Да живеем заедно. Мога да отгледам внуците си. Как един непознат стана роднина

През годините съм живял с много хора. И меркантилни, и натрапчиви. Но имаше и добри хора, за които си спомням с нежност и днес.

Веднъж се изнесох от апартамента на една възрастна дама. Сложих всичките си вещи в коридора и реших да проверя дали не съм забравил нещо. Сбогувах се с нея и си тръгнах. Вечерта започнах да подреждам нещата на новото им място.

Сред съдовете намерих две бурканчета с ягодово сладко. Отначало си помислих, че съм взела набързо нещо, което не ми принадлежи, толкова неприятно беше, но реших да ѝ се обадя и да ѝ призная. Обадих й се и казах:

– Дори не знам как да го кажа, но намерих две бурканчета сладко в нещата си. Ще ги върна още днес.

– Ти си забавна, това е подарък за теб.

Промълвих тихо “благодаря” и се почувствах толкова добре. Направих бурканчетата с конфитюр и отидох при старицата за чай. Колко щастлива беше тя да ме види!

От този момент нататък ние с нея станахме приятелки, въпреки 50-годишната разлика. Грижех се за нея, давах й лекарства и помагах в къщи. Тя нямаше повече наематели, нямаше доверие на студентите.

Годините минаваха

Завърших обучението си и си намерих добра работа. Омъжих се и скоро ми се роди дете. Така заживяхме в апартамент под наем, като постепенно събирахме пари за ипотечен кредит.

Поддържаме връзка с една възрастна дама. Тя се грижи за моя Макс и ми помага със съвети и дела. Ако знаехте колко приказки е разказала тази добра жена на сина ми. Макс не познава бабите си, защото живеят далеч, затова я обича от цялото си сърце.

Един ден тя дойде при мен и каза:

– Толкова ме е страх да остана сама. Бих ти предложила апартамента си, но ще е твърде тесен. Защо да не го продадем, да вземем заем и да заживеем заедно? Аз ще отгледам внуците си, ще ти помагам. Знаеш, че няма да се намеся.

Бях зашеметен!

Разбира се, че бях щастлива. Просто трябваше да се посъветвам със съпруга си, защото това е много отговорна стъпка. Тази жена беше като наша роднина, така че не се съмнявах в одобрението на съпруга ми.

А как реагира съпругът ви?

Той се съгласи!

Започнахме да си търсим апартамент. Намерихме чудесен вариант. Гората е недалеч, въздухът е просто вълшебен. В сравнение с центъра на града, това е рай и земя.

Инвеститорът е солиден, къщата скоро ще бъде завършена и най-накрая ще намерим нашето семейно гнездо!

 

Rate article
Да живеем заедно. Мога да отгледам внуците си. Как един непознат стана роднина