Įdomybės
059
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ТЪРСЯХ ИЗЧЕЗНАЛИ ХОРА В БЪЛГАРСКИТЕ ГОРИ И ГИ ВРЪЩАХ У ДОМА ИМ. НО КОГАТО НАМЕРИХ 14-ГОДИШНАТА ДЪЩЕРЯ НА ВЛИЯТЕЛЕН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ, ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ЖИВОТА СИ КАЗАХ ПО РАДИОСТАНЦИЯТА:
Двадесет години търсих изчезнали хора в балканските гори и ги връщах при близките им. Но когато открих
Įdomybės
0107
Ивана, а тези ти излишни килограми?
Стойна, а тези ваши излишни килограми? Няма ли проблем? майка на Димитър не се отчайваше. По мое мнение
Įdomybės
028
Оля, а тези твоите излишни килограми?
Марика, а тези ваши излишни килограми? Не ви ли се тревожи? майкатова не спираше. По мое мнение, аз нямам
Įdomybės
023
-Почакай, – каза той.
Изчакайте, каза той. Свалих се за миг на вашата гара, а когато се върнах в купето, всичко ми изчезна.
Įdomybės
0123
„Мамо, а къде са онези двеста хиляди лева, които Калина ти превежда всеки месец?” — след този въпрос на моята кухня не само тишината се срина
Мамо, къде са онези четири хиляди лева, които Милена ти праща всеки месец? след този въпрос в кухнята
Įdomybės
038
-Изчакайте, — каза той.
Почакай, каза той, вдигайки се от седалката. Слезох за секунда от вашата гара, а когато се върнах във
Įdomybės
079
Ти кога ще спреш, Маринко?
Кога ще се изместиш, Марианко? Майка стоеше в прага на кухнята, подкрепена в късата. В ръцете й чаена
Įdomybės
0129
Кога ще се спуснеш, Маричке?
Кога ще се преместиш, Марицино? Майка стои в проема на кухнята, опрена в рамото на вратата.
Įdomybės
061
Нина Петрова никога няма да забрави деня, в който трябваше да решава съдбата на чуждо дете. Беше сряда, съпругът й се прибра по-рано от работа, мрачен като есенен облак. Без да каже дума, Виктор й подаде плик.
Добре си спомням деня, в който трябваше да взема съдбоносно решение за нечие чуждо дете. Беше сряда