. Започва дълга кореспонденция и разговори. Едва след шест месеца Пол успя да дойде отново.

Срещата беше радостна. Бела почувства, че много харесва Пол.

Той не прилича на баща ѝ. Той е нежен и грижовен.

Бяха заедно цели две седмици. Тя си взе отпуск. Тя с удоволствие се съгласи да отиде с Пол.

Десетте дни отлетяха като един ден. Тогава Бела представи Пол на родителите си. Мама разбра, че е време дъщеря ѝ да се омъжи, а Пол изглеждаше надежден и достоен мъж.

Този път Пол си тръгна сам, като обеща на родителите на Бела да се върне след три месеца. И отново кореспонденция и обаждания. Той пристигна неочаквано преди Нова година.

– “Не мога да чакам повече, Бела, омъжи се за мен. Ела с мен в столицата, там имам къща, родителите ми отдавна знаят за теб и ще те посрещнат с радост.

Бела беше толкова доволна от тези думи. Не се смущаваше от факта, че почти не го познаваше, макар че си кореспондираха от една година, тя знаеше само от думите му.

Тя все пак се съгласи на убеждаването на Пол, напусна работата си и те заминаха заедно.

Къщата беше голяма, на 20 км от града. Имаше и значителна ферма.

На нея, която беше израснала в града, ѝ беше трудно да свикне с новия начин на живот.

Тя вече не мислеше за работа. Бела стана домакиня…

Оказало се, че животът ѝ постепенно започнал да се превръща в живот на “донеси и получи”.

Тя все още се съпротивляваше вътрешно, намери си приятел.

Не искаше да разстройва майка си с оплакванията си. Все повече и повече осъзнаваше, че Пол не е същият като преди брака.

Постепенно той стана властен, не търпеше възражения.

Пол опаковаше куфара си. След час колата ще дойде за него…

-Кога ще се върнеш, Пол? -Белла попита плахо.

-След седмица, не се натъжавай…

Той отиде при жена си и я прегърна.

-Бъди добра.

На следващата сутрин тя отиде в службата по вписванията, подаде молба за развод и отиде при майка си…

Не искаше повече да живее така със съпруга си…

Това е решението, което Бела взе.

А вие какво мислите? Правилно ли постъпи Бела или не?

Rate article
– Къде сте? – Бела чу гласа на съпруга си в слушалката. – Колко време можеш да чакаш?! – Идвам, скъпа! Бела бързо се сбогува с приятелката си и потегли право към дома. Влизайки в къщата, тя влезе в кухнята с усмивка.
Meine beste Freundin hat immer wieder versucht, abzunehmen. Ich habe sie nicht wiedererkannt, als ich von der Arbeit zurückkam.