Годеникът ми ме остави в службата по вписванията, без да обясни причината. Две години по-късно най-накрая се омъжих.

Когато бях на двадесет и две години, Макс ми предложи брак. Запознах се с него на рождения ден на един приятел, той беше на 25 години. Мислех, че това познанство няма да доведе до нищо, но грешах.

На следващия ден момчето ме срещна близо до дома ми. В ръцете си държеше книжка с цветя. И след това срещите ни продължиха всяка вечер. След три месеца Макс ме покани в дома си, където се запозна с майка си. Тя ми се стори много учтива и ученолюбива жена.

Но онази вечер Макс беше много нервен. Когато дойде време да се сбогуваме, майка ми не искаше да пусне сина си да си тръгне с мен.

– Просто ще я придружа до вкъщи – каза Макс.

Вече вървяхме към дома и аз попитах:

– Не бях достатъчно добър за майка ти, нали?

– Защо мислиш така? Ти току-що я срещна за първи път, а тя винаги е толкова сериозна с мен.

– Но беше очевидно, че тя е недоволна от нещо. А ти не си на себе си.

Макс се опита да се оправдае, но това доведе само до неудобно мърморене.

Тогава момчето призна, че майка му е искала да го сгоди за дъщерята на своя приятелка. Но той е бил против това. Защото сега си има приятелка, която обича. Но свекърва ми ме притискаше. Въпреки това аз все още изпитвах чувства към сина ѝ.

По-късно решихме да станем приятели. Макс все още стоеше на собствените си позиции и не слушаше майка си.

Същия ден напуснах бързо работа, за да се приготвя и да отида в службата по вписванията. Чувствах се най-щастлива.

– И така, какво мислите вие? – попитах аз.

На което Макс ми даде объркан отговор:

– Отивай, а аз ще те настигна след няколко минути.

Чаках в службата по вписванията повече от час. Човекът така и не се появи. Опитах се да го намеря навън, но без успех. Разстроих се и се прибрах вкъщи. Реших да се обадя. Майка му отговори на обаждането ми:

– Синът ми напусна града. Оставете го да почива в мир, той си има друга.

Започнах да плача. Не можех да разбера тази постъпка. В продължение на половин година не чух и дума от Макс.

Не очаквах да го срещна повече. Минаха две години и аз се омъжих. Младоженецът ми беше бивш съученик, с когото се запознах в един търговски център.

Живяхме заедно в продължение на двадесет години. Един ден той си отиде. От този брак имах дъщеря, която по това време вече беше студентка. Не планирах да се омъжвам отново.

Но един ден отново се сблъсках с Макс, когато бях на гости на майка ми. Той седеше на пейката в двора и ме извика. Седнах до него. Мъжът започна да говори, макар че думите не му идваха лесно. Той ме попита как съм. Разказах му за загубата си и за това, че сега имам дъщеря. След това Макс се извини за действията си в службата по вписванията.

Той призна, че е имал чувства към мен. Същия ден обаче видял майка си пред къщата и си помислил, че тя ще иска да унищожи разписката, затова се опитал да ме предпази от нея. Така и стана, той искаше да изгуби майка си, но го арестуваха за двадесет години.

Макс искаше да вземе майка си вкъщи, но тя каза, че не се чувства добре. Искаше да ме предупреди, но жена ми каза, че заради майка си може да мине без телефон за един ден. Напътствията на майка ѝ проработиха. Тя манипулира положението си.

Човекът реши да не бърза и да изчака известно време. Но на следващия ден се почувствал засрамен от постъпката си. Не можеше да намери думи, с които да обясни ситуацията. И изведнъж го изпратиха в командировка за две седмици. Макс си помисли, че това е за добро.

Тогава се сприятели с приятелката на майка си, към която не изпитваше никакви чувства. Бракът им се разпадна след пет години. След това той има още два неуспешни брака. Казваше, че непрекъснато мисли за мен и за щастието, което е толкова близо…

Послушах го и се качих да се сбогувам.

– Чакай – каза Макс, – майка ми вече е на страницата, но не е забравила за теб. Казва, че само с теб съм бил истински щастлив.

– Нека да е здрава – казах аз. – И ти си щастлив!

Простих на Макс за стореното, но нямах намерение да се примиря отново.

Какво мислиш за тази ситуация? Правилно ли постъпи момичето?

 

Rate article
Годеникът ми ме остави в службата по вписванията, без да обясни причината. Две години по-късно най-накрая се омъжих.
Wie ich in einer Sekunde die Liebe zu meinem Mann verlor