– Е, дъще, недей – уплаши се майката. – Къде да го отложи, какво друго да чака. Купихме си рокля.

– Е, дъщеря ми, недей – уплаши се майката. – Къде да го отложим, какво друго да чакаме. Купихме рокля.

– По-добре да се омъжиш още веднъж, отколкото да не се омъжиш изобщо! – Преди петнайсет години, казваше майката на Лиза, Мария, която усърдно се подготвяше за сватбата на дъщеря си.

Младоженецът, ако трябва да сме честни, съвсем не беше маловажен: от онези, които обичаха да се забавляват и да пият. “Явно не е за семеен живот!” – Приятелките на Лиза си шепнеха многозначително. Но тя не разполагаше с нищо друго. Макар че повечето от бившите ѝ съученички вече бяха омъжени с деца на ръце. Беше малко неудобно да седиш наоколо като момиче. Все пак Лиза се омъжваше без особен ентусиазъм. Изобщо не беше сигурна, че е направила правилния избор.

– Може би не трябва да го прави? – колебливо попита майка си. – Може би е по-добре да отменя сватбата? Или поне да я отложиш? Да изчака?

– Е, как, дъще, не го прави? – Тя се изплаши. – Какво има да се отлага, какво още трябва да се чака? Всичко е купено! Поръчано е кафене. Хората са поканени, баба вече е купила билети за влака – какво сега, да ги предаде или какво? Как можеш да отмениш нещо сега, какво правиш? Всичко е готово! Да, не се притеснявай, това са всички булки преди сватбата, така че. Е, в крайна сметка ще се разведеш, ще го обмислиш. Това не е каменната ера! Поне няма да кажат, че никой не се жени…

Мария искрено пожела на дъщеря си щастие. Разбира се, тя не можеше да не види, че бъдещият зет – мъж “не е този. Но принцът на бял кон, мислеше си тя, може да чакаш цял живот и да не чакаш. Така или иначе никой не е съвършен.

– Бракът е лотария! – Каза Мария. – Никога не знаеш какво ще се случи и как ще бъде…

“Опитните” приятелки само въздъхнаха: – Някакъв странен брак. От любов? – Не! Омъжена по любов? – Не звучи и като това. Изчислен? – Нелепо… Това не е план! Този човек няма нищо. О, добре, това е нейният живот. Добре е, че можем да скъсаме по всяко време. … Не бях виждал Лиза от години, а едва наскоро чух за живота ѝ.

Тя е омъжена, все за същия мъж, и живее прекрасно. Имат две дъщери, умни и красиви момичета. Съпругът ѝ е бизнесмен, който не пие и капка алкохол и е много успешен и заможен дори по стандартите на столицата. Според общите й приятели Лиза и съпругът й живеят точно в унисон един с друг.

– Идеалните семейства съществуват! – въздъхна, разказаха ми за тях. – Съпругът ѝ е просто страхотен. Тя е такава късметлийка! Къде е намерила такъв диамант? Лиза и съпругът ѝ се преместили от едно малко градче в съседния град, преместили и Мария, която обича внуците си, а свекърва ѝ, изглежда, също не я е оставила. На новото място всички имат просторни апартаменти, има селска къща, Лиза кара нова чуждестранна кола. По-малката дъщеря има бавачка, по-голямата – гимназия, а домакинята работи вкъщи.

Лиза не работи, няколко-три пъти седмично върши доброволен труд в благотворителна фондация – за душата, както казва тя, за да не кисне вкъщи. Тя има пълно доверие на съпруга си и той ѝ дава толкова пари, колкото тя поиска, за домакинството, за децата и за нищо. Два-три пъти годишно семейството отива на екскурзия. Те вече са пътували в много страни.

Бракът е лотария, а тук е просто въпрос на късмет, почти невъзможно е да се предвиди как ще протече животът с този мъж? Понякога хората сякаш вземат всичко предвид, предвиждат всичко и се развеждат след няколко години. А понякога такива “странни” бракове продължават да живеят, независимо от всичко.

Rate article
– Е, дъще, недей – уплаши се майката. – Къде да го отложи, какво друго да чака. Купихме си рокля.
Mano uošvė visada eina per mūsų šaldytuvą ir ima maistą.