Įdomybės

Днес беше странен ден, който вероятно никога няма да забравя. Пиша това, взрян в старата лампа на бюрото

Един сандвич и тайна, дълга 15 години… Понякога си мислим, че просто правим едно добро дело.

Михале, време е. Бих ти препоръчал да минеш на лекар. Сърцето си провери. Ама какво не е наред със сърцето ми?

Един сандвич и тайна, пазена петнадесет години Понякога си мислим, че просто вършим добро. Ами ако точно

Ще си тръгнеш с каквото си дошла! заяви съпругът ми. Но самоувереността му го предаде. Изключих котлона.

Знаеш ли, като се замисля, когато бяхме млади и без почти никакви пари, свекърва ми живееше като царица

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ТЪРСЯХ ИЗЧЕЗНАЛИ ХОРА В БЪЛГАРСКИТЕ ПЛАНИНИ И ГИ ВРЪЩАХ У ДОМА. НО КОГАТО НАМЕРИХ ИЗГУБЕНАТА

Ще си тръгнеш с дрехите, с които си дошла! отсече мъжът ми. Но самоувереността му се обърна срещу него.

Тайна В едно полузабравено балканско село, което по-скоро напомняше селище, отколкото истински град