Įdomybės

– Викторе, ще пиеш ли чай? – провикна се от кухнята съседката Зинаида. Често идваше при него – ту баничка

Преди години, когато спомените още бяха живи и остри, се случи това. Кирил Стоянов стоеше до жена си

— Роди дъщеря, а не син, освобождавай апартамента — заяви свекървата. Съпругът застана до жена си и посочи

— Получавам копейки? Копейки ли? Цели шест месеца събирах за този ремонт, избирах всеки ролка, а вие

— Шест месеца събирах пари за тоя ремонт, избирах всеки рол, а вие влязохте и оскубахте тапетите, защото

Ушъл при по-млада. А след четири месеца започнал да му липсват баницата, кюфтетата и чистотата.

Ганка Петрова сложи чайника. Просто навик. Шест сутринта, чайник, чаша, стъпалата пред вратата.

Нина Василева сложи чайника. Обикновен навик. Шест сутринта, чайник, чаша, стълбите. И така всеки ден.

— Значи, така — рече свекървата от прага, без да поздрави, без да свали обувките, — какво е това бунище