BG
Бях на четиридесет и седем години и във вторник сутринта лежах в леглото в стая 4 на Областната болница
На гробищния парк "Централни", над прясно засипания гроб на дъщеря ми, зет ми Николай оправи
# Кафявата папка Казвам се Величка Дончева и вече двайсет и три години работя като чистачка в клон на
— Слушай, мамо, аз пращам нещо, но не очаквай кой знае какво, нали разбираш, живот е скъп сега.
В деня, в който се женех, реших нещо, за което не съм казал на никого предварително — дори на булката ми Мария.
# Ателието, което носеше моето име Кафето в чашата ми беше изстинало, а аз още седях на кухненската маса
Елена сложи телефона на кухненската маса с такава сила, че чашата с изстинало кафе трепна. — Осем години
През пролетта на 1994-та Николай Гергов стоеше в коридора на училище "Христо Ботев"
Казвам се Николай Тодоров, на петдесет и осем съм, и карам линейка в Стара Загора вече двайсет и трета година.