“И майката извежда сина си.” История, която разплаква сърцето ви и ви кара да настръхнете

Слънцето е залязло. Тина вече се е събудила и е отишла в кухнята, днес синът ѝ ще работи, за да приготви любимото си ястие. Ще дойдат за него след няколко часа, достатъчно време, за да се приготви. И да остави сина да спи. Единственият ѝ син, единствената радост в и без това трудния ѝ живот. Възпитала го е, както е могла, и е отгледала прекрасно момче, и най-важното – мъж! И красавец, и майстор, и всичко в него!

– Мамо, – събуди се синът, – колко е часът, закъснях ли?

– Два, сине. Върни се да спиш. Ще ти направя чаша от любимия ти чай.

– Няма нужда, мамо. Скоро ще тръгнем. Ще се отбия при Кели и ще се сбогувам. Обещах да изчакам цяла година. А след това, мамо, ще се забавляваш и ще имаш внуци. Десетки от тях! Не се натъжавай!

Скоро той вече седеше на масата и любимото им ястие – сладкиши с извара. Никой не ги обича, само той ги яде.

Тина седна срещу него и се влюби:

– Мамо, защо продължаваш да ме гледаш така?

– Искам само да те видя в мен, за да ми стигне за цяла година. Искам само времето да отлети, а ти да си отново тук, да седиш до мен.

Майка ми ме изпрати в провинцията. Прекарахме последните няколко минути заедно. Предстои ми цялата година.

– Често ми се обаждай, сине. Можеш да ми кажеш лека нощ и аз ще се почувствам по-добре.

– Разбира се, мамо! Но не го приемай толкова тежко. Защо са всички сълзи? И сега ще трябва да живея с…

Тя бързо избърса сълзите си. Колата дойде, синът ми се качи, вратата се затвори. Той отпътува. Тя стоеше там и не можеше повече да сдържа сълзите си – те се търкаляха и търкаляха, а тя продължаваше да стои.

– Чакам те, върни се, една година не е много.

– Леля Мери, – пита снаха ми снаха си, – вече трети ден виждам тази старица на пътя, какво търси? Тя идва, усмихва се, плаче и се връща обратно. Коя е тя?

– Това е Тина! Синът ѝ е отишъл да работи преди двайсет години. Нямаше и следа от него. А тя, горката жена, сигурно е полудяла. Въпреки че по цели дни обикаля селото, говори с хората и се грижи за обществото. И всяка сутрин отива да се сбогува със сина си. Вече мислехме да я дадем на лекари, но не можахме. Сърцето на мама я боли.

– Двадесет години всеки ден? – жената избърса сълза.

– Всеки ден, всеки ден!

Тази история докосна ли душата ви?

 

 

Rate article
“И майката извежда сина си.” История, която разплаква сърцето ви и ви кара да настръхнете
“Какви хора!” – каза мъжът с усмивка, виждайки стар познат. Жената се стресна и изпусна пакета със сладолед от ръцете си