Разведох се с Алиса, когато дъщеря ми беше на 10 години. Разведени сме от три години. Разделихме се заради инфантилното ѝ поведение и постоянните глупави кавги. Просто ми омръзна да търпя поведението й.
Тя не търпеше дълго и бързо ми намери заместник. Сега тя живее с някакъв безработен алфонс. От какво живеят те? От издръжката, която аз плащам за дъщеря си. Вече ми е писнало от тази ситуация.
Заплатата ми е прилична, така че плащам и прилична издръжка. Не ми е жал за парите за детето, но е факт, че те не се харчат за детето. Обичам дъщеря си, тя често ме посещава. Разводът не развали отношенията ни и не се отрази на общуването ни.
Веднъж дъщеря ми ми каза, че има нужда от ново яке, защото старото е износено и скъсано. Майка ѝ каза да си избере яке в магазин за втора употреба, но момичето не пожела. Тя казва, че съучениците ѝ ще се смеят.
Същия ден отидохме с дъщеря ни в търговския център и й купихме якето, което тя хареса най-много. Подобни ситуации се повтаряха многократно.
Преди месец бившата ми съпруга ми се обади и ми каза, че дъщеря ми искала да отиде на танци, но те били скъпи. Не пестих пари и веднага изпратих необходимата сума.
Вчера попитах дъщеря си:
– Как ти харесва да танцуваш?
– Какви танци? – Момичето беше изненадано.
– На какви танци ходиш? Вие искахте да отидете.
– Аз не ходя на никакви танци. Мама каза, че няма да финансира моите капризи, иначе няма да имам късмет.
Обадих се на Алис и се скарахме. За какво се харчат парите? Тя започна да си измисля нелепи оправдания. Като например, че била болна и парите трябвало да се похарчат за лекарства. Само че дъщеря ми каза, че Алиса не е била болна напоследък.
Омръзна ми да издържам бившата си и нейния мъж, докато дъщеря ми ходи наоколо в парцали. Мисля, че ще се опитам да съдя майка ѝ.