Įdomybės – Page 2 – Įdomybės!

„Че кой ще те вземе с пет деца?“ — майка изгони вдовицата на 32 години, без да знае, че в старата къща я чака наследство и нощен гост…

Кому си потрябвала, ти, с пет дечурлига, лепнати като ремаркета? така ме срещна собствената ми майка

Сашка не понасяше дните, когато в дома за сираци идваха бъдещи осиновители! Защото за седемте години, прекарани тук, нито веднъж не я избраха.

Симона не можеше да понася дните, в които в дома за сираци идваха потенциални осиновители! Седем години

Ще ще не ще – ще не е за този хубавец. Да, той е страхотно момче във всяко отношение. Но не е моят! …

Ще се омъжа, ама не за тоя хубавец. Заслужава го, добре момче е отвсякъде, ама не е за мен.

Виктор стигна с колата си до едно българско село, когато изведнъж забеляза момиче, което стоеше край шосето. Вече беше късно и наоколо нямаше жива душа. Той спря. – Ще ме закарате ли?

Виктор караше камиона си по малките пътища, докато постепенно стана тъмно. По навика си беше взел любимите

Никола дойде по спешно повикване. Вратата му отвори десетгодишно момче и малко момиче. – Мама скоро ще си бъде вкъщи, влизайте! Кранът в кухнята тече, – каза момчето.

Стоянов беше по последен адрес за деня, когато го повикаха още веднъж от фирмата, въпреки че вече си

Днес се навършват точно три години, откакто тези пари стоят в жабката на колата ми. Хиляда лева, които никога няма да похарча.

Днес точно три години, откакто тези пари стоят в жабката на колата ми. Хиляда лева, които никога няма

Остана само една – последният шанс за истинско българско приятелство

Останах сама Вече се смрачаваше отвън, а мама още я нямаше. Виктория, като въртеше колелата на своята

Остана само една – българската сила и надежда в трудни времена

Остана сама Навън вече се стъмнява, а мама още я няма. Йоана, въртейки колелата на инвалидната си количка

Никола дойде по спешен сигнал. Вратата му отвори десетгодишно момче и едно момиче. – Мама скоро ще се върне, влизайте! Кранът в кухнята тече, – каза момчето.

Митко се появи на адреса като в сън, сякаш бе плувал през мъгливи улици на стария Пловдив, в които въздухът