Įdomybės

Когато синът ми Иван беше на три години, хранеше се ужасно. Принуждавах го да седи до масата с викане

13.декември, 2025г. Днес отново се разхождах из квартала Гурко в София и спряха ми очите в една сцена

Онзи ден, когато бях млад, се спомням как се случи един разговор в малкия ъглов магазин на ул.

Не всичко ми върви гладко, отговори Божана, сърцето й тупка като барабан в тъмната стая. Стефан ми вечно вика.

Не всичко в живота ми е гладко, отвърна Райна. Дядо ми постоянно ме упреква. Как се казваш, мъничко?

През мрачната нощ, Радка се събуди с чувство на празнота до себе си. Объркана, протегна ръка, надявайки

13 януари 2025 г. Днес вечерта, след дългата нощ в кухнята, успях да си спомня защо донесох малкия Георги

Защо донесе детето си на сватбата? Не канехме деца! Синът ми е на девет години весело и тихо момче.

Днес минах покрай старата къща, където някога живеехме. Вятърът беше развял листата по тротоара, и нещо