Įdomybės

Знаеш ли, ей така ти разказвам, както се говори по женски над кафе свекърва ми, Кина, беше майстор на

Поставих Ники на кръстопът. Мамо, защо пак отиваме при баба Галя? Не ми се ходи, там е скучно.

Вземай дъщеря си и си тръгвай! Повече между нас всичко приключи! Но, Сашо Казах, каквото имах да казвам!

Неделя е люпя картофи над мивката, борейки се с вечната битка: Защо винаги аз?, когато звънецът издрънча

В неделя белех картофи в старата столична кухня, когато звънецът издрънча два пъти, а после всичко замлъкна

Като се върна назад във времето, си спомням как една стара неделя белех картофи в кухнята, а камбанката

Грешка Айде де! Не може да бъде! Светлана неволно завъртя волана и едва не удари паркираната до нейната

Без вина виновна Взимаш си дъщеря си и двамата си тръгвате! Между нас вече няма нищо общо! избоботи Петър.

Когато майка ми каза ние те възпитахме, сега си ни длъжна, вече бях сложила подписа си под нотариалния