Седмица преди сватбата тя ми каза, че не иска брак, въпреки че вече платих всичко – ресторанта, гражданския ритуал в София, златните халки от Пловдив и семейното тържество по български обичай. Месеци наред организирах всеки детайл, работех на две места и отделях 20% от заплатата си за нея – за фризьор, маникюр, спа уикенд във Велинград или каквото пожелае, въпреки че тя имаше собствен доход. Никога не ѝ поисках пари за сметките, плащах излизанията, ресторантите с приятели, билети за кино, кратки екскурзии. Година по-рано заведох цялото ѝ семейство на море в Созопол – родители, братя, сестри и дори братовчеди, въпреки че работих извънредно, за да платя престоя, транспорта и храната. Всички бяха благодарни, тя се усмихваше, а после ми каза, че съм бил „твърде много“ и съм искал твърде много обич и внимание. Призна ми, че никога не е искала да се омъжи и се е съгласила само защото съм настоявал, дори предложението ми пред родителите ѝ в традиционен български ресторант било капан, не романтика. Пет дни преди подписването, когато всичко беше платено, тя призна, че не иска този живот, че съм я задушавал с грижите си, и си тръгна. Останаха договорите, платените сметки, отменената сватба и истината – че да си мъжът, който прави всичко и дава всичко, не значи непременно, че някой ще иска да остане с теб. 21 юни Още ми е трудно да осъзная всичко. Само преди няколко дни бях сигурен, че след седмица ще се оженим
Седмица преди сватбата тя ми каза, че не иска да се омъжи: всичко вече беше платено – ресторантът в Бояна, документите, халките, частният оркестър и семейното тържество в Рилския манастир; месеци наред планирах всичко, работех извънредно, давах 20% от заплатата си за нейните желания – за салони в Лозенец, маникюр, подаръци, екскурзия на цялото ѝ семейство до Созопол, плащах сметки, ресторантите, кината, всичко – а тя си тръгна, защото съм бил „твърде много“, защото е приела предложението под натиск, защото никога не е искала такъв живот; това беше седмицата, в която разбрах, че да си мъжът, който плаща и се грижи за всичко, не значи, че някой ще остане с теб. 20 юни Наумявам си всичко от изминалата седмица като на забавен кадър болката не отминава, а аз все още
Знаеш ли, сега като ти разказвам това, ми става толкова странно с Косьо бяхме заедно цели седемнайсет години.
Сякаш беше друг живот, когато преди толкова години срещнах Петър. Аз, Велина, тогава още на двайсет и
След Великден чух съпругът ми шепне на племенницата си: Тя беше без пари, когато я срещнах.
На 38 години съм и дълго време вярвах, че нещо с мен не е наред – че съм лоша майка, несъвършена съпруга, че дълбоко в себе си съм „дефектна“, макар на външен вид всичко да изглеждаше перфектно: ставам всяка сутрин в 5, приготвям закуски и униформи за децата, тичам между работа и домакинство, усмихвам се пред колеги, слушам децата, подреждам дома; всички ме смятаха за силна, отговорна и организирана, а в същото време отвътре се чувствах празна, изтощена до болка, неспособна да се радвам на живота, обгрижвайки всички, но забравяйки себе си – докато един обикновен вторник не паднах на кухненския под и не си позволих да поискам помощ, осъзнавайки, че не съм лоша майка, а просто човешки изтощена, и научих, че грижата за себе си не е слабост, а необходимост, защото и българската майка има право да бъде човек, а не супержена. На 38 години съм и дълго време вярвах, че проблемът е у мен. Все си втълпявах, че не ставам за майка
Какво ти е с тази Зорница? Защо ти се налага жена, която не ти е по вкуса? Тя роди, натрупа някакви килограми
На 38 години съм и дълго вярвах, че аз съм проблемът – че не съм добра майка, съпруга, жена. Въпреки че се справях с всичко – от ранното ставане в 5:00, през закуските, униформите, кутии за обяд и работата с безупречни резултати до идеалния дом, усмивката пред колеги, грижите за деца и семейство – вътре в себе си усещах огромна празнота и умора, която дори сънят не маха. Никой не забелязваше – нито колегите, които ме смятаха за силна, нито съпругът ми, който ми казваше, че „всяка майка се уморява“, затова престанах да говоря. Имаше вечери, в които се затварях в банята просто да не чувам никого и броях минутите, докато се върна към образа на жената, която се справя с всичко, макар усещането да напусна тихо се промъкваше. Денят, в който стигнах дъното, бе обикновен – не можех да помогна на детето си, а на въпроса „Мамо, добре ли си?“ не можех да отговоря. Тогава вече не можех да се преструвам и потърсих помощ – от терапевт, който за първи път каза: „Това не е защото сте лоша майка.“ Истината е – ние, жените, които никога не спираме и никога не падаме, често оставаме невидими за болката си, защото светът приема, че след като се справяме, всичко е наред. Възстановяването не бе магия, а бавно учене да искаш помощ, да се позволяваш почивка и да приемеш, че не те прави лоша майка. Още съм същата жена – майка, съпруга, работещ, но вече не се преструвам, че съм перфектна, вече знам: желанието да избягаш не е провал, а знак, че си просто изтощена. На 38 години съм и дълго време вярвах, че проблемът е в мен. Че не съм добра майка, че не съм подходяща съпруга.
