Įdomybės

На 50 години съм и животът ми се преобърна още като ученичка, когато забременях от приятеля си – също гимназист без работа. След като родителите ми ме изгониха от дома със скандал и отказаха да приемат детето, намерих подслон при семейството на моя приятел, които ни приютиха, поеха сметките, храната, дори медицинските грижи и настояха да завършим училище. Майка му беше с мен в родилното, грижеше се за бебето, докато уча за медицинска сестра, а приятелят ми стартира обучението си по инженерство. Преживяхме години на лишения и строга дисциплина, но винаги имахме подкрепа и подслон. След време завършихме, започнахме работа, оженихме се, отгледахме сина ни и градим живота си заедно. Днес, на 50, знам, че истинското ми семейство е това, което ме прие, когато бях изоставена – близките на моя съпруг, а не тези, от които съм родена.

Бях едва на седемнадесет години, когато съдбата ме срещна с несгодите на живота. Беше в края на осемдесетте

Įdomybės

014

На 50 години съм и бях ученичка в Пловдив, когато забременях от приятеля си – и двамата тогава гимназисти без работа. Моето семейство реагира строго: казаха, че съм опозорила дома ни и отказаха да приемат детето. Изгониха ме само с един куфар, без да знам къде ще спя утре. Семейството на приятеля ми – родители от Стара Загора – ми отвори вратата, приюти ни, подкрепи ни с жилище, издръжка и грижи през бременността. Майка му беше до мен в болницата, учеше ме как да гледам бебе. Предложиха да ми платят обучение за медицинска сестра, а на приятеля ми – за инженер. Живяхме скромно, но с обич и подкрепа. Оженихме се, отгледахме достойно сина ни, изправихме се на крака. С моето семейство остана само най-необходимата връзка – нямаше омраза, но и близост не се върна. Днес, ако трябва да кажа кое семейство ми спаси живота, това е семейството на съпруга ми.

Сега като се върна назад, не мога да повярвам какво съм преживяла. Представи си, бях още ученичка, когато

Įdomybės

023

Млада жена с мечти и амбиции

28 февруари, София вестникът на живота ми отново пише странни глави. Това утро, след като се върнах от

Įdomybės

031

Шефът ми беше човекът, който ми разкри, че съпругът ми ми изневерява – как разбрах истината в малкия ни офис, изгледах видео с него от бар, преживях шест месеца ад под един покрив, напуснах дома и работата си, и започнах нов живот с шефа си, който днес ми е най-близкият човек

Шефът ми беше този, който ми отвори очите, че мъжът ми ми кръшка. Бях омъжена и работех в малка фирма

Įdomybės

0295

Началникът ми беше човекът, който ме информира, че съпругът ми ми изневерява – истинската история на една омъжена българка, малък семеен бизнес, разбит брак и неочаквана нова любов

Преди много години живях в Пловдив, работех в малка фирма в центъра на града, а животът ми изглеждаше

Įdomybės

032

Денят, в който разбрах, че сестра ми ще се омъжи за бившия ми съпруг: Историята на една българска фамилия, разбита от предателство, мълчание и неочакваната истина на семейната трапеза

Онази ярка утрин, в която измързналите клони на акацията зад прозореца проблясваха като сребърни нишки

Įdomybės

0119

Ой, синко, най-сетне се прибра – зарадва се Евдокия!

О, синко, влязохте се радва Мария. Никола маха шапката си на прага: Здрасти, мамо! Аз, е, се колебае

Įdomybės

085

Денят, в който разбрах, че сестра ми ще се омъжи за бившия ми съпруг – семейната истина, която криеха от мен, докато всички вече го бяха приели като част от нашето българско семейство

Бях някъде в Пловдив, сред калдъръмени улички, където миналото и настоящето се разтичат като стопени

Įdomybės

092

Три пъти мислех, че ще стана баща: Как страхът от истината за безплодието ме накара да напусна три жени, три пъти да избягам от сериозните отношения и днес, на 40+, да гледам как другите създават семейства, докато аз останах сам със съмнението дали липсата на кураж не ми отне шанса за дете.

В живота си имах три сериозни връзки. И в трите вярвах, че ще стана баща. И в трите накрая си тръгвах