Įdomybės
Просто продължавай напред Магдалена дребно палаво момиченце с две щръкнали плитки, препускаше по широката
Подадох на внука си сватбения подарък, който бях ушила с ръцете си, но булката го вдигна пред всички
Айде бе, Гери, не се впрягай за глупости! Какво толкова, събраха се момчетата да гледаме мача.
Тя излезе от луксозния автомобил и коленичи в калта: Тайната на бялото палто и стария белег…
Рени, чуваш ли ме? гласът на Христо беше тих, делови, все едно говореше за нещо дребно, като да каже
Празният живот на Дочка Снегът вече не изгаряше босите стъпала Дочка спря да ги усеща. Вятърът я шибаше
Ще ще вярвай в чудеса — съдбата идва когато най-малко очакваш! Всяко нещо с времето си.
Полина имаш…
Ще намериш своята съдба. Няма нужда да бързаш. Всичко идва с времето. Пламена имаше една стара, малко
Някога, сякаш в друг живот, се случи една история, която все още помня с леки усмивки и горчиво-умиляващи
Този случай се случва през далечната 1995 година. По онова време уча в Националното военно училище в





