Įdomybės

Съпругът ме сравни с жената на приятеля му на семейната вечеря и получи купа с “Снежанка” в скута си – Историята на Оля и съдбовния юбилеен празник, където търпението се превърна в майонезена свобода

Пак ли сервизът на баба доста? Казах ти дай онзи, дето ни го подариха за годишнината, със златния кант.

Įdomybės

051

Какво значение има кой се е грижил за баба?! Апартаментът по закон трябва да бъде мой! – майка ми се кара с мен. Собствената ми майка ми заплашва със съд. Защо? Защото апартаментът на баба не остана нито за нея, нито за мен, а за дъщеря ми. Майка ми смята, че това е ужасно несправедливо. Тя е убедена, че жилището трябваше да си бъде нейно. Но баба реши другояче. Защо ли? Може би защото с мъжа ми живяхме при нея и се грижихме за нея през последните пет години. Майка ми винаги е била изключително егоистична – собственият ѝ интерес е над всичко. Била е омъжена три пъти, но има само две деца – мен и моята по-малка сестра. Сестра ми и аз се разбираме прекрасно. Но с майка ни отношенията ни са далеч по-сложни. Не помня баща си – развел се с майка ми, когато бях на две. До шестата ми година живеехме с мама при баба. Някак си я смятах за строга и недружелюбна – може би, защото майка ми често плачеше. Едва като пораснах, осъзнах че баба е била страхотен човек и искала само да изправи майка ми на крака. После майка ми се омъжи повторно, заживяхме при втория ѝ съпруг и тогава се роди сестра ми. Бракът издържа седем години – след развода вече не се върнахме при баба. Вторият ѝ съпруг замина да работи в чужбина и временно ни остави жилището си. След три години майка ни пак се омъжи и заживяхме с новия ѝ мъж. Естествено, той не беше въодушевен да има чужди деца в семейството, но поне никога не ни обиждаше. Просто не ни забелязваше. И майка ми също не ни обръщаше внимание – беше обсебена от ревност и караници с новия си мъж. Всеки месец майка ми се събираше да си тръгва, но той все успяваше да я върне. Аз и сестра ми свикнахме и не ѝ обръщахме внимание. Грижата за сестра ми падна върху мен – майка ни нямаше време. Добре че имахме баби, които ни помагаха. После влязох в университета и се преместих в общежитие, а сестра ми остана при баба. Баща ѝ винаги ѝ помагаше. Майка ни звънеше само за празници. Приех майка си просто такава, каквато е – свикнах с мисълта, че не се интересува дали сме добре. Но сестра ми трудно го преглъщаше, особено като майка ни не дойде на абитуриентския ѝ бал. Пораснахме. Сестра ми се омъжи и замина със съпруга си в друг град. С моя приятел живеехме заедно под наем и не бързахме със сватбата. Често посещавах баба – имахме силна връзка, стараех се, обаче, да не ѝ преча. И тогава баба се разболя и постъпи в болница. Казаха ми, че ѝ трябва добра грижа, затова започнах да я посещавам всеки ден – носех храна, готвех, чистех и просто ѝ правех компания. Най-важното беше дали си пие лекарствата навреме. Шест месеца така ѝ помагах, често и с приятеля ми. Той ремонтираше нещо из жилището, подреждаше. Тогава баба предложи да се нанесем при нея, за да може да спестим за собствено жилище, вместо да даваме пари за наем. Без да се колебаем приехме – бяхме близки, а и баба харесваше приятеля ми. Заедно заживяхме, а след половин година забременях. Решихме да запазим детето, а баба беше щастлива, че ще доживее да види правнучка. Направихме спокойна сватба, само с близки – дори майка ми не дойде, нито ни поздрави по телефона. Когато дъщеря ми беше на два месеца, баба падна и си счупи крака. Тогава ми беше много трудно и имах голяма нужда от помощ от майка ми. Обадих ѝ се, но тя отказа – почувствала се зле и обеща да дойде друг път. Това “друг път” никога не дойде. Шест месеца по-късно баба получи инсулт – остана на легло. Грижата за нея беше ужасно тежка, не знам как щях да се справя без мъжа ми. С времето се съвзе малко, проговори, започна да ходи – живя още две години и половина след инсулта и успя да види как правнучката ѝ прохожда. Почина тихо в съня си. За мен и семейството ми това беше голям удар, защото я обичахме искрено. Майка дойде само на погребението. Един месец по-късно дойде, за да ни изгони – сигурна беше, че жилището ѝ принадлежи. Не знаеше, че баба прехвърли апартамента веднага след раждането на дъщеря ми. Затова тя не получи нищо. Избухна скандал – поиска ми да ѝ върна жилището или ще ме съди. – Виж я каква хитра! Примами бабата, отне ѝ апартамента и сега си живееш на широко! Това няма да ти мине! Какво като си се грижила за нея?! Имота по право трябваше да е мой! Майка ми няма да получи никакъв апартамент – консултирах се с нотариус и адвокат. Ще живеем в жилището, което ни даде баба. А ако второто ни дете е момиче, със сигурност ще го кръстим на нея.

