Įdomybės

**Личен дневник** Това е твоя майка значи, това е твоя отговорност! каза той, но тя вече беше стигнала до край.

Бившата ми жена искаше да ме съди за половината къща, но не очакваше, че всичко съм предвидил.

Станала си толкова грозна, че със сигурност ще имаш момиче така ми казваше свекървата. Когато другите

Българската годеница на доведения ми син ми каза: Само истинските майки заслужават първия ред но синът

Когато се прибирахме от пазара с майка ми, аз го видях пръв. Не седеше под пейката, както обикновено

Срещнахме се, но не се разбрахме Няма да закъснееш ли? По кое време тръгваш, Любен?! Любен Радослава

Когато Анна дръпна въжето, с което беше вързан чантата, платът се разхлабва бавно, шумолейки тихо.

Сутринта ме намери на същия ръб на леглото, където бях паднала предишната нощ. Очите ме жънеха, устата