Įdomybės – Page 2 – Įdomybės!

Ще намериш своята съдба. Не бързай. Всичко има своето време.

Райна Стоянова има стара, малко странна традиция. Всяка година, в навечерието на Нова година, тя отива

– Но разбираш ли, Алче, че за такива като теб никой не се жени, – каза спокойно Арсен.

Но разбираш ли, Благо, че за такива като теб никой не се оженва, рече спокоят на Арсен, има жени за любов

Сърцето на котката глухо бие в гърдите, мислите се разпръскват, душата кърви. Какво би могло да доведе до това, че господарката го предаде на чужди хора, защо го изостави?

Когато на новото си жилище подари напълно черен британец, Мирела Петрова се остави на секунди в шок Скромната

Михаил скрива съжаление, че е побързал с развода. Умните мъже превръщат любовниците в празник, а той – в съпруга.

Максим Петров, след като паркира колата си пред апартмента на улица Георги Дрянов, влезе в жилищния вход

Моят закъснял съпруг… За първи път се ожених на 55 години…

Моят закъснял съпруг Първи път се ожених на петдесет и пет Пѐт години вече са изминали от нашия сватбен ден.

— Обстоятелствата не се случват сами. Те се създават от хора. Вие създадохте ситуация, в която изхвърлихте живо същество на улицата. А сега искате да ги промените, когато ви е удобно.

Иван Георгиев се прибираше от работа. Студеният зимен следобед обгръщаше улиците в тежка, сива светлина.

Никой не ги прогонваше, – отговарят едната и другата, – те самите по някаква причина не искаха да останат! Нека идват! Ще се радвамеТогава вратата се отвориха широко и в залата влезе весела група нови гости, готови да споделят радост и истории.

12ноември, 2026г. Дневник Седна до кухненския масив и му кажах: Седни! У дома ни няма!, а той, Петър

Усмихна се и каза: „Вече никога няма да докоснеш парите ми.“

25 март, 2026г. Днес бях в залата на Народния съд в София, където Светла, съпругата ми, седеше спокойно

— Не можех да го изоставя, мамо, — прошепна Михайло. — Разбираш? Не можехТой се наведе към прозореца, където вечерното слънце разтапяше последните сенки от миналото.

Мартин Стоянов беше на четиринадесет, а целият свят се навеждаше срещу него. Поскоро не желаеше да го разбере.