Какво значение има кой се е грижил за баба! Апартаментът по закон трябва да е мой! спореше майка ми с мен.

Įdomybės

0221

Всичко вървеше гладко с нашите тризнаци – докато най-малкото не започна да говори необясними неща

Всичко беше обичайно при отглеждането на тризнаци докато едно от децата не започна да говори необяснимо.

Įdomybės

0417

Какво значение има кой се грижеше за баба! По закон апартаментът трябва да е мой! – кара се с мен майка ми Моята собствена майка ми заплашва със съд. Защо? Защото апартаментът на баба ми не получи нито тя, нито аз, а дъщеря ми. Майка ми смята, че това е ужасно несправедливо и че апартаментът е трябвало да бъде неин. Но баба ми реши друго. Може би защото с мъжа ми живяхме при нея и се грижехме за нея през последните пет години. Майка ми спокойно може да бъде наречена егоистка – нейните интереси и желания винаги са били по-важни за нея от тези на другите хора. Била е омъжена три пъти, но има само две деца – мен и по-малката ми сестра. Аз и сестра ми имаме чудесни отношения, но с майка ни – не съвсем. Аз дори не помня баща си. Те се разведоха, когато бях само на две години. После до шестата си година живеех при майка ми и баба. По някаква причина смятах баба за много строга и недружелюбна. Вече като пораснах, осъзнах, че тя всъщност е много добър човек и просто се е опитвала да изправи дъщеря си на крака. После майка ми се ожени повторно и започнахме да живеем с втория ѝ съпруг. От този брак се роди сестра ми. След седем години и този брак приключи с развод. Този път не отидохме при баба. Отчухът замина на работа и ни позволи да останем временно в апартамента му. След три години майка ми се омъжи за трети път и се преместихме при новия ѝ мъж. Той, разбира се, не беше особено щастлив, че майка му е с две деца. Никога не ни е наранявал, но просто не ни обръщаше внимание. И майка ми също не ни обръщаше особено внимание – беше заета с ревност и сцени към него, дори чинии хвърляше. Веднъж месечно майка ми започваше да се стяга да си тръгва, но той винаги я спираше. Аз и сестра ми свикнахме и престанахме да обръщаме внимание. Взех се в ръце и започнах да се грижа за сестра си. Майка ни нямаше време. За щастие, имахме баби – помагаха ни много. После аз влязох в университета и заживях в общежитие, а сестра ми се премести при баба, като баща ѝ винаги ѝ помагаше. Майка ни звънеше само по празниците. Аз приех майка като каквато си е – свикнах, че не се интересува от нас. Но сестра ми винаги ѝ се обиждаше, особено когато майка ни не дойде на завършването ѝ в училище. Израснахме. Сестра ми се омъжи и замина в друг град с мъжа си. Аз и приятелят ми живеехме заедно под наем. Често ходех при баба, бяхме си много близки, но не исках да я притеснявам. После баба се разболя и постъпи в болница. Оттам ме предупредиха, че има нужда от грижи. Започнах да ѝ ходя всеки ден – пазарувах, сготвях, чистех, или просто разговарях с нея. Най-важното – следях да си взима лекарствата. Така шест месеца. Понякога идвах с приятеля ми – той също много помагаше. Тогава баба ни предложи да се нанесем при нея, за да спестим пари за собствено жилище, вместо да плащаме наем. Естествено, приехме. С баба ми имахме прекрасни отношения, а тя много харесваше и приятеля ми. Заселихме се при нея, а след шест месеца забременях. Решихме да го задържим – баба страшно се зарадва, че ще има правнучка. Просто се оженихме на скромна церемония. Майка ми дори не дойде. Не ми честити дори по телефона. Когато дъщеря ми беше на два месеца, баба падна и си счупи крака. Много ми беше трудно да се грижа едновременно за нея и за бебето. Много имах нужда от помощта на майка ми, но тя отказа – каза, че не се чувства добре, ще дойде друг път. Никога не дойде. След шест месеца баба получи инсулт и остана на легло. Грижата за нея беше адски трудна, ако не беше съпругът ми, не знам как щях да се справя. После се подобри, започна да говори, да се движи и да яде сама. След инсулта поживя още две години и половина, успя да види как правнучката ѝ започва да тича. Баба си отиде тихо, в съня си. За мен и мъжа ми нейната загуба беше огромен удар – много я обичахме и още ни липсва. Майка ми дойде само на погребението. Месец след това пристигна да ме изгони и да прибере апартамента за себе си. Беше сигурна, че ще ѝ се падне. Но не знаеше, че баба прехвърли апартамента още когато се роди дъщеря ми. Именно затова майка ми не получи нищо. Това страшно ѝ хареса. Започна да ме заплашва със съд, да ми нарежда да ѝ върна апартамента. „Гледайте я! Излъга възрастната жена, отмъкна ѝ апартамента и сега живееш в него! Няма да ти се размине! Все едно кой се грижеше за баба! По закон апартаментът трябва да е мой!“ Майка ми няма да получи никакъв апартамент, убедена съм – консултирах се с нотариус и адвокат. Ще живеем в нашия дом, който ни даде баба. А ако второто дете бъде момиченце, ще се казва на името на моята баба.

