Франк е имал само майка си, но тя се е разболяла и е починала. Той почти не я помнеше, само топлите ѝ, меки ръце. Франк остава при баба си, която вече е стара. Живееха само с пенсията си, трябваше да пестят от всичко, за да свържат двата края. Момчето носеше овехтели дрехи. Нямаше почти никакви играчки, само една счупена кола, която намери до контейнера за боклук и поправи с тиксо.
Едно дебело момче от техния двор постоянно тормозело Франк. Той стоеше пред него и се смееше.
– Ти си сирак. Никой няма нужда от теб. Баба ти ще умре и ти ще попаднеш в сиропиталище!
– Кой ти каза това?
– Майка ми.
Дебелото момче извади един бонбон от джоба си и пошушна предизвикателно опаковката. Франк рядко ядеше много бонбони. Той се върна вкъщи, размазвайки сълзи по бузите си. Баба му лежеше на леглото, а тялото ѝ периодично се разтреперваше в пристъп на кашлица. За пръв път Франк забеляза, че баба му наистина е много слаба и нездрава. Тя се беше простудила, но те не можеха да си позволят лекарства. Той се намръщи и отиде до аптеката.
Отначало аптекарката демонстративно не го забеляза, но когато той почука на прозореца, тя изръмжа гневно:
– Какво искаш?
– Баба ми е болна, дайте й нещо за настинката, моля.
– Момче, имаш ли пари?
– Не, нямам.
– Така че се махай оттук, никой няма да ти даде нищо без пари.
Аптекарката понечила да изгони момчето, но един клиент я спрял.
– Не се притеснявайте, ще купим всичко, от което се нуждае баба ви.
Тя плати за лекарството против настинка и те отидоха в дома му. След това тази жена често ги посещаваше. А когато бабата починала година по-късно, тя осиновила момчето.