Įdomybės

Дъще моя, да те чакам ли в неделя?, попитах аз Калина с надежда в гласа. Разбира се, мамо, отговори тя.

Живяхме добре. Митко и аз се оженихме на трийсет години. Родихме си син кръстихме го Боян. Семейството

Прахът по черния път се издигаше бавно сякаш самият ден не бързаше да си иде. Спрях колата до стария

Малкото момиче, което не можеше да яде: Нощта, в която доведената ми дъщеря проговори и всичко се промени

Яна, да те чакам ли в неделя?, попитах дъщеря си. Разбира се, мамо, отговори тя. Цяла седмица очаквах

Случи се така, че аз и сестра ми делим една и съща свекърва. Всички харесваха мъжа ми, а той беше майстор