“Какви хора!” – каза мъжът с усмивка, виждайки стар познат. Жената се стресна и изпусна пакета със сладолед от ръцете си

– О, какви хора!” – мъжът се ухили, когато видя стария си познат. Жената се стресна и изпусна пакета със сладолед от ръцете си. “Изглеждаш зле, приятелю. Не си се гримирал, в някакви грозни потници… Никога не си си позволявал да изглеждаш така с мен.

– Грешиш – усмихна се жената и потърси някого на касата.

– Не, не съм сбъркал, скъпа моя, – мъжът се приближи, взе опаковка сладолед и я сложи в ръцете на обърканата жена – Как мога да те объркам с някого? В края на краищата ние живяхме заедно в продължение на пет години.

– Не ви познавам – жената се опита да го заобиколи, но той не я остави да мине.

– Престани да се държиш като дете. Не ти ли липсвах?

Жената се опита всячески да се овладее. Разбира се, тя познаваше този мъж. Веднъж щяла да се омъжи за него, датата на церемонията била определена, ресторантът бил поръчан… Но седмица преди сватбата жената се прибрала късно и видяла, че на мъжа ѝ не му е скучно. Тогава се оказало, че тази дама не е първата.

– “Всички жени ли досаждаш, или само аз имам такъв късмет?” – попитала саркастично жената, сгъвайки ръце на гърдите си: “Нямаш ли си жена?

– О, радвам се, че попитахте – мъжът се усмихна, доволен от реакцията на бившата си приятелка, – след месец ще се женя. Дай ми адреса си и ще ти изпратя покана.

– Мога да се справя и без такова щастие – накрая жената видя правилния човек и махна с ръка, привличайки вниманието му.

– А вие, както виждам, сте сам? Съжалявате ли за прибързаното си решение? Сега щяхме да живеем заедно, може би щяхме да имаме дете…

– Детето не е куче, за да го имаш – отвърна рязко жената и леко се усмихна на приближилите се към нея хора. Едно малко момиченце, на две години, не повече, протегна ръце към нея.

– “Нещо не е наред?” – попита мъжът, като подаде момиченцето на майка му.

– Не, всичко е наред. Бях избрала сладолед за дъщеря си. – Жената оправи шапката на дъщеря си. – Избрахте ли месо? Или трябва да отидем в друг магазин?

– Ще отидем в друг, тук вече всичко е разпродадено. Време е за барбекю, какво да кажа.

– Чакайте, още не сме приключили разговора – прекъсна разговора един мъж, който не обичаше да го пренебрегват.

– А вие, извинете, кой сте вие? – мъжът, който се приближи до него, го погледна изненадано. – И какво искате от жена ми?

– Нищо, мъжът просто е направил грешка – побърза да се намеси жената, която не искаше да продължава разговора. Искаше й се да се отдалечи колкото се може повече и да забрави този човек като ужасен сън.

– Чакай, – мъжът изведнъж се усмихна, поглеждайки към “минувача” – Да не би това да е бившата ти? Знаеш ли, онази, която доведе друга жена в спалнята точно преди сватбата ти? Тогава трябва да ти благодаря! Ако не беше такъв глупак, никога нямаше да срещна жена си! Така че, благодаря, човече!

Мъжът нарочно говореше силно, като виждаше, че и други клиенти слушат разговора им. Някои от тях явно го познаваха и сега тихо се смееха на зачервеното му лице. Особено внимателна беше една ефектна блондинка с торба ябълки в ръце.

– Това беше отдавна и не е вярно! Обичам само теб и никога не съм ти изневерявал!

Мъжът наблюдаваше двойката, която напускаше магазина, със задоволство. А после прегърна любимата си жена през кръста, целуна дъщеря си по бузата и попита:

– Ами да отидем в друг магазин? Искам кебапчета…

 

Rate article
“Какви хора!” – каза мъжът с усмивка, виждайки стар познат. Жената се стресна и изпусна пакета със сладолед от ръцете си
Sveiki. Mano vardas Adomas. Manau, kad esu jūsų sūnus.