Įdomybės

Майка на Десислава почина преди пет години. Беше едва на четиридесет и осем. Сърцето ѝ спря, докато се

Пръстенът върху покривката – Не, каза Андрей, и в това кратко “не” имаше толкова много

Писмо от себе си Пликът беше оранжев. Ярък, нелепо ярък като мандарина на люта софийска зима.

Красива житейска поука… оставяща без думи Една жена, която от години живееше зле с мъжа си, получи инфаркт.

Красива равносметка… направо не стигат думи Една жена, която живееше много зле със своя съпруг

Да останеш сама на петдесет Липсваш ми, мило котенце. Кога пак ще се видим? Мария се отпусна на ръба

Красива житейска поука… човек онемява Една българка, която отдавна живее в студени отношения със

Пръстен върху покривката Не, казах аз, и в това кратко не се съдържаше толкова много, че Веселина спря

Дванадесет години ме гледаше като чужда. На погребението мъжът ми отвори нейната кутия и аз се разплаках