Какво значение има кой се е грижил за баба! Апартаментът по закон трябва да е мой! крещи майка ми и се

Įdomybės

057

Как моят съпруг тайно издържаше майка си, докато нямах дрехи за детето ни – истинската история на едно българско семейство, борещо се с липсите, лъжите и избора между тъща, бутиките и собствената дъщеря

Знаеш ли, и с мъжа ми никога не сме живели някак супер охолно стараем се да се справяме както можем

Įdomybės

081

Как мъжът ми тайно издържаше майка си, докато аз нямах пари да облека детето ни Аз и съпругът ми не живеем в изобилие – опитваме се да се справяме най-добре, както можем. И двамата работим, но заплатите ни не са големи. Имаме и четиригодишна дъщеря. Всички знаете колко скъпо е да се гледа малко дете днес и колко трудно е да се живее с малко пари. За капак, мъжът ми реши да помага на майка си с парите за наема. Едва свързваме двата края, а и даваме пари на свекървата. Тя е напълно здрава и би могла да работи поне на половин работен ден. Аз самата бих работила повече, но трябва да гледам детето след детска градина. Колко пъти съм искала от свекърва ми да я взема, тя винаги отказва, казвайки, че е болна и няма сили. Оказа се обаче, че свекърва ми е отишла на почивка, и то на доста скъпа. Научих го от мъжа ми, който ме информира, че през това време ще трябва да ходя до другия край на града да поливам растенията ѝ. Бях шокирана! Вместо да изгубя време за цветята ѝ, бих могла поне малко да поработя и изкарам допълнителни пари. Но най-учудващото предстоеше! Наскоро забелязах, че свекърва ми живее луксозно – скъпи аксесоари, рокли от бутици и какво ли още не. Все се чудех откъде намира пари – нали мъжът ми твърдеше, че тя не може сама да си покрие наема? А може би е срещнала богат ухажор? Един ден видях, че съпругът ми все носи една и съща, много тежка чанта. Докато беше в банята, надникнах и видях техника в нея. Разпознах лаптопа на моята приятелка. На следващия ден на работа тя ми каза, че мъжът ми изкарва допълнително пари като поправя техника. Ясно! Като го попитах дали всичко дава на майка си, той потвърди: – Така е, това са моите пари, давам ги на когото искам. Аз и детето сме с проядени чорапи, а той праща майка си по курорти и ѝ купува дрехи от бутици! Ами пратих го при нея. Като е толкова загрижен, нека си живее с майка си. Нали е най-правилно?

6 февруари Животът с жена ми не е лек стараем се да се справяме, както можем, но не живеем в лукс.

Įdomybės

0115

Жената на баща ми стана моя втора майка: Как Мария спаси мен и брат ми след смъртта на мама, борбата със социалните, животът в сиропиталище и нашето ново семейство в България

Майката на баща ми стана моя втора майка Майка ми почина, когато бях едва на осем години. Татко започна

Įdomybės

032

Жената на баща ми стана моя втора майка – история за загубата на мама, тежкото детство, новата съпруга на татко Мария и как тя се превърна в най-близкия ми човек, с когото и днес делим щастливи семейни моменти

Майката на баща ми стана моя втора майка Моята майка почина, когато бях едва осемгодишна. Баща ми започна

Įdomybės

058

Не просто бавачка: Алиса, студентка от Софийския университет, става част от живота на самотния татко Богдан и неговите дъщерички близначки, докато сърцата им се лекуват и някой събира парчетата на разпиляното семейство

Не просто бавачка Полина седеше сгушена в един ъгъл на университетската библиотека в Софийския университет