Двадесет и три години по-късно, след като онзи гадняр я изоставя в деня на сватбата ѝ, Уенди го среща отново. Тя не можеше да повярва на очите си. Не знаеше какво да прави.

Уенди стоеше сама в търговския център и чакаше дъщеря си, с която щяха да пазаруват, да ѝ намери рокля за сватбата на нейна приятелка. Тогава един плешив мъж с гръбначен кош се приближи към нея отзад:

– Уенди? – попита той, докосвайки рамото ѝ.

– Антъни, наистина ли си ти? – беше трудно да се види в него някогашният красавец, но Уенди никога няма да забрави такъв мошеник в живота си – ти… се промени.

…Преди 23 години Уенди и Антъни се подготвяха за сватбата си. Бяха красива двойка, много хора говореха за тях с любезна завист.

Беше настъпил денят на сватбата. В дома на Уенди цареше празнично вълнение. Всички обикаляха напред-назад, нещо приготвяха, нещо украсяваха, а тя се готвеше за службата, през която минават всички булки преди сватбата, за да направят семейния си живот щастлив. Докато всички, включително и Антъни, чакаха булката, до къщата ѝ пристигна кола, от нея излезе една жена и започна да пита всички къде е младоженецът, уверявайки, че тя е истинската му свекърва.

– Извинете, – майката на Уенди застана пред нея, – сигурна ли сте, че не сте объркана?

– Не мисля, че е така, – изчаквайки Уенди, жената каза, че дъщеря ѝ очаква дете от Антъни, – ще имаш време да си намериш мъж. Ти не си бременна, а дъщеря ми се разхожда с коремче. Тя е в колата, срам я е да излезе. Лиза, излез от колата!

Уенди почти припадна при вида на момичето с приблизително седеммесечен корем. Тогава Антъни се качи в колата и отиде да се ожени за Лиза.

– И така, Лиза родила момиче… “слънчице”. Постоянно страдаме с нея, тя има много болести още от раждането… и ние с жена ми не се обичаме много. Животът ни не се получи…

– Е, по твоя вина – сви рамене Уенди и гордо си тръгна.

 

Rate article
Двадесет и три години по-късно, след като онзи гадняр я изоставя в деня на сватбата ѝ, Уенди го среща отново. Тя не можеше да повярва на очите си. Не знаеше какво да прави.
Fragen Sie niemanden. Und fragen Sie nicht die Kinder.