В деня, когато слънцето грееше над Трявна, Марин избухна от щастие: Татко, запознай се! Това е бъдещата
12 април, петък Днес всичко се промени. Върнах се от работа малко по-рано и докато чистех кухнята, чух
– Мамо, запознай се, това е Яна, моята годеница провъзгласи Борис още от вратата, нежно прегръщайки
Не можа да изтрае Подавам молба за развод каза кротко Елица, подавайки на мъжа си чашка с чай.
Не издържах до края: Историята на Вера, която подаде молба за развод над чаша чай, напускайки съпруга си Артур с мисълта за по-добър живот, но шест месеца по-късно откри, че късметът се обръща – нова жена, голяма къща извън София и щастливи деца, които предпочитат уикендите при татко вместо при майка си; опитите ѝ да си върне контрола и парите удрят на камък, когато разбира как животът ѝ се изплъзва, докато тя мечтае за лекота и забравя, че понякога истинското щастие идва неочаквано, а търпението си заслужава. Не изчака Подавам молба за развод каза спокойно Весела, докато подаваше на мъжа си чаша чай.
„Разрив по подразбиране“
– Всичко ще бъде наред – прошепна тихо Влади, стараейки се гласът му да звучи уверено. Пое си дълбоко въздух, издиша и натисна звънеца. Вечерта обещаваше да бъде напрегната, но как иначе? Запознаването с родителите никога не е лесно…
Вратата се отвори почти веднага. На прага стоеше Цветелина Георгиева. Изглеждаше безупречно – косата й беше прибрана в елегантна прическа, носеше строго рокля, лек грим подчертаваше чертите й. Погледът й пробяга по Лиляна, спря за миг на кошничката с бисквити, а после устните й едва забележимо се свиха. Това движение беше моментно, почти неуловимо, но Лиляна го улови.
– Заповядайте – изрече Цветелина Георгиева без особен топъл тон, отстъпвайки и давайки им възможност да влязат.
Влади пристъпи вътре, опитвайки се да не гледа майка си в очите, а Лиляна го последва, внимателно преминавайки прага. Апартаментът ги посрещна с приглушена светлина и аромат на сандалово дърво. Обстановката беше уютна, но същевременно прекалено подредена, излъчваща контрол и ред във всеки детайл.
Цветелина Георгиева ги въведе в просторния хол с голям прозорец, застлан с тежки кремави завеси. В средата се издигаше масивен диван с луксозен плат, до него – ниска масичка от тъмен орех. С жест им посочи да седнат.
– Чай, кафе? – попита, като и този път не погледна Лиляна. Гласът й звучеше равно, формално, сякаш не се стремеше към гостоприемство.
– Не бих отказала чай – учтиво отвърна Лиляна, стараейки се гласът й да звучи спокойно и дружелюбно. Остави кошничката на масата, развърза лентата и леко открехна капака. Ароматът на току-що изпечени бисквити изпълни стаята. – Донесох домашни бисквити, сама ги правих. Ако желаете…
Цветелина изгледа кошничката за миг, после кимна:
– Добре, веднага ще донеса чай.
Докато тя беше в кухнята, Влади се приведе към Лиляна и прошепна:
– Извини ме… Майка ми винаги е такава – сдържана.
– Няма страшно – усмихна се Лиляна, стискайки ръката му. – Важното е, че сме заедно.
… (Следва текстът на разказа, адаптиран както досега)
**Заглавие:** По подразбиране разделени – Вечерята на Лиляна с родителите на Влади: традиции, очаквания и неволно сбогуване Всичко ще е наред, тихичко прошепна Павел, опитвайки се гласът му да звучи сигурно. Вдиша дълбоко, пое
Минавах ли на работа? Напоследък работната тежест се увеличи и той често закъсняваше. Елена приспа децата
Разрив по подразбиране
– Всичко ще бъде наред, – прошепна тихо Влади, опитвайки се гласът му да звучи уверено. Той пое дълбоко въздух, издиша и натисна звънеца. Вечерта обещаваше да е трудна, но нямаше как да бъде иначе – запознанството с родителите е предизвикателство…
Вратата се отвори почти веднага. На прага стоеше Антоанета Петрова. Беше безупречно подредена – косата прибрана в стегната прическа, роклята с класически силует, лек грим върху лицето. Погледът ѝ се плъзна по Лили, спря се на кошничката с домашни курабийки, а после устните ѝ се свиха едва забележимо. Движението беше кратко, почти неуловимо, но Лили го забеляза.
– Заповядайте, – каза Антоанета Петрова, без особено топлина в гласа, отстъпвайки встрани, за да ги пусне вътре.
Влади пристъпи първи, стараейки се да не поглежда майка си, а Лили тръгна след него, внимателно прекрачвайки прага. Апартаментът ги посрещна с приглушена светлина и аромат на сандалово дърво. Интериорът беше уютен, но прекалено перфектен – нито една излишна вещ, нито една забравена книга или шал. Всичко си беше на мястото, всяка подробност крещеше за ред и контрол.
Антоанета Петрова ги въведе в хола – голяма стая с голямо прозорче, скрито зад дебели кремави завеси. В центъра стоеше масивен диван с луксозна дамаска, а до него ниска масичка от тъмно дърво. Тя посочи дивана, приканвайки ги да седнат.
– Чай? Кафе? – попита тя, без да гледа Лили. Гласът ѝ звучеше равнодушно, като че изпълнява формалност, а не проявява истинско гостоприемство.
– Не бих отказала чай, – отговори Лили любезно, опитвайки се да бъде спокойна и приветлива. Постави кошничката на масичката, развърза внимателно панделката и повдигна похлупака. Ароматът на прясно изпечени курабийки изпълни стаята. – Донесох курабийки. Аз ги изпекох. Ако желаете, опитайте…
Антоанета Петрова за миг спря погледа си върху кошничката, после кимна.
– Добре, – каза тя и се отправи към кухнята. – Ще донеса чай.
Когато излезе, Влади се наведе леко към Лили и прошепна:
– Извинявай. Винаги е малко резервирана…
– Няма нищо, – усмихна се Лили, стискайки ръката му. – Разбирам. Най-важното е, че ти си до мен.
(и т.н., следва останалият текст…) Всичко ще бъде наред прошепна тихо Владимир, опитвайки се гласът му да звучи сигурно. Пое си дълбоко
Замисляла ли си се някога да потърсиш майка си? Въпросът прозвуча толкова неочаквано, че Велислава почти
