Įdomybės
0192
– Страхотна у вас честност, Галина Николовна!
Хубава ви честност, Галина Николовна! Значи, нашите деца миналата година пекоха в градината, после цяла
Įdomybės
0311
Годините на веригата
Годините на Веригата Барон не си спомняше точно кога всичко започна. Може би защото за него времето беше
Įdomybės
0149
Ох, любими мои, какъв ужасен ден беше тогава… Сив, плачлив, сякаш самото небе знаеше, че в Златица страшно горе се случва. Аз гледам през прозореца на моята амбуланта, а сърцето ми е като стиснато в юмрук и бавно, бавно се свива…
Ах, мили мои, какъв ден тогава беше Сив, плачлив, сякаш самото небе знаеше, че в Долното село тежко горе
Įdomybės
064
– А ти, май, сегашните деца ги разбираш ли?!
” Ти явно не познаваш днешните деца добре! Здрасти, Галино, гледам теб какво ли правиш в градината
Įdomybės
051
За Най-Милата Майка и Нежното Щурче
Днес си спомних една история, която ме развълнува дълбоко. Той го намери зад ъгъла на една стара къща.
Дъщеря ми беше затворена в килера по време на сватбата ни, и бях разбита, когато разбрах кой го направи
След развода си бях решила, че никога няма да се омъжвам отново. Исках да посветя целия си живот на дъщеря си.
Įdomybės
0583
Стомахът ми ръмжеше като бездомно куче, а ръцете ми замръзваха. Вървях по тротоара, гледайки осветените витрини на ресторантите, с този аромат на прясна храна, който боли повече от студа. Нямах и една стотинка в себе си.
Стомахът ми ръмжеше като улична кучка, а ръцете ми замръзнаха до кости. Вървях по тротоара, оглеждайки
Įdomybės
0196
– Не забравяй, че живеш в моя апартамент и цял живот си тук. – Пак започваш. Сега ще ще ми го напомняш до края на живота?
Днес си спомних една неприятна сцена от живота ни. Всичко започна с една обидна фраза: ”
Įdomybės
01.2k.
След погребението на съпруга ми, синът ми ме заведе извън града и ми каза: „Сляз тук от автобуса. Вече не можем да те издържаме.“
След погребението на съпруга ми синът ми ме заведе на окраините на града и ми каза: Сляз тук от автобуса.