„Че кой ще те вземе с пет деца?“ — майка изгони вдовицата на 32 години, без да знае, че в старата къща я чака наследство и нощен гост…
Кому си потрябвала, ти, с пет дечурлига, лепнати като ремаркета? така ме срещна собствената ми майка
Įdomybės
033
Сашка не понасяше дните, когато в дома за сираци идваха бъдещи осиновители! Защото за седемте години, прекарани тук, нито веднъж не я избраха.
Симона не можеше да понася дните, в които в дома за сираци идваха потенциални осиновители! Седем години
Įdomybės
0331
Ще ще не ще – ще не е за този хубавец. Да, той е страхотно момче във всяко отношение. Но не е моят! …
Ще се омъжа, ама не за тоя хубавец. Заслужава го, добре момче е отвсякъде, ама не е за мен.
Įdomybės
058
Виктор стигна с колата си до едно българско село, когато изведнъж забеляза момиче, което стоеше край шосето. Вече беше късно и наоколо нямаше жива душа. Той спря. – Ще ме закарате ли?
Виктор караше камиона си по малките пътища, докато постепенно стана тъмно. По навика си беше взел любимите
Įdomybės
0186
Никола дойде по спешно повикване. Вратата му отвори десетгодишно момче и малко момиче. – Мама скоро ще си бъде вкъщи, влизайте! Кранът в кухнята тече, – каза момчето.
Стоянов беше по последен адрес за деня, когато го повикаха още веднъж от фирмата, въпреки че вече си
Įdomybės
029
Днес се навършват точно три години, откакто тези пари стоят в жабката на колата ми. Хиляда лева, които никога няма да похарча.
Днес точно три години, откакто тези пари стоят в жабката на колата ми. Хиляда лева, които никога няма
Остана само една – последният шанс за истинско българско приятелство
Останах сама Вече се смрачаваше отвън, а мама още я нямаше. Виктория, като въртеше колелата на своята
Остана само една – българската сила и надежда в трудни времена
Остана сама Навън вече се стъмнява, а мама още я няма. Йоана, въртейки колелата на инвалидната си количка
Įdomybės
043
Никола дойде по спешен сигнал. Вратата му отвори десетгодишно момче и едно момиче. – Мама скоро ще се върне, влизайте! Кранът в кухнята тече, – каза момчето.
Митко се появи на адреса като в сън, сякаш бе плувал през мъгливи улици на стария Пловдив, в които въздухът