Жълто-зелената пътна чанта на Деми
Деси Вълчева остави телефона на плота с екрана надолу, сякаш искаше да му попречи да зазвъни отново.
Котката на Марин Петков
Тя драска, значи го мрази — така си мислех първите седмици. Казвам се Марин Петков, на четиридесет и
Доверителният фонд на Боряна Велева
Дървото на живота Шест месеца преди развода ми, в сряда следобед, аз седях в чакалнята на Алианц Банк
Осемдесет хиляди любов
Иван Тодоров преди войната работеше като шофьор в мандрата, а сега седеше на стар стол до леглото в областната
Ключове за свободата
Работя в едно малко кафене на "Славейков" в Пловдив вече пет години. Казвам „малко“, защото
Кърменето не е безплатно, зетьо ти обясни
Казвам се Николай и съм на трийсет и четири. Зет съм на Румяна Стоянова от осемнайсет месеца — толкова
Ключовете от дома, които вече не ми трябваха
Когато нотариусът плъзна документите през бюрото, дъщеря ми седеше от лявата ми страна, а синът ми —
Ти наистина ли ни изхвърляш?
Тодор стоеше насред хола. Бузите му бяха зачервени от яд, а годеницата му Мартина плачеше толкова силно
Гаражът на улица „Гурко” в Пловдив
Казвам се Николай Ганчев и от единайсет години съм зет в тази къща. Тъщата ми, Илияна Радева, ме гледаше