Платих за петнайсетия рожден ден на доведената си дъщеря, а баща ѝ се върна при истинската ѝ майка.
Платих за празненството по случай петнадесетия рожден ден на доведената ми дъщеря, а баща ѝ се върна
Искам развод, прошепна тя и обърна поглед. Беше студена вечер в София, когато Радка тихо каза: Искам
Да изложиш жената до себе си на присмех в обществото, докато сам я прегръщаш пред хората, е проява на страхливост – не просто като партньор, а като човек. Няма по-горчива унизителност от това вярна и обичаща българка да стане за съжаление, защото всички знаят твоята истина, която ти ѝ криеш. По-низко от предателството към доверието и уважението, което тя ти дава, няма. Докато тя върви с теб с гордо вдигната глава, друг се подсмихва и си мисли: “Само ако знаеше…” Това не е мъжество, а страх да си тръгнеш и страх да бъдеш честен. Изневярата и превръщането на жената, която ти вярва, в обект на клюки убиват най-ценното – уважението. Без него няма любов, няма и оправдания. Истинският българин не е този, който впечатлява всички, а който пази достойнството на единствената жена до себе си. Ако нямаш сила да спазиш дадената дума, поне намери морала да не я унижаваш като последна научила истината, защото този срам остава завинаги. Да поставиш жената до себе си в такова положение, че другите да я взимат на присмех, ми изглежда като
Да изложиш своята жена на подигравки пред очите на всички е върхът на страхливостта: Да позволиш другите да се смеят зад гърба ѝ, докато ти я държиш за ръка, е провал не само като мъж, а и като човек. Най-големият срам е истински обичащата жена да се превърне в обект на съжаление, защото криеш истината от нея, а всички наоколо знаят. Няма нищо по-низко от това да предадеш човека до себе си. Да я накараш да върви гордо до теб, докато другите се подсмихват и си мислят: „Само ако знаеше…“ Това не е мъжество, а страх – страх да си тръгнеш и страх да бъдеш честен. Изневярата и унижението убиват всичко ценно – уважението. Без уважение няма любов, нито оправдание. Истинският мъж не е този, който впечатлява всички, а този, който пази достойнството на една единствена жена. И ако не можеш да спазиш думата си, поне бъди достатъчно достоен тя да не е последната, която разбира истината. Защото този срам не изчезва, той остава завинаги. Да оставиш жена до себе си така, че другите да я гледат със снизхождение и присмех това си е чиста слабост
Звънчето затрещя рязко и неприветливо, съобщавайки за неочакван гост. Радка си свали престилката, избърса
Знаеш ли, на 69 съм вече и минаха шест месеца, откакто Илия, мъжът ми, си отиде от този свят.
На 69 години съм и преди шест месеца мъжът ми си отиде в Рая – след 42 години заедно, без деца, само ние двамата, нашият дом, нашият свят, с привичките, малките ни радости и споделената болка от битката със заболяването, която водихме рамо до рамо, докато накрая останах сама в опустялата ни къща, в тишината на празните вечери и неделните разходки, осъзнавайки какво значи да остарееш без любим човек и без семейство, когато рутината е всичко, което ти е останало. На 69 години съм и преди половин година мъжът ми Петър пое към вечните ловни полета. Прекарвахме четиридесет
Обичаме те, сине, но вече не ни посещавай. Старците живееха цял живот в малка къщица, остаряла заедно с тях.
