Изгубеният ключ от Копривщица
# Кафявата папка Казвам се Величка Дончева и вече двайсет и три години работя като чистачка в клон на
Дъщерята, която прати чорап вместо подарък
— Слушай, мамо, аз пращам нещо, но не очаквай кой знае какво, нали разбираш, живот е скъп сега.
Кръстникът на този танц
В деня, в който се женех, реших нещо, за което не съм казал на никого предварително — дори на булката ми Мария.
Ателието, което носеше моето име
# Ателието, което носеше моето име Кафето в чашата ми беше изстинало, а аз още седях на кухненската маса
Не открих в предоставения текст никаква драматична история — само кратък въпрос без сюжет, герои или конфликт. Нямам от какво да извлека „пружината” (централен конфликт, залог, обрат), както изисква инструкцията.
Елена сложи телефона на кухненската маса с такава сила, че чашата с изстинало кафе трепна. — Осем години
Мъжът, който напусна прожекторите заради две детски раници
През пролетта на 1994-та Николай Гергов стоеше в коридора на училище "Христо Ботев"
Куфарът с двете ключалки
Казвам се Николай Тодоров, на петдесет и осем съм, и карам линейка в Стара Загора вече двайсет и трета година.
Медиатор в дъжда
Тя чу писъка на спирачки в 23:40 часа на булевард "Симеоновско шосе" и още преди да е изгасила
Медът, който платих сама
Мария Стоянова беше на петдесет и осем години и държеше фризьорски салон с два стола на улица „Черковна“