Аз съм на 31 години и отглеждам две дъщери на 3 и 1 година, не работя, майка съм на пълен работен ден – това е мой съзнателен избор!
Когато родих първото си дете, естествено, наивно предположих, че “бабите ще помагат в началото”. Оказа се, че те са много повече пречка, отколкото помощ, и трябваше да се справям с всичко сама.
Нека ви разкажа повече за това:
След раждането на дъщеря ми, а още повече след изписването, се чувствах толкова безпомощна – и като цяло не можех да разбера от коя страна да подхождам към бебето. Това, което сега, след две деца, изглежда елементарно – преди три години предизвикваше обща тъпота у дома.
Разбира се, както се оказа, “в главата” никъде не бяха написани инструкциите за грижа за дететоһттр://)))))
По някаква причина очаквах, че по-възрастното, опитно поколение със сигурност знае как се преоблича, къпе, храни, реже нокти и какво се лекува. Общо взето, трябваше сама да се ориентирам, защото бързо стана ясно, че мненията им се различават дори за това как да се къпятһттр://)))))
Разбира се, научих се как майсторски да сменям памперси и много други неща.
Изпитвам голямо уважение и благодарност за всичко към майка ми и свекърва ми, а ето какво ме кара да се усмихвам:
Баба 1 (свекърва ми):
-Трябва да кажеш молитва над водата и да позволиш на детето да я пие само.
-Половин година по-късно си купих филтър.
-Междувременно купувам сив сапун – с него трябва да се мие само бебето. Между другото, трябва да го използвате и при раздразнения.
-Възпитавате децата си лошо – затова се разболяват (не знам защо).
-За да накарате детето си да спре да крещи, трябва да го заведете при шаманка – тя ще му помогне.
Баба 2 (майка ми):
Крясъците – нищо страшно, ще минат от само себе си. Температура – дайте една таблетка, ще мине.
Купувате на децата си прекалено много играчки, трябва да сте по-скромни.
Ще дойда в събота в 13:00 ч., за да седя с внуците, но после трябва да отида на кино в 16:00 ч. и така всеки уикенд.
Сладко, солено може да се дава на бебето от 6 месеца на практика. Ако бебето поиска, тогава може да опита всичко.
Обичам майка си, но сега имам много въпроси за това как ни е отгледала!
Как ме е хранила и как се е отнасяла към мен или изобщо не се е отнасяла към мен. Често ни оставяха при баба ми и, доколкото си спомням, по цял ден ядяхме само тестени изделия, а вкъщи винаги ядяхме мазна храна. Като дете кашлицата ми беше пренебрегвана няколко пъти и накрая се оказах с магарешка кашлица. А сега започвам да разбирам откъде идват проблемите ми с панкреаса и с черния дроб, който изразходваше повече, отколкото трябваше.
Извод – чувствам се чудесно с нашите баби, но не мога да си представя да им поверя децата за няколко дни. Да, под наблюдение. Не съм параноик, но се страхувам.