Įdomybės – Page 2 – Įdomybės!

Мъжът ми каза, че без него ще загина. Не спорих — и направих всичко по свой начинИ когато той се върна, видя, че не само не пропаднах, а напротив — къщата грееше от ред и уют, а аз го посрещнах с усмивка, която му показа, че съм се справила повече от добре.

— Аз отмених майстора и доставката на тръбите. Ще постоиш уикенда без вода — ще разбереш кой е мъжът

Мъжът каза, че без него ще пропадна. Не спорих – и направих всичко по свой начин.

Отмени майстора и поръчката за тръби. Ще прекараш уикенда без вода — ще разбереш кой е мъжът в тази къща.

— Не давайте кучето в приют — умоляваше малчуганът! Възрастните не го послушаха — и горко съжалихаКучето се върна, за да ги спаси от пожара, който сам бе предизвикал.

Димитър беше убеден: ремонтът е по-важен, синът ще преживее. Кучето го закараха в приют, въпреки молбите

«Имам нужда от мъж за уикенда, а не за цял живот – вече си уредих живота твърде добре» Откровена позиция на 52-годишна женаТя се усмихна, запали цигара и добави, че свободата ѝ струва повече от всяка вечеря на свещи.

„Време е да заживеем заедно.“ – „Защо?“ – „Как защо? Ние сме възрастни хора.“ – „Точно затова не разбирам – защо.

«Имам нужда от мъж за почивните дни, а не за цял живот – вече си уредих живота твърде добре» Откровена позиция на 52-годишна женаИ добави с усмивка, че след толкова години грижи за другите, най-накрая се е научила да цени собственото си време и свобода.

Мъж ми трябва за уикенда, а не за цял живот – вече съм си твърде добре устроила. Откровената позиция

«Аз с празни ръце на гости не ходя!» – гордо заяви 59-годишният ухажор и извади започнато пакетче чай. Как изящно го изпратих през врататаТой дори не разбра, че вратата се затвори точно в момента, в който си помисли, че ще остане на вечеря.

Знаете, винаги съм смятала, че запознанствата след петдесет са участ на хора с утвърдени възгледи, житейски

Семейството на мъжа очакваше да приема покорно техните порядки. Моят отговор явно не го бяха предвидили.

На четиридесет и две години да се омъжиш за заможен мъж – това, разбира се, е скок в последния вагон, Гергано.

— Искам пак както преди, разбрах, че напразно си тръгнах. Липсва ми. Кога мога да се върна? — наивно попита онзи, който я заряза с децата.

Росица стоеше на опашката вече четиридесет минути. Пред нея – четирима, зад нея – още шестима.

Роднините на мъжа очакваха, че ще приема покорно техните правила. Моят отговор явно не го бяха предвидили.

Дневниче, На четиридесет и две да се ожениш за заможен мъж – това си е скок в последния вагон, Искрице.