И чий е този плик?” – момичето попита младоженците, като оправяше сватбената си рокля

Чий е този плик? – попита момичето младоженеца.

-Чий? – попита той.

-А този, красив, розов.

-Не знам, – мъжът сви рамене, – не ме интересува.

“Какво имаш предвид, че не ти пука?” – “Не ти пука. – почти изкрещя булката, – тук няма пари – и тя отвори плика, като го разкъса малко с възмущение.

-Може би е изпаднал? Не погледнахте ли на пода?

Булката се завъртя на място, повдигна обемния подгъв на бялата си сватбена рокля и каза.

-“Не ме бъркайте, отварях пликовете на леглото. И в тях определено нямаше нищо. Спомняш ли си кой какъв плик даде и какви подаръци?

-Но… – мъжът започна да се протяга, опитвайки се да си спомни, -всичко мина добре, щастлив съм – добави той, отхапвайки от сандвича с хайвер.

-Не разбираш, някой дошъл, хапнал, забавлявал се и това е всичко! И не ни е дал нищо!” – “Не, не, не, не, не, не, не, не. – булката се нацупи, – а това е поне хиляда лева.

-Попитай майка си, тя е събрала парите на подноса, може би си спомня или знае къде са отишли.

-Твоите и моите родители днес не са тук, те празнуват. Слушай, кой е снимал по телефона, когато са се раздавали подаръците?

-Не знам.

-Определено роднините са дали такъв плик, оплакаха се, че нямат пари, ще дойдат без букет. Точно така – предположи булката.

-Не, те ми дадоха сертификат за инструменти, беше в жълт плик, в същия цвят като логото на магазина.

-А кой тогава? А в чата на сватбата ни има само снимки, няма видео, защо никой не го публикува?” – “Не, не. – жената беше нервна.

Съпругът, който продължаваше да маже червен хайвер върху третото парче багета, не споделяше вълнението на жена си.

-А ти продължавай да ядеш и да ядеш!

-Аз съм гладен, не съм ял нищо, освен две лъжици салата!

-Но ти си пила.

-Колко е много! -оправда се той.

-Дай да си вземем това, това… – той започна да се усмихва и да намига на жена си.

-Какво имаш предвид? Аз пресмятам парите.

-Но, къде ще отидат тези подаръци, ще ги броиш утре, – съпругът я прегърна и се опита да я целуне.

-О, не я докосвай, трябва да върна роклята, може да я скъсаш.

Ще внимавам, – не се отказа новоизлюпеният съпруг.

-Отказах, че не!

-Всичко е ясно, сандвичите ми ме чакат.

Булката нервничеше, броеше парите, разопаковаше подаръците, разхвърляше опаковъчната хартия из цялата стая. Младоженецът си хапваше сандвичи.

-Спиш ли – попита булката хлипайки.

– “Какво? Не, не спя – каза мъжът, събуждайки се от дрямката си.

Още един плик без пари, как така – тя завъртя синия плик във вдигнатата си ръка.

– “Чуваш ли?” – попита мъжът, – телефонът ти ли е или моят?

-Нищо не чувам, разбирам, че гостите ни са си тръгнали, представяте ли си, – размазвайки спирала по лицето си, жената не спираше. Тя взе телефона си и като видя, че майка ѝ се обажда, отговори.

-Да, мамо.

-Преведохте ли вече парите?

-Не, има пликове…

-Парите за момчето и момичето също сложих в една кутия за бонбони, нали знаеш, пластмасова, да не я загубиш.

– “Какви пари за момчето и момичето?” – не разбра жената.

-Как? Събрахме в един розов плик, че ще се роди момиче, и в един син, че ще се роди момче. Момичето спечели!

 

Rate article
И чий е този плик?” – момичето попита младоженците, като оправяше сватбената си рокля
Ich brachte mein erstes Kind zur Welt, als ich 38 und mein Mann 50 war. Jetzt bereue ich es.