Дълги години тя живее щастливо със съпруга си, но опознава истинското му лице едва когато той се пенсионира.

Преди 24 години се омъжих за военен. И всичко започна толкова сладко.

Запознахме се на сватбата на един приятел. Макар че военният град се оказа мрачен, но хората там са добри – всички са приятели. Затова останах в гарнизона. Веднага след сватбата получихме жилище. А след години се преместихме в голям апартамент в близост до гарнизона.

Две деца, луд ритъм на живот, пикници, постоянно отсъствие на дежурния ми съпруг, гости: всичко това ми харесваше. Почти не ми се налагаше да работя, защото нямаше нужда.

Съпругът ми беше на такава позиция, че всичко беше безплатно. Дори многобройните ремонти не бяха извършвани за наша сметка. Но с течение на годините приятелите се преместиха, децата отидоха да учат, а съпругът ми, щом навърши 50 години, се пенсионира. Това беше изключително неочаквано. Оттук започнаха вълненията – беше необичайно да бъдеш в къщата през цялото време рамо до рамо с мъж, който винаги е на служба.

А след това имаше епидемия, беше невъзможно да се излезе навън. Мъжът започна да се подиграва с мен и дори с кучето. Едно спасяване беше през лятото, той напусна къщата за дълго време. Но през есента всичко се повтори. Разхожда се, хленчи, недоволен е от всичко. Единственото ми желание беше да отиде да работи някъде, а не да си стои вкъщи.

Не искаше да се връща в службата, а и никъде нямаше да работи. А пенсията му беше добра. Опитах се сам да му намеря работа, но никой не искаше да наема бивши прапоршчици.

На местата, където се съгласяваха да го наемат, човекът категорично отказваше да работи. Положението е безнадеждно: вкъщи стана тясно и за двамата, а и нямат общи интереси. Мъжът ми се вкопчва във всичко, което правя аз, а аз – във всичко, което прави той. Вече сме говорили за развод, но дали децата ще пострадат от това! Това е просто непоносимо.

 

Rate article
Дълги години тя живее щастливо със съпруга си, но опознава истинското му лице едва когато той се пенсионира.
Елате спешно, моля, синът ми се задушава. Аз и баща ми не знаем какво да правим!” – умолява жената.