Įdomybės

Братът на мъжа ми дойде “на гости” за седмица, остана цяла година – наложи се да го изведем с полиция: изпитанията на българското семейство с непомирим роднина

Стига бе, Мария, човекът минава през тежък момент. Жена му го изгони, остана без работа…

Įdomybės

0107

Съдбата обича благодарните сърца

До тридесетте си години Славчо имаше десет години служба в горещи точки, беше раняван два пъти, но Господ

Įdomybės

021

Когато мъжът ми ме постави пред избора “или аз, или твоите котки”, аз помогнах на Виталий да си събере багажа – как любимите ни животни понякога показват кой наистина заслужава да остане у дома

Съпругът ми постави ултиматум: или аз, или котките ти, а аз му помогнах да си събере багажа Пак козина!

Įdomybės

048

Ако ти трябва – ти си го свърши

**Дневник на един мъж** Майко, ти си ме родила за себе си, не за мен, така че си гледай твоето Миленче.

Įdomybės

074

Мъжът ми постави ултиматум: „Или аз, или твоите котки“, а аз му помогнах да си стегне куфарите – Историята на Оля, Маркиз и Буся в една софийска квартира, където любовта към животните се оказа по-силна от токсичните ултиматуми

Благоверният ми постави ултиматум: Или аз, или котките ти, и аз му помогнах да си събере багажа Пак козина!

Įdomybės

0147

Роднините на мъжа ми ме наричаха „гола и боса“, а после дойдоха да искат заем за строеж на вила – как свекърва ми и зълва ми ме унижаваха години наред, но накрая се озоваха на моята врата за пари за луксозен дом на село

Е, синко, видя ли, пак си ми довел в къщата, прости Господи, ех, някоя клета селякиня. Без имот, без

Įdomybės

Снаха ми изхвърли старите ми вещи, докато бях на вилата – отмъщението не закъсня и промени всичко – Ето, най-накрая може да се диша нормално, иначе тук беше като в гробница, честна дума! – провикна се звънливият, самодоволен глас на Юлияна, който Галина Иванова би разпознала от километър. Галина прекрачи прага, без да е пуснала пазарските чанти с домати и копър от вилата. Мирисът на антоновка и свеж копър мигом изчезна, удавен от острия аромат на нов „модерен“ спрей и чужд парфюм. Всичко в дома ѝ вече не беше същото – мебели с история, библиотеката на покойния ѝ съпруг, шевната ѝ машина „Подолск“, чешкото стъкло, всичко беше изчезнало. Защо? Защото „минимализъм е на мода“, според младата ѝ снаха. Мястото на избраните с любов вещи заеха безлични мебели и студени стени. Оказа се, че докато е била на вилата, снаха ѝ и синът ѝ са изхвърлили всичко „старо и излишно“ – библиотеката, спомените, дори семейните снимки – без да ѝ кажат, следвайки чужда мода и нови течения. Но Галина Иванова не остана длъжна. Докато младите бяха на работа и „саморазвитие“, тя тихо преобрази тяхната стая – изчисти я от десетки брандови дрехи, козметика и всевъзможни аксесоари, „освободи енергията“ както обясняваше Юлияна, и прибра всичко на сигурно място. Когато снахата й изпадна в истерия за изчезналите скъпоценности, Галина й върна само собствения й аргумент: „Разчистих визуалния шум. Опитай вие да си намерите нещата, както аз трябва да намеря моите.“ Този път границите бяха поставени завинаги – Галина си върна дома и го превърна отново в уютно българско жилище с традиции, докато младите трябваше сами да съградят своето щастие, този път без чуждия труд и спомени. Понякога, за да цениш своето, трябва да го загубиш – а друг път трябва да изхвърлиш навън тези, които не уважават дома и миналото ти, и тогава настъпва истинският уют.

16 юни Днес още утрото ме посрещна с аромат на билки и ябълки донесох от вилата хубав антонoвки и пресен копър.

Įdomybės

054

Невестата изхвърли старите ми вещи, докато бях на вилата – но не очакваше моя ответ: Софийски апартамент, семейни ценности и войната за уют – как майка накара снаха си да осъзнае цената на спомените

Най-накрая се диша спокойно, все едно досега живеехме в мазе, разнесе се от кухнята безгрижният глас

Įdomybės

0216

Родата на мъжа ми ме наричаше гола и бедна мома, а после дойде да иска назаем пари за новата си вила

Е, Жоре, докара ли си най-сетне в нашия дом прости ми, Господи само една кукумявка от село, дето, като