Който скъси — после не ще го върне
Когато Таня показваше своите сватбени снимки на познати, винаги казваше:
– Ох, как се намъчих в тази рокля! Красиво, ама тежко и обемисто беше! Следващия път като се омъжвам ще избера лека, ефирна булчинска рокля.
Всички бяха сигурни, че Таня се шегува. И се смееха с нея. Тя наистина се шегуваше. Познатите знаеха, че Таня се е омъжила по взаимна любов. Това беше обикновен морски роман. На Таня – 21, на Олег – 28.
…Август, топло Черноморие, пенливо вино, звездно небе и романтика… Всички тези съставки се преплетоха и доведоха до заявление в гражданското. Само че преди това Олег трябваше да се разведе с втората си жена, а Таня – да се премести в родния град на младоженеца.
София – Варна – София. Този маршрут за Таня ще стане като дома й за десет години, до болка познат.
Но това е по-нататък, а в началото младото семейство трябваше да наеме квартира. Олег подари своя апартамент на бившата си жена, която заплашваше, че ще си навреди, ако не се върне при нея! След време тя се кротна. Дали не й обеща пак да я обикне? За първата си жена Олег не искаше да си спомня. Ама, минало – минало! Първият брак държа година и половина. Не си подхождаха… А после Олег даже я омъжи за свой приятел и всички бяха щастливи.
Втората жена изкара малко повече – цели три години му трябваха на Олег да види истинската й същност. Невежа, която не искаше “човешки дечица” – тъй наричаше тя бебетата!
Та всички тези житейски перипетии въобще не тревожеха Таня. Тя бе самоуверена, красива, бе убедена в уникалността си. Олег се грижеше за нея като за принцеса, носеше й цветя с купища, палта в по три разцветки, а обувки – колкото ти душа иска. Води я до Лондон, Париж и по нашето Черноморие – да разшири кръгозора. И да се подготвят преди появата на първата им рожба.
Скоро се роди дъщеричката им – Мария. Докато Таня грижеше за малката, Олег купи къщичка, обзаведе я с любов. За своите любими жени!
Празнуваха новия дом. Мария тръгна на детска градина.
Таня хванато се зае със самообразование, но предпочиташе учението да бъде в родния София – там са приятелките, майка й, и дори непознатите са й на сърце. Под липите й е най-спокойно. Оставяше малката Мария на свекървата, която я боготвореше. През сесията – Таня беше в любимата София. Олег я ревнуваше, често идваше за нея, устройваше „случайни“ срещи. Таня не даваше повод за съмнение – или само така изглеждаше… Просто винаги й се искаше да избяга от семейните грижи – беше готова да учи цял живот, отколкото да мие чинии, да готви и чисти, да се грижи за мъжа и детето. Животът й се струваше прекалено кратък за тая „суета“.
Скоро в чантата й лежаха три дипломи – всички с отличие. Основната й професия – психолог. Олег беше против:
– Пари ни стигат! Аз ще се побъркам, докато те чакам от работа! Нека имаме син, или още една дъщеря – важното е да си до мен.
