Įdomybės
056
– Е, какво ли остана след празника? Трябва да нахраня още и дъщеря си! – Леля с алчно безпокойство оглеждаше масата– Ами ако вземеш и мен да нахраниш, лельо? – обади се от вратата закъснелият племенник с усмивка.
– Е, какво остана от празника? Трябва да нахраня дъщеря си! – леля Венета оглеждаше масата с алчно безпокойство.
Įdomybės
05
– Така, а какво остана след празника? Трябва да нахраня и дъщеря си! – Лелята оглеждаше масата с алчна загриженост.
Спомням си онова семейно тържество – майка ми Цветана празнуваше своя юбилей, а ние всички бяхме събрани
Įdomybės
0214
– Ами, какво ли остана след празника? Трябва още да нахраня дъщеря си! – Леля с алчна тревога оглеждаше масата.
Сънят започна с острата светлина на полилея, която се процеждаше като течен восък, и гласове, които звучаха
Įdomybės
06
Хлюпик и супертаксиСупертаксито спря точно пред него, но хлюпикът разбра, че шофьорът е извънземен с мисия да го отведе на Сатурн.
Клеопатра не виждаше нищо лошо в постъпката си. Ами, веднъж не се удържа, хукна след една котка, дръпна
Įdomybės
011
Хлюпик и СупертаксаХлюпик скочи в супертаксата, но тя излетя право към луната, без да спира за билет.
Клеопатра не виждаше особена вина в това. Ами, не се сдържа веднъж, дръпна към котката, стегна каишката
Įdomybės
094
Хлюпльо и супертаксаХлюпльо се качи в супертаксата и с изненада откри, че шофьорът е неговият стар съученик, който му дължеше десет лева от пети клас.
Като се върнеше назад, Звезда не виждаше особена своя вина в това. Ами, не се сдържа веднъж – стрелна
Įdomybės
043
Слани на сърцетоТой разбра, че ледът в душата му се топи едва когато тя протегна ръка през зимния мрак.
Беше навечерието на Нова година. 31 декември. Почивен ден. Пладне. Отвън беше истинска зима и всичко
Įdomybės
05
Замръзки на сърцетоСтудът в душата му се стопи едва когато тя прошепна името му сред вихъра на снежинките.
Навечерието на Нова година беше. 31 декември. Почивен ден. Пладне. Отвън зимата беше истинска — всичко
Įdomybės
039
Слани на сърцетоИ когато пролетта най-после дойде, студът в гърдите му се стопи в тиха сълза.
Беше нощ срещу Нова година. 31 декември. Почивен ден. Около обяд. Отвън – истинска зима, всичко затрупано сняг.