със съпруга ми бяхме зашеметени, когато дъщеря ни Мария обяви намерението си да се омъжи на 18-годишна възраст. Въпреки опитите ни да я убедим в обратното, тя остана непоколебима в решението си. Свекърва ѝ предположи, че Мария може би чака дете, като се има предвид младата възраст на годеника ѝ, който беше само две години по-голям от нея. Обсъдихме това с родителите на младоженеца и в крайна сметка се съгласихме сватбата да се състои в нашата къща. Мария обаче изрази недоволството си, смятайки я за “примитивна”, и настояваше за по-модерно място. След дълъг дебат направихме компромис и се съгласихме сватбеното тържество да се проведе в едно кафене. За съжаление Мария избра най-екстравагантния и скъп вариант, което остави и двете страни на семейството недоволни .
Мария избухна в сълзи и възкликна: “Ще се оженим само веднъж в живота си!” Впоследствие и двете семейства взели заеми, за да финансират събитието. Те купиха диамантения пръстен, за който момичето мечтаеше, а ние с дъщеря ми избрахме рокля, която спираше дъха. Първоначално планирахме да караме старата си кола, но Мария не беше доволна от тази идея. Въпреки обясненията на баща ѝ за финансовото бреме, в крайна сметка отстъпихме и наехме джип за сватбата на дъщеря ни и зет ни. Когато настъпи денят на сватбата, бяхме психически и физически изтощени, осъзнавайки какъв непосилен разход е бил това. За съжаление бракът на зет ми и дъщеря ми се разпадна само след шест месеца .
Мария просто не намираше съпружеския живот за свой, изразявайки многобройни оплаквания срещу съпруга си. Успях да успокоя дъщеря си, но съпругът ми остана дълбоко обезпокоен. От друга страна, свекърва ми изпита облекчение, когато научи, че Мария не е бременна.
Това ми напомни за собствения ми сватбен ден, когато посрещнах съпруга си в красив топ и пола в службата по вписванията с букет. Вече 20 години сме щастливо женени и имаме общо дете. Това преживяване затвърди убеждението ми, че пищната сватба не е задължително да диктува успеха на едно семейство. Не съм против сватбите по принцип, но смятам, че към тях трябва да се подхожда с мярка. Надявам се, че в бъдеще дъщеря ни ще бъде по-предпазлива и внимателна при вземането на такива важни решения.