Įdomybės

12 януари, София Доколко остарях още тази вечер? Колко пъти на човек му се случва да трябва да решава

На една крачка от олтара Деси стоеше пред огледалото в стаята си и не можеше да се нагледа на отражението си.

Бабата под наем Господин Петров, моля ви, трябва да тръгна по-рано днес. Ще позволите ли? Детето ми се разболя.

Беднячка! извика бащата на младоженеца пред обредния дом. Не знаеше, че синът му никога няма да забрави това.

Просяк! каза бащата на младоженеца пред Гражданското. Не знаеше, че синът му ще го помни цял живот В

Не рови миналото Понякога си спомням как Калина, когато премина границата на петдесетте, често се замисляше

Господин Петров, много моля, но мога ли да си тръгна днес малко по-рано? Детето ми се разболя.

Срив в системата Божана, ти вкъщи ли си? Сашо, винаги съм вкъщи неделя сутрин. Знаеш го. Тогава отвори

Няма път назад Надежда остави порцелановата чаша на кухненската маса и задържа поглед върху мъжа си.