Дъщеря ни скоро ще навърши четири месеца и никога не сме я виждали

дъщеря ни все още не е навършила четири месеца. А ние никога не сме я виждали   .

Вече бяхме подготвили всички необходими документи за осиновяването на момиченцето. Очаквахме го с нетърпение. Беше само въпрос на време тя най-накрая да влезе в дома ни и ние да станем щастливи родители. Единственото, с което разполагахме, беше снимка на дъщеря ни. Показвахме я на роднини и приятели, но никога не бяхме виждали момичето. Докато събирахме всички необходими документи, нашето момиче беше в болницата. Но по някаква причина не смятахме за необходимо да отидем там.

И това беше най-голямата ни грешка. Не го направихме, защото болницата беше далеч от работата ни. Никой нямаше да ме пусне да отида от работа, а и беше много дълго пътуване след работа, тъй като отнемаше до два часа в едната посока. По това време почти не познавахме дъщеря си, тя беше непозната за нас. Момичето беше твърде малко, за да си спомня каквото и да било. По един или друг начин щяхме да се срещнем. Главното беше, че на хартия вече бяхме нейни родители.

Но съпругата ми продължаваше да ме убеждава, че трябва да отидем да видим детето, защото това ще я накара да се почувства много по-спокойна. Татяна наистина искаше да бъде близо до дъщеря си. Така че отидохме. Беше късна есен. Пътуването ни отне много време, но си заслужаваше. Когато видяхме дъщеря си, започнахме да плачем. Тя беше изключително мило момиче    . Но не вярвахме, че тя ще си спомни за нас.

С нетърпение очаквахме следващото пътуване, за да видим дъщеря си. Времето минаваше много бавно. На мен и съпругата ми ни се струваше, че не сме виждали момичето от две седмици, но бяха минали само два дни. Тогава медицинската сестра каза, че е видяла някои промени в детето. Веднага щом пристигнехме, момичето се усмихваше и беше спокойно, а след като си тръгнехме, започваше да плаче много. Изглежда усещаше, че има голяма нужда от нас и че й липсваме. Така е. Толкова малко дете, а вече разбира всичко.

А сега дойде времето, когато всички сме заедно. Толкова много ни липсваше този момент на пълно щастие. Нарекохме момиченцето Марина. А наскоро със съпругата ми научихме още една страхотна новина – момиченцето ще има братче.

 

 

Rate article
Дъщеря ни скоро ще навърши четири месеца и никога не сме я виждали