Но Таня не виждаше себе си повторно като майка. Счита мисията си за изпълнена – дъщеря има, мъжът й има дъщеря. Какво още?
Свекървата предложи да гледа Мария, докато Таня… дорасне. Таня без колебания се съгласи. И веднага замина за София, дори не предупреди Олега. “От София ще му се обадя…” – реши тя.
Но там я чакаше… Олег. Изучил уловките й.
– Таня, а къде е Мария? Защо ти си тук, а не във Варна? Имаш почитател? – ядосваше се той.
– Олеже, не се тревожи! Нито имам обожатели, нито нови приятели. Просто… ми е скучно с теб. Искам свобода! – бе откровената Таня.
– Свобода? От мен и от дъщеря ни!? А любовта? Изчезна ли? Да не ти е криза на средната възраст? Ще го преживеем – заедно, нали, Тане?
– Няма да преживеем… – сложи точка Таня.
Олег потърси помощ при тъщата. Тя разпери ръце:
– Аз ли? Сами си го решавайте. Но Таня трудно ще разубедиш – тя е като скала!
Олег сам се върна във Варна. Объркан какво да прави, как да върне жена си, семейството си. Дните, седмиците минаваха… Таня не идваше, на обажданията отговаряше сухо: „Всичко е наред“.
Времето течеше…
Накрая Олег реши: ще продаде къщата, ще вземе Мария и ще се преместят при Таня в София – всичко заради семейството!
Таня прие идеята студено и го разубеждаваше – „защо да местим дъщеря ни, ново училище, баба й няма да се съгласи…“ Всъщност, просто се наслаждаваше на свободата си. Беше започнала собствен бизнес – шивашко ателие, наемаше апартаментче, имаше си и почитатели, скука нямаше. И изведнъж – пак семейство? Тя искаше да изтрие предишния си живот, беше твърда като орех. Сякаш това се е случило на друга жена.
Олег не послуша доводите й – премести се с дъщеря им в София. Надеждата за събиране не го напускаше, любовта още го държеше.
Олег я чакаше след работа, водеше дъщеря им (която бе копие на Таня), но Таня бе безразлична. И най-накрая каза:
– Остави ме на мира! По-добре да се разведем. Маша може да живее при мен.
А Мария беше на 11 – не й трябваше приют. Имаше баща, любяща баба, която се молеше за нея, и обичаше майка си. Но не разбираше защо майка й така лесно я е оставила.
…Времето лети. Никой не може да го спре.
Животът продължава. И всеки получава своето.
Олег спря да преследва недостижими мечти. Разбра, че до сърцето на Таня няма да стигне.
Съдбата му срещна обикновена жена – земна, без високи полети. Живеят в село, тя има двама синове от първи брак. Не й трябват Лондони-Парижи, кожи и сто чифта обувки. “Едни гумени бозки за калта, топла ватенка да изкарваме покрай стоката и децата да пратим в хората” – това са й мечтите.
Олег се усети спокоен и топъл край тази жена. (“Където е просто — ангели да ходят, където е сложно — и един не ще дойде”). Скоро се роди дъщеричка и този път Олег усети истинско щастие – макар и от четвъртия опит. Любовта беше истинска. Предишните бракове не искаше да отваря…
…Таня живее с майка си, в нейния дом. Един бизнес партньор й обеща „седем небеса“, после я измами и бизнесът тръгна наопаки. Пресметнатите женихи изчезнаха.
Остана на работа като училищен психолог – не напразно е учила. Ни за миг не признава, че съжалява. Но кой знае… човешката душа е дълбока. Може би у Таня, „птицата небесна“, още ще пламне искра на разкаяние? Само съдбата знае…
Междувременно Мария с мъжа си (да, дъщеря им порасна) живее при баба си в Одеса.
На сватбения си ден Мария носеше лека и ефирна булчинска рокля. Подарък от майка си Тая… КОЕТО СЪКРАТИШ НЕ МОЖЕ ДА ВЪРНЕШ Когато Весела показваше сватбените си снимки на приятелите си, винаги
