Знаех, че мъжът ми има любовница. Реших да я назнача в нашата фирма някои ме помислиха за луда.
Знаех, че Калоян мъжът ми има любовница. Но странно, не изпитах гняв, ни тъга. Просто в един сънен миг
Петнадесет години сънувах, че бракът ми е залата във физкултурния салон до пазара в София винаги си вземаш
Изминаха петнайсет зими и лета, докато разбера, че бракът ми напомня оня абонамент за басейна в квартала
Не. Решихме, че е по-добре да не довеждаш жена си и детето в този апартамент. Няма да можем да търпим
Мислех, че съпругът ми редовно плаща издръжка на трите си дъщери от предишния си брак. Но се оказа, че
Преди години вярвах сляпо, че съпругът ми се грижи за децата си от първия брак, както обещаваше.
Остани с детето. Аз ще отида сама на сватбата на брат ми.
Мъжът ми се прибра вчера от работа и беше доста странен.
Попитах го за сватбата, а той веднага сведе поглед. Каза, че ще ходи сам на сватбата…
– А аз? — останах изумена.
И мъжът ми ми каза: Скъпа, получих празна заплата този януари. Затова най-вероятно сам ще отида на сватбата. Ти се погрижи за детето. Нищо лошо няма да стане. Ще бъда само три дни, трябва да спя в хотел и да хапна нещо. И, разбира се, трябва да купя подарък за младоженците.
Бяхме младо семейство. Живеехме в едностаен апартамент. Свекърва ми ни го осигури. Аз бях в майчинство. Дъщеря ми беше на почти две години. Не бързах да тръгна на работа — нямах на кого да оставя дъщеря си. Родителите на мъжа ми ни дадоха жилището — благодаря им за това. Семейни дилеми.
Майка ми се оправяше сама, работеше на няколко места. Още в началото ми каза, че ако спешно се наложи да гледа детето, защото ще започвам работа — ще дойде веднага. Но за да си купя нова рокля или да си боядисам косата — и дума да не става. В такъв случай няма да гледа внучката.
Много добре познавам майка си. Между другото, всяка година пътува в чужбина. Всички уикенди прекарва по салони за красота и масажи.
Не сме имали сериозни семейни драми. Когато мъжът ми е вкъщи, мога да изляза да си свърша нещо. Вярно, не е много доволен и рядко ми позволява да излизам, и то за малко.
И тогава дойде поканата за сватба.
Малкият брат на съпруга ми реши да се жени. Трябваше да пътуваме до друг град за три дни. Отидох при майка ми с молба да остане с внучката си — все пак сватбата е важно събитие, само три дни. Освен това дъщеря ми е спокойна, не крещи и не плаче.
Майка ми отказваше дълго, но накрая с въздишка взе три дни отпуск. Бях много щастлива — нали вече две години седя вкъщи с дете. Поне на сватбата ще си почина малко…
Но мечтите ми се сринаха след заявката на съпруга ми.
За мен това щеше да е важно събитие. Кърмих дъщеря си година и не излизах от къщи. После се оказа, че никой не иска да я гледа. А мъжът ми често ходеше по служебни събития и командировки.
Наистина, не познавах добре брат му. Виждала съм бъдещата булка само на снимка.
Бях много обидена. Но съпругът ми не пожела да ме разбере. За него всичко беше нормално.
– Виж, скъпа, първо майка ти не е щастлива да стои с нашата дъщеря у тях. Нека се поотпусне и тя тия дни, а ти остани у дома. Не трябва да караш човек насила. Ако не иска, нека не стои. А и не познаваш толкова добре моето семейство. Какъв е смисълът от това пътуване за теб? Твоята задача е да си у дома и да гледаш детето. Аз ще отида и ще се върна.
Реших, че така никой няма да ходи. Защо съпругът ми ще решава какво да правя аз?
Вие как мислите, кой е прав в тази ситуация?
Лично аз мисля, че и майката на момичето, и съпругът ѝ са си малко нахални. Разбира се, бабата няма задължение да гледа внучката си, но може да помисли и за дъщеря си.
А съпругът изобщо не разбира жена си. Тя е посветила толкова време на детето си. И тя има нужда от почивка.
Трябва да го разбере, ако наистина я обича…
Момичето в тази ситуация е много тъжно. Напълно зависи от съпруга си. Никой не ѝ помага.
Ще е интересно да чуем мнението на читателите. Дано момичето намери сили да изрази своето мнение пред съпруга си.
