Įdomybės
017
Съпругът се върна у дома – но вече не беше същият
Мъжът се прибра не същият Купи ли хляб? Погледът му беше такъв, сякаш съм го попитала на чужд език.
Преотстъпих своя тристаен апартамент на сина си още приживе, за да улесня живота на децата
Целия ми живот ме учеха: Най-доброто за децата. Пропусках вечеря, не спях, отказвах си нови обувки, само
Įdomybės
030
Недочетената книга: Разкрити тайни от българската библиотека
Недочетена книга Добре, Сияна, аз изчезвам! Не ме изпращай. Ще се върна късно! За утре ми приготви онази
Įdomybės
0274
Открих, че мъжът ми ми изневерява заради машата, която хвана – разказ за това как един електротехник…
Разбрах, че бившият ми съпруг ми кръшка, защото започна внезапно да чисти тротоара пред нас.
Įdomybės
016
Недочетената книга: История за неразказани страници и забравени български съдби
Не дочетена книга Айде, Мария, излизам! Не ме изпращай. Ще се върна късно! За утре приготви синята риза
Įdomybės
0207
Когато комшията ми почука на вратата в десет вечерта, държеше в ръка нечий друг ключ.
Когато в десет вечерта съседката ми Василка почука на вратата, в ръката ѝ блестеше чужд ключ, по-голям
35 години работих като председател на ТЕЛК и стриктно отнемах инвалидността на онези, които могат да работят. Гордях се, че спестявам държавни средства
В продължение на тридесет и пет години работих като председател на ТЕЛК в голям областен град.
„Тази година морето не ни е по джоба”, каза съпругът ми и замина в командировка. А на следващия ден видях негова снимка от родното Черноморие… гушнат с моята сестра
Тази година няма да ни стигнат парите за море, каза съпругът ми и замина в командировка. А на следващия
35 години бях председател на ТЕЛК и категорично отнемах инвалидност на тези, които можеха да работят. Гордях се, че пазя държавните пари.
35 години работих като председател на ТЕЛК и безмилостно лишавах от инвалидност онези, които можеха да работят.