Įdomybės – Page 2 – Įdomybės!

– Снощи се подписахме, утре тя се нанася – съобщи синът в коридора

Разписахме се вчера, тя се премества утре докладваше синът в коридора. Даниела Петрова, вижте тези цени!

Сутрешният кръг: История за Надежда Павлова, съседските дрязги, чатове в блока, нарастващо раздразнение и малки жестове по време на сутрешни разходки в софийски квартал, които постепенно превръщат войната по входовете в тиха солидарност

Сутрешният кръг По стъклената врата на стария асансьор някой пак беше залепил с хартиено тиксо лист

Сутрешният кръг: Как Надежда и съседите ѝ от панелния блок в Люлин намериха мир чрез мълчаливи обиколки около квартала, вместо препирни в чатa и събрания за ремонти, пакети и паркиране

Слушай, трябва да ти разкажа какво ми се случи с нашата кооперация в София знаеш я, на Яворов.

Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и нямам представа как тактично да я помоля да си тръгне

Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и нямам никаква идея как да я изгоня. Само анонимно

Синът ми доведе момиче в нашия панелен апартамент и сега не знам как да я накарам да си тръгне.

Синът ми доведе момиче у дома в нашия апартамент и не знам как да я помоля да си тръгне. Само анонимно

Събиране на завършили. Разказ.

Той се страхуваше, че ще я не разпознае. Последният път, когато Иво видя Калина, бяха на петнайсет, а

„Номер на делото: Историята на обикновен човек, чийто банкови сметки са блокирани по погрешка от НАП, пътешествие през българската бюрокрация – от аптеката и банката, през НАП, МВР и съдебните изпълнители, до възстановеното име и борбата да докажеш, че не си длъжник“

Вече са минали години от онзи ден, но когато затворя очи, още виждам всичко ясно, като снимка в пожълтял албум.

„Номер на препирнята: Как банковата блокировка поради чужд дълг обърка живота ми – от опашката в аптеката до кабинета на съдия-изпълнителя, или как сбърканият ЕГН превръща обикновен човек в длъжник пред банката, държавата и дори собственото семейство“

Номер на случая Фармацевтката в аптеката ми подаде ПОС терминала, а аз машинално доближих картата, без

Докато не стане късно

Докато не стане късно Валерия държи в едната ръка найлонова торбичка с лекарства, а в другата папка с