Леля ми винаги е била изключително енергичен човек. Тя имаше собствен бизнес и винаги изпреварваше всички останали. Леля ми правеше всичко възможно, за да осигури на децата си добро бъдеще. Тя даваше на децата си всичко до последната стотинка. После леля ми се разболя. В продължение на десет години тя се бори отчаяно с болестта и все пак победи. Лелята се стараела да не прави разлика между децата си и разделяла всичко по равно.
Купила на дъщеря си двустаен апартамент, а две години по-късно преместила сина си от едностайния стар апартамент в двустаен апартамент в добра част на града. Само за да не ревнува синът ми и за да не го настройва снахата срещу майка му. Тя подари на дъщеря си кола, а на сина си – подобна. Децата ѝ израснаха разглезени. Всичко пречеше на сина ѝ: конкурентите или нестабилната икономическа ситуация. Той не се интересуваше от факта, че просто трябва да направи нещо, за да успее. Успял да се ожени за една много властна жена.
Снаха му винаги завиждаше на другите. Това важеше особено за София, дъщерята на леля ѝ. Тя започваше да вдига скандали от нищото:
– “Майка ти цял живот е мислила за София. На нея не ѝ пука, че има син. Той ѝ даде място на пазара. “София изкарва пари, а ние цял живот се влачим. Ти си глупак, ако не знаеш как да поискаш пари от майка си.
Синът отиде при майка си. В крайна сметка лелята също отстъпила на сина си място на пазара, за да не се ревнуват децата едно от друго. Снахата се продавала сама, но София наела едно момиче, защото сърцето ѝ било повече в друг бизнес. Тя имаше офис в един салон за красота. София беше много по-проста от брат си. Тя просто не знаеше как да пести пари. От дете беше свикнала да харчи всичко. Щом се сдобиеше с пари, тя ги харчеше.
И тогава леля ѝ се разболя. Всичките ѝ спестявания бяха похарчени за лечение. Тогава брат ми каза на сестра ми:
– “Аз ще заема мястото на майка ми на пазара. Аз имам по-голяма нужда от нея, а ти имаш собствен бизнес. Нямаш нищо против, нали?
София не искаше да противоречи на брат си. Наистина нямаше нужда от две сергии на пазара. Вече имаше достатъчно неща на главата си – трябваше да се грижи за майка си. Мама и София бързо свършиха парите, затова сестра ѝ се обърна към брат си за помощ. Мама трябваше да продължи лечението си.
– Аз нямам повече пари. Вложих всичките си пари в бизнеса. Загубихте ли здравия си разум? Как можеш да продадеш жилището на майка си на пазара? За какво ще живееш? Мама така или иначе няма да се изправи. Загуба на пари е да влагаш пари в нея! Заведете я в болницата – добре. Не мога да направя нищо друго.
София се обърна и си тръгна. Трябваше да помоля приятелите си за пари. Някак си успях да се измъкна от това и всичко се оправи. Но болестта не се отдръпна. Два месеца по-късно леля ѝ почина. София и брат ѝ трябваше да делят апартамента на майка си. Тогава брат ми извади тефтера си.
– “Продължавах да си записвам колко пари съм похарчил за майка ми. Когато ги разделяш, трябва да вземеш това предвид. И не си пазил касовите бележки напразно.
Записваше колко е похарчил за бензин, когато е закарал майка си в болницата. Колко пари е похарчил за хранителни продукти, когато е дошъл на гости на майка си. София мълчаливо дала всичко на брат си.
С това, което ѝ е останало, тя изплатила дълга на сестра си. Поръчала паметник за майка си. Майка ѝ казваше:
“Дъще, чувствам, че брат ти ще бъде по-хитър, когато разпределя наследството след моята смърт. Не му казвай, но аз купих апартамент на името на сина ти. Пуснах в него няколко наематели, докато внукът ми е малък, така че един ден ще се почувстваш по-добре. Само се увери, че брат ти няма да разбере за това. Те са егоисти, а ти не си такъв”.
Майката казваше истината.