Не разбрах, ти какво, смени ли катинарите? вмъкна се той, озлобено. Пълен час не можех да вляза Твоята
Като дете копнеех да разбера кой е баща ми – израснах в български дом за сираци, а с времето липсата му стана обичайна част от живота ми. На 14 срещнах първата си любов и станах майка, без изобщо да чувствам нужда да търся баща си – животът просто течеше.
След раздяла, неочаквано съдбата ме насочи към него. Вече работех на своя глава, когато случаен български клиент в бизнеса ми стана мост към срещата ни. Открихме баща ми в малко българско село, където беше прекарал живота си.
Моментът на срещата ни беше неописуем – изпълни ме с радост, мечти и желание да наваксам всички изгубени години. Започнах да се грижа за него, правехме заедно пътувания из България, купувах му дрехи, помагах му, без изобщо да ме интересува дали има средства. Виждах го самотен и тъжен, и вярвах, че мога да върна светлина в дните му.
Той ми разказа, че има деца в селото, но не допускат жена до него – страхуват се, че всяка ще е с него заради имотите и парите му. Помолих го да ме запознае с жената, която казваше, че го обича – и той го направи. Срещнах я: скромна, честна и истински загрижена за него, но семейството му я преследваше, обиждаше и заплашваше.
Обяснението беше просто: баща ми имаше къщи, ниви и спестявания, и децата му не допускаха никой до него от страх някой да не вземе нещо. Скоро слухове обиколиха селото и семейството му – че съм дошла да му взема имотите. Аз не носех дори неговата фамилия, но той настоя и ми я даде – след което напрежението и конфликтите избухнаха с пълна сила.
С жената на баща ми станахме близки и им предложих тайна сватба – те се венчаха, но децата му ненавиждаха и двама ни. Аз настоявах, че заслужава щастие. Докато обикаляхме Родопите и други кътчета на България, съпругата му попита доколко ще участвам в разходите. Установихме, че винаги аз съм плащала всичко.
Тогава тя разкри истината – баща ми не е беден, просто парите му са под контрол на другите. Живееше скромно, но средствата му се пазеха от децата. Започнах да го окуражавам да харчи за себе си – но той бе свикнал да не му позволяват.
След сватбата жена му настоя той да участва в разходите за общия дом. Всеки път това завършваше със скандал – въпреки че беше справедливо, той отказваше да даде дори за обяд на баща ѝ, макар винаги да даряваше щедро на децата, които го търсеха единствено заради парите.
В крайна сметка връзката им се разпадна. Днес баща ми е сам, уж една дъщеря се грижи за него, но всички знаят, че той издържа нея и семейството ѝ. Семейството му го нарежда по телефона и той им изпраща пари без колебание, но жената, която бе до него, винаги беше пренебрегвана.
С времето и моето отношение се промени. Обичам го, но не както преди. Не го каня на пътувания из България, почти не се чуваме – ако аз не звънна, той не го прави. Трудно ми е да го приема, защото търсенето и намирането му години наред беше моя най-съкровена мечта, а сега усещането е сякаш вече не съществува. Още от малка исках да знам кой е баща ми. Израснах в дом за сираци в Пловдив и толкова свикнах без него
Дар от съдбата Днес пак се прибрах късно у майка, което не я изненада – случва се често след развода ми.
Дневник на Дина Тази вечер отново се прибрах късно от работа у мама, а тя не се изненада знае, че това
Ох, бе! вдигна глас свекрушата. Та значи, тази твоя жена те е засмутила срещу майка ми? Добре, всичко разбрах.
Тайна В едно малко българско село, което повече прилича на махала, живее момиче на име Златина.
Тайна Денят беше необикновено тих в нашето село край Павликени, където всичко се разказваше от уста на уста.
Защо толкова рано? затруднено попита Иван, оглеждайки се. Ружа вмъкна ключа в бравата на апартамента
Любовницата на мъжа ми беше изумителна – точно такава бих избрала и аз, ако бях мъж. Ето, има едни такива жени – самоуверени, ходят с вдигната глава, гледат те прямо, слушат, без да бързат някъде, няма нужда да излагат на показ гърдите или гърба си – царствено спокойни и невъзмутими. Аз също бих я избрала, защото сме пълни противоположности: вечно тичаща, повишавам тон на децата и мъжа, все нещо изпускам, на работа ме затрупват, началникът е недоволен, нося само панталони и пуловери – да гладиш рокля е цяло приключение, добре че сушилнята върши чудеса. А любовницата му беше ослепителна – фигура, стойка, крака, коса, очи, лице – направо не можеш да дишаш! Откакто видях случайно двамата в едно квартално софийско кафене, вече не поемам дъх нормално. Мъжът ми винаги е спокоен, уравновесен и с добро чувство за хумор – точно сега обаче моето чувство за хумор не ми стига. Цял вечер ме сърбеше на езика да го попитам: „Е, как е любовницата? Видях ви скоро, страхотна е, и аз да бях мъж, трудно щях да ѝ устоя!“ – и да наблюдавам как се изчервява и поти, но… нищо такова не казах. После цяла нощ мислех – сега какво да правя? Какво правят българките, когато хванат мъжете си с чужда? Да гугълна ли? Google не помага. Аз обаче… живея както преди: децата тичат, мъжът на време вкъщи, неделя на кино, всичко по старому. Може би съм се объркала в онова кафе? Но не се обърках – проследих ги пак, видях ги заедно, после се сблъскахме на тройна среща: аз, той и тя. А накрая им казах кротко: „Такъв е животът, сега решавайте – има деца, общо жилище, възрастни родители. Вие сте умни – справете се.“ И излязох с изгладената си стара рокля, която отдавна не бях обличала, и ми стоеше страхотно. Любовницата на съпруга ѝ беше изумителна. А и тя самата, ако беше мъж, би си избрала такава жена.
