Įdomybės
0350
На 11 останах без майка – години без отговори, премълчаваното ѝ име и защо след толкова време потърсих жената, която избра да си тръгне
Майка ми напусна дома ни, когато бях на единадесет години. Един ден без предупреждение събра набързо
Įdomybės
021
Мислех, че семейството ми е стабилно и нормално – без драми, без ревност, без скрити сигнали или късни прибирания. Не съм подозирала нищо, докато в една обикновена петъчна вечер мъжът ми не сподели, че си тръгва заради по-млада колежка. Останах сама, без постоянен доход, изправена пред купища сметки, отчаяние и глад. Докато търсех работа, започнах да продавам домашни десерти на съседите, да оцелявам на ръба, със сълзи, но и с упоритост. Нито домът, нито животът ми са същите, но съм независима. Научих се да се боря, не от сила, а защото трябваше сама да оцелея, когато няма кой да ти помогне.
Бракът ми приличаше на панелна фасада в Пловдив невзрачен, но здрав, уж в реда на нещата. Нямаше ги шумните
Įdomybės
0185
Мислех, че животът и бракът ми са нормални – без инстаграм перфектност, но стабилни, без скандали и драми. Не усетих предателството – той беше все така коректен, не криеше телефона си, не закъсняваше, дори жената, заради която ме напусна, често идваше у дома на фирмени събирания и никога не подозирах нищо. Когато петък вечер той ме погледна в очите и ми каза, че си тръгва, светът ми се срина. Без доход, с неплатени сметки, лишения и сълзи – започнах от нулата: първо продадох един домашен десерт, после втори, после десет, разнасях ги пеша из квартала. С малко сън и упоритост успях сама да изплувам – не за да докажа нещо, а защото просто нямах друг избор. Новият ми живот не е лек, но е мой.
Бракът ми беше като стар албум със снимки нищо особено, леко избледнял, но изпълнен с познати улици от
Įdomybės
014
Алънка – Приключенията на смелата млада българка
Днес отново се утешавам в спомените, докато сълзите тичат по бледните, отпорени от бръчки бузи.
Įdomybės
0352
В сватбения си ден получих съобщение от сина на шефа: „Уволнена си. Поздравления за сватбения празник!“
В деня на сватбата ми получих съобщение от сина на шефа: Уволнена си. Честит сватбен ден. Показах го
Įdomybės
031
На 42 години съм и съм женен за момичето, което беше най-добрата ми приятелка още от осми клас – двете деца от софийския коридор, които споделяха чина, тайните, любовните драми и всички междучасия; история за приятелство от училище през развод, загуби и втори шанс, за да открия любовта в човека, пред когото никога не съм се преструвал – истинският ми дом след всичко.
На 42 години съм и съм женен за жената, която ми беше най-добра приятелка още от ученическите години.
Įdomybės
0102
На 42 години съм и съм щастливо женен за момичето, с което седяхме на един чин още в прогимназията в Пловдив – днес тя е най-добрият ми приятел и моята съпруга. Запознахме се в училище, между класните стаи, тетрадките и безкрайните разговори във Входа на блока. Дълги години споделяхме всичко – ученически любови, родителски спорове, младежки мечти и разочарования, без никога да прекрачим границата на приятелството. Тя беше на сватбата ми с първата ми съпруга – дори седеше до родителите ми. Видя края на този брак и остана до мен, когато всичко се разпадна – помагаше с преместването, гледаше с мен мачове в петък вечер, беше моето рамо в трудните моменти. Една нощ, години по-късно, осъзнахме, че чувствата ни вече не са само приятелски – имаше ревност, имаше погледи, и най-вече – имаше страх да не провалим едно приятелство, продължило повече от 20 години. След дълги колебания и изживени раздели дойде моментът, в който се решихме – на 37 и 36 години създадохме нашето семейство без голяма сватба, а с много осъзнатост и обич. Днес, след години заедно, знам, че не се ожених за най-добрата си приятелка по навик, а за единствения човек, пред когото мога да бъда истински себе си – без маски, без преструвки, без страх как ще ме види светът.
На 42 години съм и съм женен за жената, която беше най-добрият ми приятел още от времето, когато бяхме на 14.
Įdomybės
039
При вещицата за щастие
Радка Иванова наблюдаваше как жената с черната наметка запалваше и угасваше късчета от клечка, едно след
Įdomybės
064
Съпругът ми заряза мен заради сестра ми и отиде да живее при нея, а три години по-късно изостави и нея – този път заради най-добрата ѝ приятелка!
Сънувах, че съпругът ми Тихомир изчезна една сутрин, сякаш се разтвори в първите лъчи на софийската мъгла.