Котаракът мълчаливо я гледаше. Поемайки дълбоко въздух и събирайки смелост, Яна протегна ръка към него
На развода Мария каза: „Вземи всичко!“ — а след една година Иван горчиво съжали, че ѝ повярва
Когато Мария подписваше развода, в очите ѝ нямаше омраза – само спокойна решителност. „Вземи апартамента, вилата, колата, парите – всичко ти оставям“, каза тя твърдо. Иван бе шокиран, а адвокатът – смаян от липсата на скандал. След 30 години брак тя остави цялото имущество доброволно и започна нов живот от нулата – на квартира в Сливен, с първите си собствени теменужки на прозореца и работа като администраторка в дом за възрастни хора.
Докато Иван празнуваше „победата“ си из апартамента, без да може да свари дори яйца, все по-често чувстваше самотата зад празната маса, неремонтираната вила и изтеклата тръба. Видя старите семейни снимки, вкуси безвкусната си вечеря, и осъзна – не вещите са важни, а онази невидима грижа, която само Мария му е давала.
А тя, с нова прическа, пътуваше до морето с клуба за активни пенсионери, смя се, снимаше се и откри, че на 59 може да бъде щастлива. Иван остана с „всичко“, но разбра, че е загубил най-ценното. На развода тя каза: Вземи всичко! а след година той съжали, че й повярва Соня държеше документите както
На развода жена каза: „Вземи всичко!“ — а след година мъжът съжали жестоко, че ѝ повярва
Мария гледаше документите спокойно. Не изпитваше дори яд.
– Значи реши, а? – Петър се втренчи в жена си с раздразнение. – И как ще делим? – попита той.
Мария го погледна в очите. Без сълзи или молби – само твърда решимост, родена след безсънна нощ в размисли над изгубените години.
– Вземи всичко – прошепна тя твърдо.
– Какво означава „всичко“? – Петър присви очи недоверчиво.
– Апартамента, вилата на морето, колата, парите в банката – всичко, – посочи тя. – Не ми трябва нищо.
– Това е шега, нали? – започна да се усмихва Петър. – Някакъв женски номер?
– Не, Петьо. Няма номера. Тридесет години отлагам себе си. Тридесет години пера, готвя, чистя, чакам. Тридесет години слушам, че пътуванията са каприз, мечтите ми – глупост, увлеченията – излишък. Знаеш ли колко пъти исках да отидем на море? Деветнайсет. Колко отидохме? Три. И трите пъти ти мрънкаше, че е скъпо.
Петър въздъхна.
– Отново започваш. Имахме покрив, хляб…
– Да, имахме, – потвърди Мария. – А сега всичко ще е твое. Честито на победителя.
Адвокатът наблюдаваше стъписан тази странна раздяла без кавги и сълзи – жената просто се отказваше от това, за което другите биха се борили до край.
– Сигурна ли сте? Законът ви дава половината – опита той.
– Сигурна съм, – усмихна се тя. – Половин празен живот е просто празен живот в умален вид.
Петър едва прикриваше радостта си. Беше планирал скандали, пазарлъци, но това… дар от съдбата!
– Точно така! – удари по масата. – Най-сетне разбра.
– Не бъркай разум с освобождение – каза Мария и подписа документите.
До дома пътуваха заедно, но като на две различни планети.
Петър тихо си тананикаше стара песен. Колата друсаше по дупките на Софийските улици.
Мария гледаше през прозореца, а сърцето ѝ трептеше като пролетно птиче — усещането за свобода беше неочаквано и опияняващо.
…
(оригиналното име Наталья става Мария, Владимир – Петър, руският контекст се заменя с български, градовете – София, морето е Черно море, дача става вила, а сюжета и детайли се запазват максимално. Останалото от текста също би следвало да се адаптира при цялостно преобразуване на разказа. Може да се замени например Клин със Сливен, Питер с Варна, и т.н.)
Заглавието:
На развода жена каза: „Вземи всичко!“ — а след година мъжът жестоко съжали, че ѝ се е доверил На развода жена каза: Вземи всичко! а година по-късно мъжът съжалява, че ѝ повярва Ралица гледа документите
В коледната вечер наредих трапезата за двама, макар да знаех, че ще седя сама. Извадих най-красивите български чаши, подредих приборите, изгладените до хрущене салфетки и собственоръчно бродираната бяла покривка – онази, която той толкова обичаше и сравняваше с очите ми от младостта. Сготвих любимите му български ястия, не защото някой ще дойде, а защото сърцето ми още не приема, че мястото срещу мен ще остане празно. Внуците и дъщеря ми нямаше да се обадят, а телефонът мълчеше. Усмихнах се за миг и си припомних обещанието, което му дадох в последната ни заедно Коледа – да не се затварям в себе си и да продължа да живея. Вдигнах чашата от празното място и прошепнах благодарност за любовта и споделените години, после прибрах масата така, както се прибира нещо, което никога няма да се повтори. Излезе ли ви се е да подредите място за някого, който вече го няма – не защото очаквате да се върне, а защото сърцето ви още не го е пуснало? В нощта на Бъдни вечер всичко се разливаше като плетеница от сенки и стари миризми. Подредих масата за
На Бъдни вечер подредих масата за двама, макар да знаех, че ще я споделя със самотата: две кристални чаши, две чинии, две салфетки и любимите му ястия – празничната трапеза, която пази мястото му дори година след като го няма, докато телефонът мълчи, дъщеря ми и внуците са далече, а единствено споменът и даденото обещание ме държат – масата е готова, но мястото срещу мен остава празно… Случвало ли ви се е да подредите празничен кът за близък, когото сърцето ви още не иска да пусне? В нощта на Бъдни вечер наредих масата за двама ей така, по навик, макар че отлично знаех, че ще си седя самичка.
Съседката премина границата Стоянка замръзна пред входната врата, стискайки ключа в ръката си.
Веселина тръгна към родния си дом за Нова година. Искаше да изненада майка си и затова не каза на никого
Отдавна беше, когато Веселина реши да зарадва майка си за Нова година. Не каза на никого, че ще пристигне
Днес, Петър си купи най-хубавия букет цветя и тръгна на среща. Развълнуван стоях пред фонтана на централния
