Човекът случайно среща майка си, която го е напуснала преди 20 години. Той дори не можел да си представи какво ще му каже тя.

Един мъж и синът му се разхождали в парка близо до супермаркета. Те чакали майка им да приключи смяната си и тримата да се приберат вкъщи. Времето беше дошло. Момчетата влязоха в супермаркета. Към тях се приближила жена в униформа. – Как си пораснал. Не те познавам!” – каза тя и дори се опита да прегърне мъжа, но той направи крачка назад. “А кой е този човек?” – попита жената, като погледна момчето. Момчето се скри зад гърба на баща си. “Хайде да вървим, сине, ще чакаме майка ни в колата” – каза мъжът и двамата излязоха от магазина. След няколко минути към тях се присъедини и жената. “Какво прави тук?” – попитал мъжът, щом съпругата се качила в колата. Тя разбра за кого говори той. – Това е майка ти. Попита дали има работа за нея тук и ние й помогнахме – каза жената, – трябва да поговорите. – Тя не е моята майка! Тя напусна мен и баща ми.

Малкият син седеше отзад и наблюдаваше емоционалния разговор между родителите си. Преди всичко трябва да установиш връзка с майка си – каза жената, която вече седеше в кухнята, – обидата от детството бавно те изяжда отвътре. Така че влошаваш положението само за себе си. С всяка дума на жена си мъжът се чувстваше все по-зле и по-зле. Майка му винаги е била слабото му място. Той не я беше виждал повече от 20 години. Жената виждала колко трудно е на мъжа ѝ да слуша всичко това. Тя се приближи и го прегърна отзад. – Тя е единственото ти семейство на земята, а ти си нейното. – Ти и синът ти сте най-близките, за мен няма други. – Знам, че тя те е наранила. Но всички ние правим грешки. Струва си да поговориш с нея. Може би ще успее да ти обясни всичко… – Мъжът замълча. Той разбираше, че жена му казва истината, но сърцето му… сърцето му не му позволяваше да прости на майка си. Ще приготвя нещо, четиримата ще седнем и ще можеш да поговориш.

Синът ми и аз ще бъдем там. Не, не у нас. В неутралната зона. – Добре, ще й кажа мястото и часа. Можеш да я вземеш утре след работа – каза жената. На следващия ден мъжът чакаше майка си на входа на супермаркета. – Сине, здравей – каза жената, но нямаше опит да се прегърнат. – Хайде да отидем в парка. Той е наблизо. Разходката до парка премина в мълчание между сина и майка му. Никой от двамата не знаеше как да започне диалог. Просто вървяха мълчаливо, надявайки се някой да проговори. Седейки на пейката, жената не можеше да издържи на тишината. – Сине, прости ми, бях млада, вятърът в главата ми… ти знаеш всичко… – Защо? Не разбирам какво те накара да ме напуснеш? Къде беше ти, когато всички в детската градина рецитираха стихове за Деня на майката, а аз нямах представа къде е майка ми? Къде беше ти, когато в първи клас момчетата танцуваха с майките си, а аз седях и плачех?

Къде беше ти, когато всяка вечер седях на прозореца и гледах към двора в очакване на теб? И когато на всеки рожден ден си отправях по едно желание – да се върнеш… Съпругът ми едва сдържаше сълзите си, а майка ми вече ги изтриваше с носна кърпичка… – И на мен ми беше трудно, сине. Понякога дори спях навън. Нямах какво да ям. Да, знам, за всичко съм виновен аз, всичко съм правил глупаво. – Кой те накара да ни напуснеш? Тази фраза съдържаше цялата обида, натрупана за 20 години. Жената най-накрая поиска да се запознае с внука си. Мъжът отговори, че ще обсъдят това с жена му. Разбира се, след такива обиди синът и майка му не станали приятели, но той станал по-толерантен към майка си. Двойката била изненадана от трепета, с който баба му се отнася към внука си. Вероятно Анна  е отдала цялата си незаслужена любов на внука си.

 

Rate article
Човекът случайно среща майка си, която го е напуснала преди 20 години. Той дори не можел да си представи какво ще му каже тя.