Įdomybės – Page 2 – Įdomybės!

— Мамо, а нека баба си отиде и се изгуби? Тогава ще е по‑добре за всички, — провокира Маша.

Майко, колко още? Ще ме преследваш цял живот? острано отговаря 15годишната Бойка. Не цял живот, а докато

Виждам те, не се крий. Какво правиш в нашия етажен коридор? – Котката гледаше с разкаяние, докато безмълвно, с тежки от студа лапи, се миеше по малкото ледено парченце от разтопения си пух. Сякаш казваше: сгреших, случва се, простете ми…

14февруари, 2024г. Днес отново се замислих за онзи бездомник, който се появи в двора пред нашата къща

Богат бизнесмен спира колата си в снега. Какво носеше разкъсаното дете, го остави замръзнал…

Снегът се сипеше тичко от небето, обгръщайки парка с дебел, безмълвен килим от бял пух. Дърветата стояха

Когато Мария повлече нишката…

Когато Ана Петрова дърпа връзката, с която е завързана чувалът, платното се разстила бавно, шепнешком шумейки.

Историята продължаваСтарият часовник в къщата започна да бие тройно, предвещавайки необичайно събитие, което щеше да промени съдбата на всички около него.

Събуждам се утре, точно до страничната част на леглото, където прекарах цялата нощ в безмълвно бурене.

— Майко, забавлявахме се в нашата къща в планината и върнете се обратно, — невестка изгонва свекърва от своя парцелСвекърва, обидена, замисли план да се върне и да докаже, че градината й ще зацъфне без нейното присъствие.

30 август, неделя Дневник Не мога да повярвам какво се случва около нас. Накрая успяхме да си осигурим

— Ех, тя се хвърли в кухнята! — Чух го от съпруга — и не издържахТогава реших, че е време да разберем истината зад всичко, което се случва в нашата къща.

Алай, иди в кухнята! чувам от съпруга и не мога да издържа. Мира гледа екрана на телефона. Иван й пише

Търпей, дъще! Сега си в ново семейство и трябва да се съобразиш с техните правила.

Търпи, дете! Сега си в другото семейство и трябва да се подчиняваш на техните правила. Ти не се оженва

Галя с приятелка се разхождаха в парка, когато изведнъж видяха мъж и жена, които се прегръщаха, а той ѝ шепнеше нещо на ушичка; жената щастливо се усмихваше, Галя ги наблюдаваше със широко отворени очи и не можеше да откъсне поглед – „Гале, какво правиш? Гале!“, изненада приятелката; „Нищо, тръгваме“, изведнъж каза Галя, момичетата се сбогуваха, а тя вървеше към къщата си, мислейки, че това не може да е истина – „Татко, как така?! Как можеш така с майка ми?!“, не вярваше на видяното.

30април, 2026г. Днес след спортните занятия с приятелката ми, Марина, не исках да се втурвам директно