Винаги ще бъда с теб, мамо. История, в която българското сърце може да повярва
Баба Валя нямаше търпение да дойде вечерта. Съседката ѝ Наталия, самотна жена на около петдесет, ѝ разказа нещо такова, че главата ѝ направо се завъртя.
И за да докаже думите си, я покани да мине вечерта, „ще ти покажа нещо“, рече.
Всичко започна с обикновен разговор. Наталия сутринта отивала до магазина и се отби при баба Валя:
– Искаш ли нещо от магазина, бабо Валя? Отивам до кварталния, искам да направя баница, а и трябва да купя още разни дреболии.
– Гледам те – добра си, Наталия, грижовна жена. Помня те още като момиче. Жалко, че не ти се подреди животът – все сама си. Но гледам, не униваш, не се оплакваш. Не като някои други.
– Защо да се оплаквам, бабо Валя? Имам любим мъж, ама просто още не мога да живея с него. Но защо – ще ти разкажа. На никой не бих разказала, но на теб ще споделя. Имам и още неща да разкажа.
Защото те познавам, а и ако случайно разкажеш, няма проблем – кой ли ще повярва! – засмя се Наталия. – Хайде, казвай какво да взема. Като се върна, ще ти налея чай и ще ти разкажа как живея. Мисля, че ще се зарадваш за мен, и няма да ме жалиш вече.
Баба Валя уж нямаше нужда от нищо, но помоли Наталия да ѝ вземе хляб и бонбони за чай.
Любопитството я измъчваше – какво ли щеше да разкаже съседката?
Донесе Наталия хляб и бонбони, баба Валя направи ароматен чай и се приготви да слуша.
– Бабо Валя, спомняш ли си какво ми се случи преди двайсет години? Вече бях към тридесет. Имах си приятел, щяхме да сключваме брак. Помислих си, че макар да не го обичам, добър човек е. И какво е живот без семейство и деца…
Подадохме документи, той се нанесе при мен.
Забременях. В осмия месец се роди момиченце. Живя два дни и си отиде…
Мислех, че ще полудея от мъка. Разделихме се с мъжа ми – нищо не ни свързваше. Минаха два месеца. Постепенно започнах да се съвземам.
И изведнъж…
Наталия погледна баба Валя изпитателно:
– Не знам как да ти разкажа нататък. В спалнята бях приготвила легълце за дъщеря ми. Казват, кофти късмет е да купуваш предварително, но не вярвах тогава. Всичко купих, застлах, сложих играчки.
И една нощ се събуждам… от бебешки плач. Помислих, че ми се причува от мъка. Но не – пак плаче. Отивам до легълцето, а там… лежи малко момиченце!
Гушнах я и едва не се задавих от щастие. Погледна ме, затвори си очичките и заспа.
И започна – всяка нощ дъщеря ми беше с мен…
Купих мляко и шише, но почти нищо не ядеше. Плачеше, гушвах я, усмихваше се, затваряше очички и заспиваше.
– Какво чудо!, – заслуша се баба Валя, – Възможно ли е такова нещо?
– И аз мислех, че не е възможно! – Наталия поруменя от вълнение.
– А после? – недоверчиво попита баба Валя, пусна си бонбон в устата и отпи чай.
– И така е оттогава. Живее си моето момиче в друг свят, има си там майка и баща, но и мен не забравя. Идва всяка нощ по малко…
Веднъж ми каза:
– Винаги ще бъда с теб, мамо. Свързани сме с невидима нишка и тя не може да се скъса!
Понякога си мисля, че всичко е сън, но дори подаръци ми носи – макар че бързо изчезват…
– Вярно ли е?, – баба Валя пак отпи чай, сигурно ѝ пресъхна гърлото.
– Ела у дома, ще видиш и ще ми кажеш вярно ли е.
Вечерта баба Валя отиде при Наталия. Поседяха, поговориха на тъмно.
Вкъщи – само Наталия и баба Валя. По едно време се появи мека светлина, въздухът потръпна, и в стаята се появи… хубава девойка:
– Здравей, мамо! Толкова хубав ден имах, исках да го споделя! А това е подарък за теб, – сложи цветя на масата.
– Здравейте, – каза девойката, виждайки баба Валя, – мама ми каза, че ще ме гледате. Аз съм Мариана.
След малко Мариана се сбогува и сякаш се разтопи във въздуха.
Баба Валя мълчеше, занемяла от изненада. Едва продума:
– Наистина, Наталия, има и такива неща. Дъщеря ти е хубавица, на теб прилича.
Радвам се за теб, Наталия. Щастлива жена си! Имаш всичко като хората, че и повече!
Кой да повярва – ако не бях видяла с очите си! Светът е чуден, животът продължава навсякъде… Сега не ме е страх дори от смъртта.
Благодаря ти, Наталия!
Цветята на масата станаха все по-бледи и изчезнаха.
А Наталия изпрати съседката, усмихна се щастливо на себе си. Утре ще е нов прекрасен ден. Ще се срещне с любимия Аркадий. И някой ден ще ги запознае – двамата най-скъпи за нея – Мариана и Аркадий. Винаги ще бъда с теб, мамо. История, в която можеш да повярваш Баба Пенка цял следобед броеше минутите
На 49 години, с два възрастни деца и любим съпруг той избра младостта и унищожи всичко В тихо селце край
Докато Катя плащаше, Светльо се отдалечи. Когато тя започна да подрежда покупките, той излезе.
Така е животът завърта се, а можеше всичко да се случи съвсем различно. Съседката все се учудва на късмета
Най-близките хора. Разказ Странно как се случва понякога животът. А можеше всичко да е съвсем различно.
Бабо, имам една голяма молба… страшно ми трябват пари. Много. Вечерта, когато той се появи на прага
– Бабо, имам една молба към теб, много спешно ми трябват пари. Доста. Валя вечерта дойде при баба си.
– Мамо, какви ги говориш? Как така няма с кого да говориш? Аз ти звъня поне по два пъти на ден
Няма с кого едно дума да разменя. Разказ Мамо, какво говориш сега? Как така не с кого да си поговориш?
