Įdomybės

Албено, слънчице, ти същата събота ли си свободна? гласът на тъщата звучеше познато нежен, с онзи особен

Това никой не ще вземе Нямаше отделни помещения всичко бе в една огромна, шумна зала. По лявата стена

Дъщерята угасваше, майката цъфтеше Есента в онези години по краищата на Долно Поле беше сурова, пронизваща до кости.

Дъщерята увяхваше, майката разцъфтяваше. Есента в тая година в Красново беше промозна, злобна.

Една вечер ми се обади брат ми и ми каза, че той и семейството му заминават на почивка за няколко дни.

Преди много години, когато всички бяхме още по-млади, брат ми ме потърси по телефона и каза, че със съпругата

Една нощ, сред мъгливите сенки на съня, телефонът ми иззвъня и от слушалката се разнесе далечният глас

А помниш ли, Светлана… Той вече е свикнал да наднича през прозореца им, защото живеят на първия етаж.

А помниш ли, Силвия… Беше свикнал да наднича през прозореца им, защото апартаментът им беше на