Мили дами, не забравяйте, че живеем в свободна страна! Можете спокойно да изразявате мнението си — нищо няма да ви стане. Не е като съпругът да поиска веднага развод, ако му поставите условие. Ако все пак стане — значи чувствата не са истински. Трябва да се уважаваме и да доставяме радост един на друг! Остани с детето. Аз ще отида сама на сватбата на брат си. Вчера жена ми се върна от работа и изглеждаше
Остани с детето. Аз ще отида сама на сватбата на брат ми.
Съпругът ми се прибра вчера от работа и беше доста странен.
Попитах го за сватбата и той веднага наведе глава. Каза, че ще ходи сам на сватбата…
– А аз? – учудих се аз.
И тогава съпругът ми ми каза: „Скъпа, получих празна заплата през януари. Затова най-вероятно ще отида сам на сватбата. Ти погрижи се за детето. Няма да стане нищо лошо. Отивам само за три дни, ще трябва да спя в хотел и да ям нещо. И, разбира се, трябва да купя подарък за младоженците.“
Бяхме младо семейство. Живеехме в едностаен апартамент. Свекървата ми ни го беше дала. Бях по майчинство. Дъщеря ми беше почти на две години. Не бързах да се върна на работа – няма кой да гледа детето. Родителите на съпруга ми ни осигуриха жилище, та както се казва – за това благодарим.
Майка ми се оправя сама, работи допълнително. Веднага ми каза, че ако спешно ми трябва да гледа детето, ако започна работа, ще дойде. Но рокля или боядисване на косата – това няма как да стане, няма да гледа детето ми за такива неща.
Познавам добре майка си. Между другото, тя всяка година пътува в чужбина и прекарва уикендите си по салони и масажи.
В нашето семейство не е имало форсмажорни ситуации. Когато съпругът ми е у дома, мога да се занимавам с моите си неща. Само че той рядко ме пуска навън и то за кратко.
И после дойде поканата за сватбата.
Малкият брат на съпруга ми реши да се жени. Трябваше да пътуваме за три дни в друг град. Отидох при майка си с молба да остане с внучката си. Все пак сватба е важно събитие. Само три дни. А и дъщеря ми е кротко дете.
Майка ми дълго отказваше, но най-накрая с въздишка си взе три дни отпуск. Много се зарадвах. Бях уморена от две години вкъщи с дете и поне на сватбата ще си почина…
Мечтите ми се сринаха след като съпругът ми ми съобщи решението си.
За мен това беше важно събитие. Кърмих детето цяла година без да излизам почти. После стана ясно, че никой не иска да стои с нея. А съпругът ми често ходеше по фирмени събития и командировки.
Не познавам брат му добре. Вереницата му съм виждала само на снимка.
Много се обидих. Но съпругът ми не искаше да ме разбере. Мислеше, че всичко е наред.
– Скъпа, първо, майка ти не иска особено да взима дъщеря ни у тях. Нека тя си почине тези дни, а ти остани. Защо да я караме да се чувства неудобно? Ако не иска, нека не остава с детето. А и ти не познаваш наистина семейството ми. Какъв ти е смисълът да идваш? Твоята работа е да си с детето вкъщи. Аз отивам и ще се върна.
Затова реших, че никой няма да ходи. Защо той трябва да решава какво да правя аз?
Вие какво мислите, кой е прав тук?
Лично аз смятам, че майката на жената и съпругът ѝ са малко нахални. Бабата не е длъжна да гледа внучката си, но може да се замисли за дъщеря си.
И съпругът ѝ не разбира жена си – тя е посветила толкова време на дъщеря им. И тя има нужда от почивка.
Той трябва да я разбере, ако я обича истински…
Жената в тази ситуация е много тъжна. Напълно зависима е от мъжа си. Няма кой да ѝ помогне.
Ще е интересно да чуем мненията на читателите. Дано жената намери решение и покаже на съпруга си своето мнение.
Мили момичета, не забравяйте – живеем в свободна страна! Можете да си казвате мнението, няма да стане нищо. Няма да последва развод, ако жената постави условие на мъжа си. А ако се стигне дотам, значи чувствата не са истински. Трябва да се уважаваме и да си правим живота радостен.
Остани с детето, аз ще отида сама на сватбата на брат ми – когато семейната подкрепа липсва и трябва да се изправиш пред важен избор Остани с детето. Аз ще отида сама на сватбата на брат ми. Мъжът ми се прибра вчера от работа и беше някак странен.
