Įdomybės
Съботната сутрин обещаваше на Елена спокоен ден само за себе си. Стоян беше заминал още на разсъмване
— Върни бижутата на майка ми, недостойна си да ги носиш. Яна протегна ръка с дланта нагоре, сякаш й се
— Мамо, ама ти що замръзна? Подпиши тук и тук — и освободи вилата до неделя. Сега е моя. Росица ми тикна
– Вече не мога да живея с пенсионерка. Каза го, без да ме погледне, а право в чинията с кюфтета.
Чемоданът вече стоеше до вратата, а на печката още къкреше чорба. С питка. Както той обичаше.
– Ако сега прекрачиш този праг, назад няма да има. Ще блокирам всички карти – гласът на Борис звучеше
– Морето се отменя – каза Леонид, без да вдига очи от телефона. – Майка ми идва. Стоях насред спалнята
– Или го взимате днес, или просто го вържа край магистралата, – раздразнено каза мъжът в скъпо яке и
— Денис, кой е това? Откъде толкова хора? — гласът на Радка трепна, тя стисна по-силно лакътя на сина си.








