Įdomybės

Илияна, какво е това? Да не си изхвърлила краставиците на мама ми? Дамян, разбира се. въздъхна Илияна.

Каменната жена Мен ме докараха с бърза помощ. Намерили са ме на улицата, паднала право в онази софийска

А ти знаеш ли, приятелко, вчера каква случка ми се случи, та още не мога да се освестя! Телефонът ми

Четиринадесет дни преди сватбата ми, семейството ми избухна в сълзи около масата в трапезарията.

Яничка, ние ще ви идваме на гости! Само за два дни, вече взехме и билети! точно с такова въведение започва

Любовната на Иван беше с красота, която рядко се среща. Ако беше мъж, също без съмнение би я избрал.

Кой ще я иска Цветелина, какво е това? Ти да не би да изхвърли майчините кисели краставички?

Човека да изгубиш Ели, тръгвам си. прокашля се Георги с някак не свой, безцветен глас. До магазина ли, Гошо?

In a corridor that breathed like a living creature, its walls pulsing with forgotten echoes, a woman’